Скоро посетих форум за родители и прочетох публикация на майка, която беше притеснена, че детето и на 4.5 години няма достатъчно знания.
Тя беше поставила въпрос „Какво трябва да знае 4-годишното дете?“
Повечето от отговорите не просто ме натъжиха, но и силно ме подразниха.
Една майка беше публикувала дълъг списък с нещата, които синът ѝ умее – да брои до 100, да каже имената на планетите, да напише първото и последното си име и още, и още. Други в синхрон й подгласяха колко много неща умеят децата им, някои, от които бяха само на 3.
Някои бяха публикували статии с нещата, които всяко дете на определена възраст трябва да умее и съвсем малко родители бяха изказали мнение, че всяко дете има свое темпо на развитие и й бяха обяснили, че не трябва да се тревожи.
Много ме засегнаха отговорите на тези майки към притеснената майка, поставила въпроса. Отговори, които допринасяха за още по-голямо притеснение, изреждайки нещата, които техните деца умеят, а нейните не. Толкова състезателна е културата ни, че дори децата ни в предучилищна възраст са трофей, с който се хвалим. Детството не бива да е състезание.
Какво трябва да знае едно четиригодишно дете
Ето списъкът, който според мен съдържа нещата, които четиригодишните деца трябва да умеят:
- Трябва да знаят, че са изцяло и безусловно обичани през цялото време.
- Трябва да знаят, че са защитени и да знаят как сами да се защитават на публични места в различни ситуации.
- Трябва да знаят, че могат да вярват на инстинктите си и че не бива да правят нещо, което им се струва нередно, независимо кой иска това от тях.
- Трябва да знаят, че имат свои права и че семейството им стои зад тях.
- Трябва да знаят как да се държат глупаво, шантаво и да играят с въображението си.
- Трябва да знаят, че е ОК да нарисуват небето в оранжево или котките с 6 крака.
Трябва да знаят какви са интересите им и да се насърчават да ги развиват. Ако дълбоко не се интересуват от научаването на цифрите, родителите им трябва да ги оставят да ги научат по-късно и да се отдадат на космическите кораби, рисуването, динозаврите или играта в калта. - Трябва да знаят, че светът е магичен и че те също са магични.
- Трябва да знаят, че са прекрасни, блестящи, креативни, състрадателни и чудни.
- Трябва да знаят, че е също толкова ценно да прекарат деня навън, правейки венчета от маргаритки и пайове от кал, колкото да учат буквите, даже доста по-ценно.
Какво трябва да знаят родителите
Още по-важно е какво трябва да знаят родителите.
Всяко дете се научава да ходи, говори, чете и смята с негово собствено темпо и няма определени нива за това колко добре ходи, говори, чете и смята.
Трябва да знаят, че най-важното, с което могат да допринесат за високите академични постижения на малките си деца е да им четат. Нито флаш картите, нито работните тетрадки, нито фантастичните предучилищни занимални, мигащи играчки или компютри могат да постигнат толкова, колкото мама и татко, които поне веднъж на ден седят и им четат интересни книги.
Трябва да знаят, че да си най-интелигентното или детето с най-големи постижения в училище не означава, че си най-щастливото дете. Толкова сме обсебени от това да създадем „предимства“ за децата си, че правим ежедневието имсъщо толкова стресирано и натоварено с множество задачи, колкото е и нашето. Едно от най-големите предимства, които можем да осигурим на децата си е просто и безгрижно детство.
Нашите деца заслужават да са заобиколени от природата, книгите, средства за създаване на изкуство и свобода да си служат с тях.
Повечето от нас могат да се отърват от 90% от играчките на децата си, без децата да загубят от това, но някои играчки са важни, като строителните конструктори, креативните играчки – художествени материали, музикални инструменти, облекла за кукли, книги, книги, книги (между другото голяма част от тези неща могат да се купят от по-евтини магазини).
Те трябва да имат и свободата да експериментират – да играят с лъжички, пълни с боб на високия стол (под наблюдение, разбира се), да месят хляб и да правят бъркотии, да използват боя, да играят с тесто и да блестят на кухненската маса, докато правим вечерята, въпреки че разхвърлят навсякъде, да имат обособено място в двора, където е абсолютно позволено да изкопаят цялата трева и да направят кална яма.
Нашите деца се нуждаят повече от нашето внимание. Толкова добри сме станали в оправданията, че трябва да обърнем внимание на себе си, че някои от нас го използват за извинение да оставят целия останал свят да се погрижи за децата им.
Да, ние всички имаме нужда от спокойно време в банята, време с приятели, почивка и малко време, в което да не сме в ролята на родител. Но живеем във време, в което списанията за родители препоръчват да се отделят по 10 минути на дете и да се определи 1 събота в месеца за време със семейството. Това не е добре!
Нашите деца не се нуждаят от Нинтендо, компютърни игри, занимания след училище, уроци по балет, групи за игра, футболни тренировки толкова, колкото се нуждаят от нас.
Те се нуждаят от бащи, които изслушват как е минал денят им, от майки, които се присъединяват и майсторят разни неща с тях, родители, които отделят време да им четат истории и да се забавляват с тях. Те се нуждаят от нас – да се разхождаме с тях и да не възразяваме срещу бавното им темпо от 1 крачка на час сред пролетната красота. Те заслужават да ни помогнат да направим вечеря, въпреки че това отнема два пъти повече време и увеличава два пъти повече работата. Те заслужават да знаят, че са приоритет за нас и че наистина обичаме да бъдем с тях.
Нека се върнем към списъците с уменията за деца на 4 години.
Знам, че е присъщо на човешката природа да искаме да знаем как се развиват нашите деца в сравнение с другите и да сме уверени, че им даваме всичко. Има списъци на всичко, което се преподава на децата и което те трябва да знаят в края на всяка година като се започне още от предучилищната занималня.
Тъй като самата аз преподавам на децата в домашни условия, от време на време разпечатвам списъците и проверявам дали има нещо грандиозно, което децата ми да са пропуснали. Досега не се е случвало, но понякога заимствам идеи за теми, по които да помисля, игри или книги, за които да проверя в библиотеката. Независимо дали децата са в училище или учат в домашни условия, списъците могат да бъдат полезни, за да видите какво децата обикновено учат всяка година и могат да ни успокоят, че наистина се справят добре.
Ако в някоя област детето ви се развива по-слабо, не го приемайте като негов или ваш провал. Просто не сте го усвоили. Децата ще научат това, към което са предразположени и идеята, че всички трябва да научат определени 15 неща на точно определена възраст е доста глупава. И все пак, ако искате детето да научи тези неща, включете ги в ежедневието, нека изглеждат като игра и детето ще ги възприеме и научи. Бройте до 60, докато правите торта и то ще научи числата. Вземете забавни книги от библиотеката за космоса или азбуката. Експериментирайте с всичко – от снега в задния двор до стъблата от целина в оцветяването на храните. Всичко ще се случи естествено, по-забавно и с много по-малко натиск.
Любимият ми съвет за деца в предучилищна възраст от форума, който посетих:
„От какво се нуждае четиригодишното дете? Много по-малко, отколкото осъзнаваме, и много повече.“
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Христова
Източник: https://www.kidspot.com.au