В университета рядко учат бъдещите логопеди, че логопедичната работа е много повече от извършване на добра диагностика, разписване на безупречен план и стриктно следване на поставените цели в стерилна среда. Именно това, в определен смисъл, медикализира професията и още по-лошо – формализира я.
Логопедичната среща е специален момент. Тя не се изчерпва с извършването на разбор на характеристиките, попадащи в „норма“ и тези, които се нуждаят от „корекция“. В логопедичната среща, както във всяка среща, има Друг и точно този Друг я прави толкова специална.
Независимо дали е на 5, или 50 години, той встъпва в срещата с нас притеснен, понякога уплашен, резервиран, нетърпелив или войнствен. С други думи – носи своите уникални преживявания и ние само можем да опитваме да си представим какво е да сме в „неговите обувки“.
Първата задача на логопедичната среща не се състои в това логопедът, в ролята си на умел изследовател, да „сканира“ „субекта“ и попълни прилежно колкото се може повече от бланките си.„Без особености“, „в норма“, „под очакваното за възрастта“ и други понятия със сходен заряд не казват нищо за срещата, нито за Другия. Те казват единствено, че, евентуално, сме успели да осъществим сносна административна дейност.
Първата задача в логопедичната среща е да покажем, че сме надежден партньор, някой на когото, човекът, дошъл за помощ, може да се довери.
Някой, който ще го изслуша без да го оценява, без да поставя под въпрос преживяванията му. Някой, който просто ще помълчи с него, ако това е нещото, от което дошлият има нужда в момента.
Срещата с логопед често се преживява като изключително неравностойна, тъй като в полето на общуването, казано най-общо, логопедът е репрезентация на всичко това, което търсещият помощ не е, а често би искал да бъде. Логопедичната среща е фрустрираща – при запознанството си с някого най-често се стараем да се представим в добра светлина, да се харесаме. В логопедичната среща обаче, поради причини, намиращи се извън контрола на търсещия помощ, това е трудно постижимо. Именно за това е толкова важно логопедичната среща да е среща на същности, а не на формалности.
Целта е без значение, ако достигането до нея не е било споделен процес или още по-лошо – било е поредица от негативни преживявания за потърсилия помощ. Целта губи стойност, ако се случва зад гърба на изпратения за помощ – най-често това са децата – тъй като всеки опит за изграждане на доверителна основа е обречен, ако преди това сме „заговорничили“ зад гърба им със загрижените за тях родители. Всъщност, изпратеното за помощ дете трябва да чуе, че е изпратено, защото някой е загрижен за него. То не е изпратено, за да „порисува малко с една леличка“, а, защото родителите му са загрижени за него и искат да му помогнат с преодоляването на конкретно предизвикателство.
Не на последно място, тъй като многократно употребих изразите „търсещият помощ“/ „изпратеният за помощ“ – необходимо е да бъде ясно още от първата среща, че търсенето на помощ не е проява на слабост. В различни етапи от живота си всеки от нас ще има или е имал нужда от това някой да се погрижи за него. Търсенето на помощ не прави човек непълноценен или по-малко достоен. Търсещият помощ днес е този, който ще има сили пръв да подаде ръка на друг утре. Ако има нещо тревожно в обсъждането на помощта и грижата, то това са тези, които никога „нямат нужда от тях“.
Ако имате притеснения и въпроси, свързани с развитието на детето ви, не се колебайте да се свържете с нашите логопеди и специалисти по детско развитие. Можете да запазите час за консултация тук или на телефон 0887 545 446.
Автор: Маргарита Габровска, център за детско развитие „Малки чудеса“