Знам, знам, и аз не понасям постоянните призиви „просто мисли позитивно“, заливащи ни ден след ден. От опита ми като терапевт и обикновен човек, просто не се получава. Ако не се чувстваме добре, отричането на реалността може да влоши нещата, същото важи и за децата. Всъщност, ползите са за всички ни, когато откровените ни чувства бъдат валидирани, а не игнорирани.
Валидирането на неудобни чувства може да звучи противоестествено за възрастен човек, изпитващ инстинктивния повик да защити дете от негативни емоции (и за мен важи). Но, от опита ми, признаването им винаги е по-добро от отричането им.
Въпреки това, когато говорим за позитивни утвърждения, помага да си припомним, че са много повече от това просто да кажем на някого да „мисли позитивно“. Утвържденията са препрограмиране стъпка по стъпка на автоматичните негативни мисли в мозъка ни и могат да създадат невронни връзки, водещи до продължителна емоционална устойчивост.
Утвържденията са кратки, окуражителни изречения, които избираме да повтаряме, изграждайки увереност в самите нас. Можем да изберем конкретни, заредени със смисъл думи, които отразяват истината за нас лично. Утвържденията не се свеждат до отричане на изживяванията, а до намиране на твърдения, които са в съзвучие с това, което мисли мозъка и чувства сърцето, след което да прилагаме мисълта последователно.
Когато работи утвърждението, събираме примери от истинския живот, които мозъкът ни може да използва като доказателство, че успехът Е възможен, което променя начина, по който мислим. В работата ми с деца съм видяла, че този способ може да проработи чудесно и у дома, и в училище! Когато предизвикаме мислите си с доказателства, че позитивният резултат е възможен, може да спре в зародиш негативното мислене.
Проучванията ясно показват, че утвържденията са полезен способ за подобряване на емоционалното благосъстояние и самоовластяването. Много спортисти, включително великият Майкъл Джордан, са известни с това, че използват утвърждения и визуализации, за да се задържат на върха на кариерата си за дълги години. Джордан е доказателство за невероятната, но ясна сила в използването на мислите и умствените образи за постигане на успех.
Ако отглеждате или работите с деца, препоръчвам да опитате експеримента ми с утвърждения по-долу и да видите дали работи при вас. Най-хубавото при експеримента е, че можете да разучите резултатите. Може да не сработи при всекиго, но има голяма вероятност да проработи за много от нас!
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ С УТВЪРЖДЕНИЯТА
- Първата стъпка е да изберете утвърждение, с което сте съгласни вие и детето.
- Моите любими са „Мога да се справя!“ и „Ще продължавам, докато успея!“, но може да изберете, което и да било позитивно твърдение, служещо за опора.
- След това, създайте възможност или забележете случай, в който детето започва да се дразни, че не е способно да завърши задача.
- Прост пример е да си подхвърляте топка. Нека бъде толкова трудно, че и двамата с детето да не успявате всеки път да хващате топката, но не и толкова трудно, че детето да се ядоса или да се откаже.
- Когато детето изрази умерено раздразнение или разочарование, споделете, че имате експеримент с утвърждение за него. (Можете да споделите историята за Майкъл Джордан, за да увеличите шансовете да се съгласи).
- След това, покажете как се използва утвърждение, като изречете на глас „Мога да се справя!“ с категоричен и уверен тон всеки път, преди ВИЕ да посягате да хванете топката. (Можете да го съчетаете с визуализация, за по-силно влияние, като си представяте как хващате топката).
- Вероятно е да имате повече успех с хващането на топката, създавайки страхотна възможност детето да научи нещо, което ще бъде очаровано да опита!
- Позволете на детето да опита да използва утвърждение и визуализация, за да подобри резултатите си. Може дори да следите резултата и да видите дали се подобрява средното ниво на успех. Редувайте изричането на утвърждението и след това да не го изричате, за да видите какво ще се случи.
Забележка: Проведете експеримента, когато и двамата с детето сте в спокойно и възприемчиво състояние. Ако детето избухва, отказва да играе или е видимо ядосано, изчакайте друга възможност.
Същото важи и за вас: ако се чувствате разстроени, починете си и се успокойте, преди да опитате тази дейност или изчакайте друг път. Мозъците на децата ни не възприемат да научават, когато са превъзбудени и няма да бъдете ефективни като преподаватели, ако сте ядосани или разстроени. Опитайте този експеримент, когато всички сте в „прозореца на толерантност“.
Ако това все още ви звучи като просто позитивно мислене, може би ще бъде от полза да си представите утвържденията като упражнения с тежести. Утвържденията не са само позитивно мислене, но като да тренираме във фитнеса за умствената ни сила! Колкото повече повторения направим, толкова по-силни ще бъдем.
Упражняването на утвържденията във време на умерена фрустрация ще укрепи нервните връзки за постоянство. Може да им даде ПОБЕДА, от която отчаяно се нуждаят в момента и да подобри самоувереността им. Когато стане трудно, можете да демонстрирате това поведение с утвърждение, изречено на глас. Също така можете дискретно да им припомните експеримента, като нашепнете „Мога да се справя!“
Опитайте и споделете дали е проработило! Не се притеснявайте да споделите и ако не се е получило. Неуспехът означава, че сте пробвали нещо ново и, най-малкото, сте научили какво не работи, което е полезна информация.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Сабрина Хил
Източник: https://www.bethtyson.com