Ще разгледаме 5 практически начина да отгледате децата си, за да могат те да придобият висока вътрешна мотивация. Тя е качество, което помага на човек при започването на нови проекти и при справяне с нещата, когато се влошат. Това са качества, които можем да насърчим в нашите деца, без да използваме наградна система или схема на поведение.
Моят син се беше запознал за първи път с цветно кодирани схеми на поведение в училище. Схемите на поведение или списъкът със задачи никога не са били нещо, което правих вкъщи, защото исках моят син да развие сам желание да е полезен, да иска да помогне, да се труди усърдно – да бъде вътрешно мотивиран.
Да се сблъскаме със схемите на поведение в училище беше стряскащо за нас. За тях има много направени проучвания, които показват как външната система на награждаване пречи на мотивацията на детето да учи, да се справя и да опитва отново.
Въпреки това има и други проучвания, които оборват това твърдение. Най-вероятно, зависи от контекста. Виждала съм лично как учители прилагат този метод много добре, но и такива, които се провалят.
Дори и проучването да няма твърдо становище е ясно, че нашето общество залага много на външни награди и стимули. Трябва да ги балансираме с твърдението, че ако направиш добро ще се почувстваш добре – без да имаш нужда от допълнителни възнаграждения. Чувството на постижение може да е достатъчно само по себе си.
Всичко това е свързано с узряване на мисловната дейност – идеята, че нашите способности не са перфектни и че можем да се учим от грешките си. Това също така е вид мисловна сила, която познаваме като когнитивна издръжливост.
Изследвания показват, че има няколко аспекта, които изграждат когнитивната издръжливост. Хората, които я притежават вярват в себе си и в това, че могат да променят света около себе си, те са вътрешно мотивирани да работят здраво и да опитват отново и виждат неуспеха като шанс да се подобрят.
Когнитивната издръжливост е качество, което искаме да развием в децата ни. Искаме те да се справят добре, защото чувството ще им донесе удовлетвореност, а не защото участват в състезание или ще получат дадена награда. Искаме децата ни да се гордеят с постигнатото, дали това ще е академичен успех или личен. Искаме те да разберат, че всеки човек има лоши дни и прави грешки. Искаме децата ни да се изправят бързо, когато са повалени, да се опитват отново и да са издръжливи. Искаме децата ни да вярват в себе си и да имат увереност в своите възможности. Това високо самочувствие върви ръка за ръка с вътрешната мотивация.
5 Съвета за отглеждане на деца с вътрешна мотивация и когнитивна издръжливост.
1. Оставете място за грешки
Важно е за децата да не виждат неуспеха като крайна точка, а като начална такава, от която могат да израснат. Да погледнат върху предизвикателствата (например провал, разочарование, препятствие и др.) като на възможност да се научат и да станат по-силни хора. Това са важни части от когнитивната издръжливост. Не само да преживеят стреса или предизвикателството, но и да успеят.
От едно проучване става ясно, че когато децата са ядосани, те са по-склонни да използват нови и нековенциални стратегии за решаване на проблем. Негативните емоции като неудовлетвореността и ядът най-вече могат да засилят мотивацията да постигнат нещо и да издържат.
Когато детето ви е ядосано и иска да се откаже, насърчете го да опита отново.
Това важи и за случаите, когато вашето дете е разстроено и прави грешка при държанието си с друг връстник. Например, когато играчката на вашето дете е взета от друго дете. То се чувства ядосано и може да реагира импулсивно. В този случай, можете да го помолите да се редува с другото дете, за да играят с играчката.
Да се учат от своите грешки и дори да се самоиронизират при проблеми в работата или в социалния живот би им помогнало неимоверно.
„Ако родителите искат да направят подарък на децата си, най-добрия избор е да ги научат да обичат предизвикателства, да са любознателни при грешки, да се радват за постигнатия труд и да продължават да учат. По този начин децата няма да се превърнат в търсачи на хвалби. Ще имат цял живот да изграждат и коригират своето самочувствие.“
– Карол Двек, психолог.
Учени са открили, че възрастни с когнитивна издръжливост по-рядко вдигат кръвно при наличие на стрес, имат по-добро здраве и могат да бъдат лидери.
2. Разпознавайте старанието
Когато детето ви наистина се опитва да работи усърдно и да полага много усилия е нужно да го признаете. Когато ви покаже, че е вътрешно мотивирано, отбележете го, за да може да започне да разпознава как се чувства, когато е постигнало нещо.
„Супер, много ми харесва тази картина, която нарисува за мен! Виждам, че си положил много усилия!“
Също така разпознайте, когато то само е гордо. „Мога да видя, че много се гордееш с историята, която написа. Знаеш ли защо се чувстваш така? Защото си се потрудил и аз се гордея много с теб.“
Малките деца имат фиксиран начин на мислене. Не предполагат, че нещата ще се променят. За това, ако има казвате: „Ти си умен“ или „Ти си толкова добър по математика“ те ще си помислят, че то е константа за тях. Това е тяхна вродена способност за това те са добри по математика.Някой ден те ще получат задача по математика, която е трудна. И ще повярват, че нямат способността да решат проблема и ще се откажат без да са положили усилия.
Ако обаче вие постоянно коментирате върху това как те работят здраво, те ще повярват, че са се справили със задачата, защото са се потрудили. Така, когато се сблъскат с трудната математическа задача, ще положат много усилия вместо да се предадат.
Не всичко е свързано с поощрение. То е по-скоро да помогнете на детето ви да разбере как се чувства, когато се труди за нещо.
То ще повярва, че с усилие може да реши проблема. Ще вярва, че може да се справи. Това е голяма част от вътрешната мотивация.
И ако е трудно и се провали, ще се опита отново, което е когнитивна издръжливост.Това също е свързано с притежаването на растеж в мисловната дейност.
В проучване, където родителите са възнаграждавали усилията на децата си на 14 до 38 месеца, се е установило, че малките могат да повярват, че качествата се променят, могат да се наслаждават на трудности, да измислят начини за подобрение и да дължат успеха си на многото усилия, които са положили, когато са станали на 7-8 годишна възраст.
„Начинът по който говорим на децата ни се превръща в техния вътрешен глас.“,
казва Пеги О‘Мара.
Подарете на детето вътрешен глас, който възхвалява издръжливостта, усилията и се грижи за вътрешното вярване, че може да се справи.
3. Разделете големите цели на малки стъпки
Понякога провалите ще се случват отново и отново. Тогава децата имат нужда от допълнително поощрение да бъдат вътрешно мотивирани да постигнат нещо и да не се предават.
Най-добрият начин да помогнете на детето е да разделите целта на по-малки части и да оцените неговия прогрес.
„Днес ще караме колело от нашата къща до пощенската кутия.“
„Този път ще опитаме нова храна.“
„Днес ще научим 5 думи, които са сродни на глагола гледам.“
Да се научим да разделяме целта на възможни стъпки е ключова житейска способност. Помня как един професор по психология беше казал да не се настройвате за провал като поставяте големи цели. Просто си поставете цел за днес. Примерно днес ще спортувам. Може и утре да спортувам, може и да не – но днес ще.
Като си поставяме малки цели ние градим навици. По този начин учим децата ни колко е важно да се упражняваш и им даваме увереността да опитват по-сложни задачи отново и отново.
4. Празнувайте успехите
Проучванията показват, че когато похвалата е истинска е полезна за детската вътрешна мотивация.
Похвалата няма много почитатели, защото е вярно, че хваленето на вродени качества или прекаляването с нея е проблематично.
Но искрена и специфична похвала може да помогне на гордостта на детето:
„Беше много мило от твоя страна да дадеш на приятеля си играчката. Много се забавлява с нея.“
„Много се радвам, че се изпишка в гърнето. Чувстваш ли се щастлив и горд? Нека потанцуваме.“
„Много ми харесва картината, която си направил! Виждам, че си се потрудил над нея. Ще я закача в офиса си.“
Като родител, искате да се наслаждавате и да споделяте успехите на детето си и това е, което трябва да правим.
Но вместо да се фокусирате върху човека или държанието се насочете към техните чувства (и вашите) на вътрешна радост.
Това е най-възнаграждаващо и детето ви ще е щастливо, когато се гордеете. Това помага за развитието на вътрешната му мотивация.
“Щастието се крие в радостта от постиженията и тръпката от творческите усилия.”,
казва Франклин Рузвелт.
Помогнете на детето ви да разпознае тези чувства на гордост, щастие и удовлетворение, които идват с многото работа, добрата игра и повторното опитване.
5. Насърчавайте чувството на благодарност
Скорошни проучвания показват, че практикуването на благодарност, често може да увеличи фокусирането в училище и помага на учениците да са издръжливи, когато се сблъскат със затруднение при учението.
В най-лошите дни на детето, помогнете му да види лъча надежда или нещо, за което е благодарно. Да види доброто в света, дори, когато нещата са трудни му помага да остане оптимист. Това помага на затвърждаването на вярванията му, че може да направи добро в света.
Най-малкото благодарността може да помогне на детето ви да вижда проблемите от друга светлина и да оправи настроението му. Поощрявайки го да бъде мотивирано да опита да реши проблема отново – да има вътрешната мотивация да го преодолее.
Издръжливостта, опитването отново и отново, са задействани по-равно от чувствата на ядосаност, надежда и оптимизъм. Чувството на благодарност е това, което подпомага надеждата и оптимизма във времена, когато гневът заплашва да завладее детето и да го откаже.
Най-добрият начин да развиете чувство на благодарност в децата е да се упражнявате заедно. То може да е много лесно, като да споделите на вечеря за какво е благодарен всеки, да направите стена на благодарността или да направите дневник с благодарности за детето ви.
Ето няколко примера, които може да използвате:
За какво си благодарен днес?
Как някой ти помогна днес?
На кой би искал да благодариш днес?
От какво си горд?
Източник: https://nurtureandthriveblog.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Стефанова