Диагностициран с аутизъм и забавено езиково развитие, 5 годишният Хосе живее с двуезичното си английско-испанско семейство във Великобритания. Наред с всичките важни решения, които едно семейство с дете с аутизъм трябва да вземе, родителите на Хосе трябва да решат и на какви езици да го обучават и как да стане това. Желанието им е той да знае английски, за да му бъде по-лесна комуникацията с приятели и в училище. Но също така ценят и Испанския – родният език на майка му.
Интересната ситуация на семейството е описана в изследване от 2013 г. и илюстрира проблем, засягащ много семейства по света. Възможно ли е да отгледаме дете с аутизъм в двуезична среда? И ако да, подпомага или възпрепятства развитието? Нека разгледаме фактите.
Общоприетото разбиране е, че ако научаването на един език е трудна задача за едно дете, то добавянето на още един би било допълнително затруднение. Допуска се, че ако в семейството се говори на един общ език, то това би улеснило обучението на детето. В повечето случай това основният език в заобикалящото обкръжение. В такива случай професионалистите съветват двуезичните семейства да се придържат към основния език.
Доскоро имаше съмнения за фактите около двуезичността и аутизма. Въпреки това, проучвания показват, че умението да се говорят два езика няма никакъв негативен ефект върху социалните умения и познавателната способност (когнитивните умения), като памет и внимание, при съпътстващи разстройства в развитието.
Ползите от двуезичието
При случаите с аутизъм началните открития на учените показват позитивни ефекти на двуезичността върху комуникацията и социалните умения. Скорошни изследвания на двуезични деца с аутизъм по света показват аналогични езикови умения с тези на децата, говорещи един език. Забелязано е и, че децата, знаещи два езика, придобиват социални и когнитивни способности с идентична скорост, както и че имат предимство при невербалната комуникация като жестове и други.
Нарочното редуциране на използването на втори език в двуезично семейството може да повлияе негативно върху ефективната комуникация на детето и да разстрои функционалността в семейството. Доказателствата сочат за ползата от орална комуникация с родителите на интересни за децата теми и използването на широк набор от думи и сложни речеви конструкции. Това е нещо, което не винаги е по силите на родителите, когато не говорят на родния си език.
За това съветите за използване на само един език в семейството, въпреки, че са дадени с добри намерения, са неточни. Говоренето на един език в многоезично семейство ограничава възможностите за комуникация на детето и повлиява на цялостното му участие в семейния и обществения живот. Научаването на втори език не увеличава трудносите за децата с аутизъм, умението за използване на няколко езика дори им помага за съдържателната комуникация с близките им.
Практически съвети
Как трябва да постъпят семействата в тази ситуация? Най-важната стъпка е да бъдат окуражени да взима информирани, базирани на факти решения, знаейки за потенциалните ефекти върху развитието на детето им. Трябва да се вземат предвид и езиковите умения на хората, с които детето ще комуникира – учители, терапевти, членове на семейството, близки и познати.
Важна е и междукултурната чувствителност на логопедите по време на заниманията и оценяването, както и сесиите да адресират всеки от езиците, които детето знае. Това осигурява не само правилната преценка за езиковите способности на детето, а и добрите резултати от терапията.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Миша Иванова
Източник: https://theconversation.com