Амигдалата е дълбока мозъчна структура с размер и форма на бадем – от което получава и своето име. Може да бъде описана като център за откриване на заплахи и обработка на страх и други емоции.
Изследователи, които изучават тази част на мозъка, твърдят, че неговата функция е по-широка и има ключова роля при аутизма.
„Емоцията има огромна роля в социалната функция“, казва Вей Гао, доцент по биомедицински науки в Лос Анджелис, Калифорния. „Затова смятам, че амигдалата има роля в появата или развитието на признаци, свързани с аутизма.“, казва той.
Амигдалата е центърът за наблюдение в мозъка: участва в разпознаването на гневно лице и враждебен език на тялото; служи за аларма, когато пчела бръмчи около нас; и е онази червена лампа, която светва, когато майките ни учат как да пресичаме улицата безопасно, защото ни посочва от коя посока идват колите – с други думи, нещата, от които хората трябва да бягат, но и онези, към които трябва да гледат, да присъстват и да си спомнят.
В този смисъл, според изследователите, този малък възел от мозъчна тъкан показва колко са заплетени емоциите.
„Важните събития обикновено имат емоционален характер.“,
казва Джон Херингтън, асистент по психиатрия в детската болница на Филаделфия в Пенсилвания.В резултат на това, амигдалата отдавна е в центъра на проучванията за аутизъм, но точната й роля в състоянието, все още не е ясна.
За да разберат как тази малка структура е свързана с аутизма, изследователите трябва да наблюдават как се развива амигдалата във времето; какви са връзките й с по-големите мозъчни мрежи; и каква е нейната роля особено, когато става въпрос за тревожност, чувство, което често съпътства аутизма.
Още през 50-те години проучванията на примати предполагат, че амигдалата е ключов играч в социалното поведение. Ако най-доминиращата маймуна, в дадена социална група, претърпи щети върху амигдалата си, положението й в йерархията пада.
Хората, които претърпят увреждане на амигдалата, имат социално поведение, напомнящо аутизъм – избягват контакт с очите и изпитват трудности при преценка на изражението на лицето, но те не отговарят на диагностичните критерии за състоянието. Променената структура или функция на амигдалата е свързана с почти всяко невропсихиатрично състояние, от тревожност и биполярно разстройство до шизофрения, което затруднява да се каже как тя еднозначно обяснява чертите на аутизма.
В началото на 2000-та година учени правят аутопсия на хора с аутизъм и стигат до извода, че те имат по-малко неврони в амигдалата. Правени са проучвания и базирани на изображения от образна диагностика, които показват, че структурата е необичайно малка в мозъка на хора с аутизъм. Други обаче предполагат, че децата с аутизъм, често имат увеличена амигдала.
Тези, на пръв поглед, противоречиви открития може да се дължат на различия във възрастта на участниците в проучването.
„Голяма част от проучванията, базирани на изображения от образна диагностика, показват увеличаване на амигдала при малки деца, но не и при по-големи деца“,
казва Кристин Ву Нордал, доцент по психиатрия и поведенчески науки.
Обикновено амигдалата продължава да расте и в зряла възраст, което не е характерно за останалите части от мозъка. За разлика от хората с аутизъм, тя расте по-бързо от нормалното в ранна детска възраст, до около 12-годишна възраст и след това намалява и дори може да се свие.
Изследванията на Шуман за мозъчната тъкан след смъртта, показват същия модел: при малките деца с аутизъм, амигдалата съдържа повече неврони, които правят повече връзки, отколкото при тези на по-големите деца и възрастни.
През 2000 г. британският изследовател Саймън Барон-Коен публикува книга, в която подробно описва „теорията за аутизма и амигдалата“. Той твърди, че намалената функция на амигдалата пречи на хората с аутизъм да обръщат внимание и интерпретират социалната информация.
Но скоро картината става по-сложна. Например, едно проучване от 2005 г. показа, че когато оценяват изражението на лицето, хората с аутизъм показват по-малка активна дейност в амигдалата си, отколкото хората в контролната група. Въпреки това, когато погледнат някой в очите, амигдалата им “светва” по-ярко от тази на контролите. Всъщност, има някои доказателства, че затрудненото им интерпретиране на емоциите може да е резултат от прекомерно активиране на амигдалата.
Амигдалата обаче не е единственият център за обработка на емоции.
„Все повече и повече доказателства подсказват, че не работи сама, а всъщност работи като център на голяма разпределителна мрежа“,
казва Гао.Например, амигдалата се свързва с хипокампуса, за да отбележи емоционално важни събития в паметта; към мозъчния ствол, за да координира реакциите при опасни ситуации; и към префронталната кора, за да модулира и контролира емоционалните реакции.
Някои изследвания предполагат, че слабите връзки между тези зони могат да обяснят социалните трудности при хората с аутизъм.
В документ от 2016 г., Нордал и нейни колеги съобщават, че момчетата с аутизъм с най-слаба връзка между тези зони имат и най-тежки признаци на аутизъм. В последващо проучване, публикувано тази година, те показват, че променената свързаност на амигдалата е по-изразена при аутистичните момичета, отколкото при момчетата с аутизъм.
Връзките между амигдалата и префронталната кора (област, която участва в оркестрирането на сложни задачи), изглежда са особено важни за регулиране на емоциите и са по-слаби при хората с аутизъм. Кевин Пелфри и неговият екип изследват дали когнитивно-поведенческата терапия засилва тези връзки.
Връзките между амигдалата и префронталната кора вероятно имат корени в ранна детска възраст и в детска възраст. При новородени амигдалата има силни връзки със сензорни и двигателни участъци на мозъка. Това само по себе си е изненадваща констатация, тъй като в мозъка на новороденото съществуват сравнително малко връзки “на дълги разстояния”, казва Гао.
Но през първите две години от живота, връзките на амигдалата към тези сензорни и двигателни зони намаляват, а амигдалата образува връзки с префронталната кора, които изглеждат подобно на схемите, отговорни за регулирането на емоциите при възрастните. „Това може да е критичният период за появата на такава способност“, казва Гао. Това е и периодът, през който ранните признаци на аутизъм се проявяват.
Някои учени изследват връзките между амигдалата и състоянията, които често съпровождат аутизма. Но нарастващото твърдение, че аутизмът често е придружен от тревожност, създава нова главоблъсканица за учените, изучаващи амигдалата: социалните трудности при хората с аутизъм са свързани с намалената активност на амигдалата, но тревожността е свързана с повишена активност в нейната зона.
В проучване на изображения от образна диагностика през 2016 г. Херингтън и неговите колеги откриват, че при хора с аутизъм амигдалата изглежда по-силно активна при безпокойство, отколкото в социални затруднения. На следващата година те показват, че децата с аутизъм и тревожност, имат по-малка амигдала, отколкото децата в контролната група, но че зоната е със среден размер при тези с аутизъм.
„Може би амигдалата прави нещо различно при тези деца, които имат и двете характеристики”,
казва Нордал.
Изследванията на Нордал предполагат, че полът също може да бъде фактор. 3-годишните момичета с аутизъм и тревожност имат уголемена дясна амигдала, но момчета с тревожност – не. (При момчетата, част от префронталната кора изглежда е свързана с тревожността.)
Разработването на връзките между аутизъм, тревожност и други емоции, може да изисква още по-внимателен поглед върху амигдалата. Въпреки че е с малка структура, амигдалата е съставена от субединици, всяка с отличителни типове клетки, химия и връзки.
„Възможно е да има част от амигдалата, която участва в социалното поведение и е различна от тази, участваща в емоционалните процеси“,
казва Херингтън.
Изследователите работят за разработването на техники за разграничаване на различни части на амигдалата. Едно такова проучване предполага, че част от амигдалата, наречена базолатерално ядро, може да бъде свързана с тревожност и депресия при деца с аутизъм. Но анализът на тези амигдални субединици е труден и все още не може да се използва като научно доказателство.
Източник: https://www.spectrumnews.org/
Снимка: https://psicologiaymente.com/