Аз и съпругата ми седим на масата в кухнята с мой приятел и колега, който дойде да ни съобщи резултатите от тестовете на най-голямото ни дете, което беше в първи клас. В края на учебната година в предучилищен клас, учителката на дъщеря ни ни каза, че тя не разпознава цифри и букви, както се очаква от нея. И ни насочи да й направим тестове.
Тъй като съм детски психолог и редовно правя тестове на деца, казах на съпругата си, че учителката преувеличава и дъщеря ни развива уменията си бавно, но ще се справи. Но сега, в края на първата учебна година, имах чувството, че учителката беше права. Дъщеря ми не разпознаваше цифри и букви, както се очаква, беше неспокойна и започваше да не харесва училището.
Приятелят ми ни показа резултатите от тестовете й. Стомахът ми се сви и се почувствах замаян. Чувах го да говори всички онези неща, които аз казвах на родителите години наред – че дъщеря ми е изостанала с разпознаването на буквите, осмисля бавно информацията, не се справя с математиката, не умее да пише добре, има затруднения с изпълнителните функции. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. Погледнах съпругата си и тя се чувстваше по същия начин.
Как се случи това? Защо моята дъщеря трябва да страда? Какво щеше да стане с нея? Ще може ли да се справи? Какво щяхме да правим? Как можехме да поправим това? Щеше ли да бъде щастлива и успяла?
Тези мисли препускаха през ума ми. Мисля, че бях спрял да слушам приятеля ми. Бях чул достатъчно. Почувствах болка. Тревожех се за дъщеря си и нейното бъдеще.
Нашето пътуване вече бе започнало. Съпругата ми роди преждевременно и раждането беше трудно. Дъщеря ни се появи на бял свят по-рано от очакваното, срещна трудности при кърменето, беше неспокойна, заспиваше трудно и нямаше спокоен сън. Беше чувствителна и напрегната. Започнахме родителството трудно.
Да бъдеш родител в днешни дни е трудно. Да бъдеш родител на дете със специални нужди е още по-трудно. Присъщо на родителите е да се тревожат за децата си, а родители на деца със специални нужди имат допълнителни причини за тревога.
Ще се научат ли да четат и пишат? Ще се научат ли да смятат? Ще се научат ли да се справят със своите мисли и поведение? Ще имат ли приятели? Ще учат ли в университет? Ще си намерят ли добра работа? Ще успеят ли да живеят сами и да се грижат добре за себе си? Ще бъдат ли щастливи и успели?
В един миг аз се превърнах в един от моите клиенти – разтревожен и стресиран родител, който иска детето му да бъде щастливо и да има пълноценен живот. Сега имаше нови причини за тревога – учители, оценки, лечение, индивидуални образователни програми. Бяхме напълно погълнати от трудностите на дъщеря ни. Изникваха въпроси като: “Как се бе справила този ден? Как се е държала? Дали е имала някого, с когото да играе?”
Като някой, който е добър в това да се тревожи и фокусира върху детето си, ще ви кажа, че да смените фокуса върху вас е едно от най-добрите неща, които можете да направите за вашето дете. Децата ни имат нужда да ни видят, че живеем и сме въвлечени в собствения си живот. Те имат нужда да им дадем пространство и да не се тревожим за тях. Чрез този процес се научих, че трябва да съм наясно за разликата между моите чувства и тези на детето ми. Трябва да съм внимателен, за да не проектирам своите чувства върху детето си.
За да направя това, бе нужно да се запитам, и да съм откровен пред себе си, за собствените си тревоги и притеснения. Трябваше се да съм наясно с това как моите тревоги и притеснения се отразяват на моето поведение. Необходимо бе да се вгледам в собствените си очаквания за бъдещето на детето ми и да се запитам дали те са мои очаквания, такива определени от родителите ми или са диктувани от обществото, в което живеем.
Чрез това вглеждане в моите чувства и очаквания, успях да осъзная и да поставя под въпрос собствените си вярвания, какво значи това да си добър родител и какво бих искал за своето дете. Със сигурност нямам решения и не съм успял да осъзная всичко. Това, което мога да кажа, е че е нормално да се тревожим за децата ни и е от огромна важност да сме наясно, когато се тревожим, какво избираме да им кажем и покажем.
Все още съм на този родителски път и разбирам, че той никога няма да приключи. Като съвет, от един родител на друг, намерете време за себе си, позволете си да преследвате собствените си интереси и страсти, покажете на децата си как да живеят живот изпълнен със смисъл.
Нашите деца са най-добрите ни учители. И ако им позволим да ни учат, тогава им даваме най-големия дар – свободата и подкрепата да създадат свой път и да оставят своята следа.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://www.psychologytoday.com