Ако използвате сарказъм или игра на думи пред своето малко дете, то най-вероятно няма да ви разбере. Да привлечеш вниманието на бебе е още по-трудно – те често не се впечатляват дори от най-смешните физиономии, а в същото време се смеят на напълно случайни неща. Разбира се, и децата имат чувство за хумор. Но какво те намират за смешно в различните възрасти и кога да можем да очакваме за започнат да разбират иронията и сарказма?
Двегодишният ми син напоследък започна да хваща носа ми и да се преструва, че го откъсва, докато се залива от смях. Аз не бих се пошегувала по този начин с мои приятели, но тази шега показва, че чувството за хумор на детето ми се развива.
От особена важност за развитието на чувството за хумор у децата е социализацията. Децата трябва да разберат, че споделят дадено преживяване с друг човек преди да започнат да създават чувството си за хумор. Обикновено ние правим това смеейки се или чрез някаква друга реакция – процес, който започва още в момента, когато новороденото установи очен контакт или се усмихне. Според психолога Лев Виготски, този вид социален контакт улеснява познавателното развитие на децата.
Но за да разбира шегите, детето трябва да има някои основни познавателни умения, най-важните от които са въображението, способността да разглежда нещата от друг ъгъл и познанието на езика. Тъй като, тези умения се развиват в различна степен при различните деца и продължават да нарастват и да се изменят с възрастта, няма конкретна теория, която показва етапите на развитие на чувството за хумор.
Езикът
Всъщност, хуморът предполага осъзнаване на разликата между реалната ситуация и несъответствието с шегата. С други думи, смеем се на шегите, защото знаем, че те не отразяват действителността. Изглежда, че езикът е в основата на добрия хумор. Обикновено бебетата и малките деца, които все още не могат да говорят или имат ограничен речников запас, се радват повече на шеги свързани с движение като „Кой е там?“. Шегите от този тип изискват по-скромни познавателни умения от словесните шеги. „Кой е там?“ също съдържа и елемент на изненада, защото „изведнъж някой се появява“.
Разбира се, според някои учени, децата всъщност учат езика чрез шегите.
Въображението
Въображението има голяма роля за забелязването на несъответствието/противоречието. Чрез него децата се поставят в друга среда, превъплъщават се в различни социални роли, не характерни за тях или се преструват, че се случват физически действия, които не съществуват в реалността (като откъсването на носа).
Въображението започва да се формира между 12 и 18 месец. По същото време, децата започват да копират шегите на родителите си и по този начин активно започват да изграждат собствения си набор от шеги. А още на 7 месеца децата съзнателно копират различни поведения, които предизвикват смях, като например забавни физиономии.
Развиването на въображението на детето е особено важно, за да може то да създава свои собсвени шеги. Това започва да се случва около двегодишна възраст, когато детето измисля най-вече шеги свързани с предмети или с представи.
Когато съставят своите шеги, децата най-често черпят вдъхновение от заобикалящата ги среда и нещата, които научават и това им помага да разберат правилата в обществото.
Шегите са добър начин децата да се научат как да се справят с различни ситуации и емоциите, свързани с тях.
Гледна точка и илюзия
Друго познавателно умение, което помага на децата да развият чувството си за хумор е разбирането за това как мисли човек. Важно е да знаеш, че хората имат достъп до различни знания и някои от тях може би имат неверни схващания или се заблуждават. Например, когато родителите се преструват, че не забелязват детето, което се промъква за да ги изплаши, детето разбира идеята на заблудата.
Проучванията показват, че разбирането на идеята за заблудата е съществено за разбирането на по-сложни видове хумор като иронията и сарказма. Според едно изследване, някои тригодишни, но най-вече петгодишните са способни да разберат някои форми на ирония. В един експеримент, група деца гледат куклен театър и после отговарят на въпроси, свързани с пиесата. Пример за ирония е, когато един от героите счупил чиния, а друг изкоментирал „майка ти ще остане очарована“. Някои деца се засмели и разбрали, че думите на героя нямат буквален смисъл и майката никак няма да се зарадва.
Според друго проучване разбирането на иронията се развива заедно със самия хумор, вместо чрез разглеждане от друг ъгъл и идеята за заблуда. Шегуването е социо-културен феномен, тоест част от процеса, е ученето чрез общуване.
Когато децата развият въображение и разбиране към околните, те могат да използват хумора, за да опознават различни емоции. Например, ако по време на игра детето се преструва, че е разхвърляло стаята си, а майка му се ядосва, детето може да опознае гнева, без реално да го изпитва върху себе си.
Трябва да сме търпеливи по отношение на детското чувство за хумор. И добре, че е така, защото детските филмчета щяха да бъдат много скучни, ако не бяха онези ‘странни’ шеги, които децата дори не забелязват.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Радослава Димова
Източник: https://theconversation.com