Мислех си, че познавам малкото си момиченце. Но сгреших.

Мислех си, че познавам малкото си момиченце. Но сгреших.

Светлините угаснаха, музиката започна да свири и малките фигури заеха местата си на сцената.
Фините и нежни момиченца започнаха да се движат заедно като вихър от приказни розови дантели и феерични бели воали.
Потърсих с поглед моята фея.
В началото ми беше трудно да я намеря, но най-накрая очите ми се спряха в нея.

Възможно ли е наистина това да е тя?

Помислих си.
Беше почти неузнаваема.
Плавното движение на ръцете, изящното докосване на пода с пръстите на краката, изражения на лицето. Цялата тя изглеждаше толкова непозната.
Изпълняваше всяка стъпка с такава грация и любов.
Докато продължих да гледам нейното изпълнение, бях омагьосана от това мое малко момиченце. Започнах да осъзнавам, че е толкова различна. Познавах ли я изобщо?

Понякога го правим като майки, нали?
Мислим си, че ги познаваме. Знаем дали са срамежливи или не, дали са по-сериозни или обичат да се забавляват с всичко.
Знаем коя е любимата им плюшена играчка и песента, с която заспиват всяка вечер.
Знаем кои храни обичат и тези и кои не.
Но тогава ни изненадват.
Точно в този ден на рецитала, останах без дъх.
В края на нейното изпълнение главата ми бучеше от емоции, тялото ми трепереше, смеех се и плачех едновременно и ръцете ме боляха от аплодиране.
Сълзите ми бяха от гордост и щастие, защото зърнах онази част от душата й, която никога досега не бях виждала.

Но имаше и сълзи от тъга, защото не познавах тази част от нея. А искам да познавам всяка част от нея.

Вероятно, защото прекарваме заедно много часове в игри и ежедневни задачки си мислех, че я познавам. И може би за кратък момент от време наистина е така.
Но тя се променя всеки миг. И все по-бързо. И вече знам, че има неща, които ще ме изненадват и с горчивина осъзнавам, че няма как да споделя всичко с мен. Ако просто познавах всички малки ъгълчета на нейната личност и характер, щях да знам какво да очаквам от нея. И нямаше да е толкова страшно за мен да видя как непредсказуемо расте.

Но не би било и толкова вълнуващо, нали?
Едва ли щях да изпитам същите емоции, в този миг на разкриване. В този миг, в който седях и учудено гледах как дъщеря ми се трансформира, пред очите ми, на тази сцена в съвсем ново и чудно създание.

Източник: https://www.sunshineandhurricanes.com/