Повечето хора все още вярват, че ученето се случва в мозъка и тялото не играе никаква роля. Вижте как учителите изискват от децата да стоят мирно в класната стая, без въртене и движение, на която и да е част от тялото им.
В миналото децата са можели да компенсират за липсата на физическа активност като участват в различни дейности след учебните часове. Те се катерили, тичали, прекатурвали, копаели, скачали в ровове и падали от дървета. Промяната не се дължи изцяло на телевизията и на времето, прекарано пред екраните, но също и на това, че в днешно време семействата живеят в малки домове без достъп до открити пространства за игра. Дълго време се прекарва в пътуване от и до училище. Улиците се превърнаха в опасни места.
Изчислено е, че децата днес прекарват 25% по-малко време в свободна игра в сравнение с децата от преди две поколения.
В действителност мозъкът се нуждае от движението на тялото, за да създаде невронни пътища, които подпомагат процеса на научаване. Не можете да направите едно дете готово за учене чрез учебници, игри на таблета или компютърни програми. Готовността идва със съзряването на детския мозък чрез преживявания, възникващи в резултат на телесни усещания и дейности.
Важни движения са първичните рефлекси, следвани от по-големи двигателни движения като катерене, скачане, плуване, игра на дама, хващане и хвърляне на топки, каране на велосипед, тичане, прескачане, метене и копаене. По-малките движения изграждат фините моторни умения като рязане на зеленчуци, рисуване, редене на кубчета, движение под звуците на музика и научаване на ритъм чрез ръкопляскане, пеене и други. Движения, при които има пресичане на средната линия на тялото, помагат за изграждането на пътищата, които съединяват двете полукълба на мозъка, и са жизнено важни за усвояването на четене, писане и разбиране на математиката.
Децата обичат да се движат.Те имат нужда да се движат.
Ако на телата им бъде дадена възможност да се движат, колкото е необходимо за игра, те ще се развият до етап на готовност за учене. Вероятно не всички деца ще достигнат тази фаза по едно и също време, но всички имаме генетичния потенциал да бъдем „програмирани“ за учене.
Затова ограничете заседналото време. Подтиквайте децата си да бъдат навън. Уверете се, че прекарвате качествено време в паркове и отворени пространства през уикендите.Купувайте здравословни за тялото играчки като трамплин, въже за скачане и скейтборд вместо най-новата високотехнологична играчка.
Върнете се към корените, ако наистина искате вашето дете да достигне своя потенциал в училище.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Стойкова
Източник: https://www.ilt.co.za