Вашето дете може би има увреждане или просто познавате такова дете. Аз бях именно такова дете и искам да ви споделя нещо важно – ще се справите. Честно казано, вярвам, че животът ви ще бъде невероятен.
Ако трябва да съм честна, уморих се от разбирането, че да бъдеш човек с увреждане или инвалидност, е нещо лошо. Искам новината, че едно дете е с увреждане, било то когнитивно или физическо, да се възприема като възможност да разберете какво ще стане това дете когато порасне, а не като края на неговият живот.
„Увреждане“ не е лоша дума, а просто правилното определение за много от нас.
Да, да, от тук усещам коментарите, които ще полетят по мой адрес, но нека обясня какво искам да кажа. Понятието увреждане има много значения и обхваща безброй физически, когнитивни и интелектуални различия. То показва също така как тези различия влияят на самия човек и неговото семейство, като например фактът, че един живот може да приеме обрати, зависещи от множество фактори. Говорейки по този начин искам да предизвикам разсъждение и промяна към общоприетото, негативно значение, което носи този термин.
Нека да започнем!
Уреждането ти дава възможност за принадлежност
Увреждането е просто едно средство за свързване на хората, както много други ситуации в нашия социален живот. Уврежданията често изискват някакъв вид помощ (както физическа, така и морална). Това е причината общността да се гради на една обща база от взаимна зависимост. А това да зависиш от друг и той да зависи от теб, е повече от прекрасно. Също толкова прекрасно е да помагаш и да ти помагат. Общността е място за среща на деца с еднакви нужди. Ако си родител на такова дете, то това ти дава възможност да се запознаеш с други родители. Запознанството ви ще ви сближи, ще ви радва и ще ви отвори нови кръгозори.
Хората, които ви разбират и към които вие и вашето дете принадлежите, са някъде там, повярвайте ми.
Неприятно е само в началото, после свикваш
Не исках да изгубя крака си заради диагнозата рак. Ако някой беше попитал семейството ми „Криста дали би приела да и ампутират крака заради рака?”, съм сигурна, че те щяха да отговорят „Не!“ и да се простят с тези несъществуващи въпроси. Ракът беше сломяващо преживяване – болестта, операциите и дългият процес на лечение и възстановяване. Всички тези събития са неимоверно трудни и никой не би искал да ги преживее.
Така че, в крайна сметка, ние тъжим, израстваме и се научаваме на нов начин на живот. Новите преживявания стават част от ежедневието ни, докато увреждането се превръща просто в един фон. А на края, започваме и да обичаме.
Криста през 1991г.
Увреждането е суперсила
Аз обичам начина, по който правя нещата, нищо, че е по-различен от този на другите. Ако детето ви е първият човек, който познавате с увреждане, то това ще ви накара да видите света в нова светлина. Заедно с детето си, ще се превърнете в експерти на увреждането му, ще видите както неговите сили, така и бариерите, които поставя.
Много често гледам на увреждането си като на пътуване до страна, която много малко хора са видели и за която мога да разказвам. Искам да говоря за начина, по който виждам света, какво забелязвам, с какво се боря, какви проблеми решава и с какво съм по-добра от другите.
Да имаш увреждане често означава да се чувстваш наранен или изоставен, а това е наистина много болезнено. Да бъдеш окрилен с увреждане значи да тържествуваш с позитивите, които то ти дава, а не да отричаш негативите му. То също значи да му бъдеш яростен застъпник. Като близък на дете с увреждане, имаш привилегията да развиеш суперсили, които да споделиш с останалите. Открий бариерите и ги отстрани, покажи на детето как да се застъпва за себе си, ако е подложено на дискриминация.
Помни: целта не е да превъзмогнеш уреждането, а да работиш с него. Увреждане не е лоша дума, а е описание ,което описва една голяма част от населението на света.
Дискриманция на принципа на възможности (“Ableism”)
Teрминът “ableism” означава “дискриминация и социални предразсъдъци срещу хора с увреждания” (bлагодаря, Wikipedia!). Понятието също така обезценява хората с увреждания, като ги поставя в по-нисша категория в сравнение с останалите (или, както аз обичам да наричам останалите – “muggles” от поредицата за Хари Потър – това са хора без никакви магически способности). Именно този вид разбиране придава на думата “увреждане” негативна нотка. Не се чувствайте зле за този тип общоприето понятие, трудно е да не му се дразниш и да го отбягваш в свят, който постоянно лансира един и същи идеал за външен вид (а именно – слаб, от бялата раса, хетеросексуален, без увреждания и т.н.). Имайте предвид, че можете да обезоръжите всички, като се отнасяте към уреждането си като към суперсила.
Животът е като кутия шоколадови бонбони (…е казала една много известна личност с увреждане)
Това мото ви е познато. Като родител, никога не знаете какво ще получите. Не можем да предвидим нищо, свързано с нашите деца , било то кариера, романтични връзки, успехи и т.н.
Аз също съм родител и знам, че всички сме привързани към някои идеи и надежди, свързани с бъдещето на децата ни. Да установим, че детето ни има увреждане независимо в кой стадии на живота си се намира, е едно откритие и за самото него. Може би е и възможност да се отърсите от мечтите си за неговия живот и да приветствате реалността.
Източник и снимки:https://www.cbc.ca
Автор: Crista Couture
Повече от автора може да прочетете на нейния личен сайт: http://christacouture.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Машева-Илиева