Детето ви играе грубо с останалите, обича да се боричка или често блъска децата?
Забелязвате, че другите ви гледат странно заради поведението на детето?
Понякога е разочароващо, нали? Още повече, ако преди това сте говорили с детето си да играе по-нежно, но нищо не се е променило.
И така, какво всъщност се случва? Защо някои деца играят по-грубо от останалите?
Груба игра – до каква възраст е допустимо?
Не са редки случаите, в които децата обичат да се закачат помежду си. Това е част от научаването как да си играят заедно. В ранна възраст, все още опитват да открият как да комуникират. Случва се често едно дете да вземе играчка, която иска от друго дете, без да попита.
Някои от нещата, които може да считате за груба игра, всъщност са част от развитието. Когато са навън, доста от децата предпочитат да тичат наоколо крещейки, за да привлекат вниманието на другите. И това може да изглежда груба игра, но всъщност е нормално поведение.
С течение на времето, в училищна възраст, децата вече научават част от правилата на игрите. Научили са вече, че другите деца не обичат да им се вика, да ги бутат или да им се отнемат играчките.
Но, някои деца продължават да го правят. Това не означава, че не се интересуват от емоциите на другите. Обикновено има други предизвикателства, които затрудняват децата да осъзнаят, че са по-груби.
Защо някои деца не осъзнават, че са по-груби?
Някои деца нямат усещане за собствената си сила, или каква сила влагат в действието, което изпълняват. Те могат да стиснат прекалено здраво, когато прегръщат някого. Тяхното “дай пет” или потупване по рамото, може да бъде дори болезнено.
Други, пък, действат преди да помислят. Те правят всичко възможно, за да получат това, което искат на момента. Например един второкласник, който иска топка, с която играе друго дете, може да го бутне, за да получи желания обект. Децата, които постъпват така, не мислят преди да действат. Но след това, могат да се почувстват зле, заради постъпката си.
На някои деца се случва да са по-груби, защото не разчитат езика на тялото. Те не осъзнават, че са твърде близо и че навлизат в личното пространство и затова другите деца се отдалечават от тях.
Също така, на децата може да им е трудно да разберат какво е най-подходящо да направят в дадена ситуация. Например може да сте хванали детето за раменете, за да го успокоите, защото плаче. Но, ако не му обясните това действие, то може да си мисли, че е подходящо да прави така във всяка една ситуация с приятелите си.
Какво да правим когато детето играе твърде грубо?
Има доста начини, с които може да помогнете на детето си да научи да играе по-нежно или да разпознае кога е прекалено грубо. Едно добро начало са разговорите.
Кажете му как реагират другите деца. Попитайте го дали вижда същите неща. Ако ли не, обяснете му. Може да започнете с “Направи ми впечатление, че когато грабна топката на Хавиер, той изглеждаше ядосан. Ти не забеляза ли?” Това е добър начин на научите децата на емпатия и да започнат да забелязват как действията им влияят на другите.
Научете децата какво означава да се спазва личното пространство и защо всеки има нужда от такова.
Някои деца се нуждаят от директни насоки как да играят. Най-добре, в такъв случай, да им кажете какво да правят, а не какво да не правят. Например, ако знаете, че детето ви бута другите деца, докато играят може да кажете “Дръж ръцете си покрай тялото си, докато играеш. Ако искаш да кажеш нещо, използвай думи”. Децата се справят най-добре, когато правилата са ясни, преди да започне самата игра.
Също така, може да научите детето си на някои самоуспокояващи техники и умения, които да използва, когато е ядосано или разочаровано. Това може да му помогне да изгради по-добър самоконтрол.
След като започнете да използвате някои от тези техники, детето може да стане малко по-нежно в играта. Ако, обаче, все още играе грубо, продължете с разговорите.
Научете повече за самоконтрола при децата. Може да се консултирате с учителите на детето ви, за да видите дали те също забелязват грубостта в играта му. Наблюдавайки детето си и разговаряйки с другите, може да започнете да забелязвате неща, които да ви насочат как да говорите с детето и дали е необходимо да се консултирате със специалист по ранно детско развитие.