Майка ми се побъркваше, когато ходех боса като дете. Все още е така, защото ходя с чорапи през есента и зимата и боса през останалото време.
Не понасям стягането на обувките. Привърженик съм на това децата ми да ходят боси.
Децата ходят с кецове толкова дълго, че изглежда сме забравили, че стъпалата имат и сетивни функции.
С боси крака се задържаме по-добре на пода при разтягане и запазване на баланс, а пръститe, стъпалтa и петите са по-чувствителни. Освен това, има доказателства, които показват, че ходенето бос укрепва краката и подобрява подравняването на тялото (правилната позиция на тялото). Малките деца чувстват естествен афинитет към земята, който може да бъде подобрен чрез премахване на всички „прегради“ между нея и краката.
Няма нищо стряскащо. Може да се изненадате от научни доказателства, които сочат, че босото ходене е по-добър вариант. Освен всичко друго, то е важно за развитието на нервната система и за оптималното развитие на мозъка! Оказва се, че краката са най-богатите на неврони части от човешкото тяло, което означава, че те допринасят за изграждането на неврологични пътища в мозъка. Следователно носенето на обувки означава, че премахваме част от възможностите за детския мозък да развива нови невронни връзки.
Разбира се, тревогата е това, което не позволява на родителите и учителите да “освободят” детските крака. Едно често срещано притеснение е, че децата ще се заразят с микроби, като ходят боси (това е проблемът на майка ми). Но кожата ни е създадена, за да ни преппазва от патогените. Много по-вероятно е да се разболеем от докосване на нещо с ръцете, които са в контакт с толкова много неща през целия ден. Но едва ли ще започнем да докосваме децата с ръкавици, за да предотвратим заразяването с микроби!
Има опасения и за нараняване. Но ако сте боси, всъщност стягате стъпалата и долната част на краката, така че освен ако децата не минават през строителна площадка, вероятността те да се наранят, е малка.
Истината е, че много педиатри твърдят, че обувките могат да бъдат много по-вредни за малките крачета, отколкото босото стъпало. Краката трябва да се оставят да се развиват естествено, а не според формата на обувката. Освен това, обувките често могат да ограничат движението на краката и могат да повлияят негативно на ходенето, баланса, сензорното развитие и проприоцепцията (разбирането на ориентацията на тялото ни в пространството около нас).
Ако се притеснявате от потенциалния хаос, който създават много деца, които събуват обувки и чорапи едновременно, можете да установите правила за това. Чорапите трябва да се поставят вътре в обувките, а обувките да се подпрат на стената или да се оставят на определено място за всяко дете. И ако имате деца, които не желаят да свалят обувките и чорапите, можете да ги насърчите с фрази като „време е да ходим боси“ или, за малки деца, „време за босите пръстчета“. Те също ще са по-ентусиазирани от босите крака, ако и вие махнете вашите обувки и чорапи.
Ако все още се сблъсквате с нежелание или не сте опитвали – предлагайте и сензорни изживявания на децата. Може да намерите много идеи в интернет. С тях децата стъпват боси в пластмасови кутии, пълни с много различни текстури, включително вода, сапунена вода, пясък, листа и др. Рядко някое дете би подминало такова забавно преживяване.
Източник: https://www.raepica.com