Като родители, може да сме склонни да отбягваме конфликт с децата си. Но разногласията са естествена част от нашите отношения родител – дете и здравословно човешко взаимодействие (макар и рядко забавно). Иронията е в това, че ако практикуваме изкуството на уважителното разногласие, нашите отношения ще укрепнат, ще се задълбочат и всъщност ще включват по-малко реален конфликт. Често чувам родители да споделят притесненията си за това, че децата им тестват техните граници или се държат по дързък, изискващ, командващ или агресивен начин. Други пък се безпокоят, защото техните деца им се струват неуверени, страхливи, тревожни, крехки или нуждаещи се. И в двата случая това, което често липсва в отношенията, е комфорт при разногласията. Родителите, с които работя, никога не забраняват на техните деца да са несъгласни с тях и не рискуват да жертват любовта и доверието за сляпо подчинение. Родителите, с които комуникирам, имат склонност да полагат усилията да бъдат уважителни, съобразителни, обичащи и да правят нещата правилно. И аз определено мога да се свържа с това. Въпреки това, несъзнателно не толерираме разногласията макар и по по-мили, не толкова очевидни начини, като тези:
Ние сме колебливи, внимателни или несигурни относно поставянето на граници, които може да накарат децата да реагират негативно (с други думи да са несъгласни), което изпраща съобщение на децата ни, че конфликтите са деликатна територия, с която нито те, нито ние можем да се справим ефективно.
Надявайки се да избегнем конфронтация, опитваме да убедим и/или примамим децата да се съгласят с нас чрез повтаряне или даване на обяснения: „Наистина трябва да сготвя вечеря, ако не го направя ще останем гладни. Виждам колко си разстроен, но ще отнеме само няколко минути. Обещавам, че ще мога да си играя с теб след това, но наистина трябва да сготвя сега. Виж всички тези нови готини кукли, които имаш. Те наистина искат да играят с теб, докато аз готвя нашата вечеря.“ Това сигнализира на детето, че не ни е комфортно да имаме разногласия и да бъдем решителни, че имаме нужда от тяхното разрешение.
Сами разубеждаваме себе си от конфронтация като рационализираме ситуацията: „Е, аз наистина нямам нищо против да измия отново синята лъжица за него, ако така предпочита. И това да сменя мястото си на масата, за да го задоволя, не е голяма работа. Ако е толкова запален по това аз да го къпя, със сигурност мога да отменя татко му, така или иначе за мен няма значение.“ Проблемът е, че децата имат нужда за нас да има значение. Те имат нужда от нашето лидерство. Когато доловят, че умело отбягваме или не се поддаваме на тяхното несъгласие в стремежа си да ги задоволим, те се чувстват некомфортно могъщи и могат принудително да се озоват в опити да ни контролират.
Когато децата все пак изразят несъгласие, смятаме за наша отговорност да ги успокоим, да ги утешим и да ги накараме да се почувстват по-добре. Може да почувстваме, че веднага трябва да ги прегърнем, да се взрем в очите им или (както често препоръчвам) да валидираме съществуването на техните чувства. Но, ако го направим по съчувстващ начин, в стил „горкото дете“ вместо приемане, това индикира, че техните чувства на несъгласие са проблем, с който не смятаме, че са способни да се справят без нашето съдействие, а не нормално, здравословно, ежедневно явление между две човешки същества.
Затова, за да помогнете разногласията да бъдат комфортни и безопасни както за родителя, така и за детето:
Разберете, че децата несъзнателно използват несъгласията като здравословно изпускане на емоции. Колкото по-нерационално е изискването или несъгласието, толкова по-очевидно е това. Затова не се опитвайте да ги вразумите, когато са неразумни: „Точно сега не мога да ти дам играчката, която е в другия край на стаята. Брат ти е бебе, защо не можеш да минеш около него?“. Вместо това, комфортно дръжте позицията си, докато сте на страната на детето си по отношение на чувствата му: „Не искаш да се приближаваш до бебето. Мога да ти дам играчката по-късно, но не и сега“. Важността на това да позволим чувствата на децата си в целия им блясък не може да бъде надценена. Това е ключът за спокойни, щастливи деца и много по-малко разногласия, които да могат да прераснат в сериозни конфликти.
Уверено и ясно отстоявайте себе си пред детето си и вярвайте, че сте способни да бъдете в лидерската роля. Уверено не означава раздразнен или ядосан, нито пък строг, сърдит или твърде сериозен. Това не кара децата да се чувстват комфортно. Истинската увереност е осъзнаването „Аз мога да се справя.“. Това е пълна самоувереност и често създава оптимистично усещане и за двете страни. Това не означава, че детето ви няма да получи срив, когато не искате да играете с него, но означава, че ще се чувства сигурно, когато изразява чувствата си, защото има спокоен и подкрепящ родител.
Дайте си сметка, че вашето дете е наясно с много неща, но освен това е малко и уязвимо и вие сте този, който е голям, зрял и опитен. Нашите деца могат да ни се струват гигантски, но придобиването на по-реалистична представа ще ни помогне да осъзнаем, че детето не е нито връстник, нито великан. Няма нещо, с което може да ви сблъска, и да не можете да се справите с относителна лекота.
Обръщайте внимание на малките неща. Родителите могат неусетно да оставят децата да вземат твърде много решения, особено когато са умни и с позиция. За да разсеете объркването, позволете решенията, свързани с игра, да принадлежат на децата ви. Оттам нататък, облекчете натоварването им за вземане на решения, например когато настояват за конкретна чаша или вие и бащата да размените местата си. Това означава спокойно и учтиво да надделеете над тях като отразите искането им: „Ти искаш аз и татко да сменим местата си. Няма да направим това, миличко“. (Родител ми каза, че използвайки „миличко“ в пример ѝ е помогнало да постигне уверено ненапрягащо отношение). Чрез опитите за контрол над малките неща, детето ви казва, че имате нужда от практика в несъгласието с тях.
Не обмисляйте твърде много правилния отговор, искане на разрешение, преговаряне или смекчаване на вашата теза. Бъдете сигурни. Винаги можете да размислите.
Не очаквайте децата да изразяват несъгласие по уважителен начин. Това ще се случи с времето. Може да отнеме доста време тъй като децата са импулсивни и имат интензивни чувства. Нашата работа е да ги насочваме чрез моделиране на уважителни конфронтации и уверено справяне с тяхното хаотично поведение като едновременно с това приемаме емоциите им.
Не се връзвайте (но тайно оценявайте) впечатляващите изпълнения. Ето някои от примерите, които родителите наскоро споделиха с мен:
1. Тригодишното дете, което майсторски пресъздава забавен каданс, карайки го да изглежда физически невъзможно да следва указанията на майка си, за да бъде настанено бързо в седалката на колата
2. Привързаното 3-годишно дете, което веднага изпада в пристъп на агония и отчаяние, демонстрирайки критичен случай на тревожност при разделяне всеки път, в който майка му казва, че трябва да спре да си играе с нея и да направи вечеря на няколко крачки разстояние
3. Отново свързано със седалката в колата (което явно е доста нагоре в класацията за най-често срещани несъгласия при децата): 20-месечно бебе е трябвало да се разхожда в продължение на 30 минути в жилищния квартал преди да може да седне в седалката си, за да се приберат вкъщи. Просто не е било в настроение. Когато най-накрая майка му настояла и го вдигнала, то все пак било несъгласно и се разпищяло.
Не ме разбирайте погрешно – никога не бих се присмяла на дете, изразяващо такива чувства. Винаги бих приела ситуациите точно каквито са: „Ти наистина не искаш да се качиш в колата“. Но позволявайки на тези изпълнения да извадят наяве нашият страх, притеснение или раздразнение поставя и родителите, и децата в нездравословна посока.
Накратко и в обобщение – ето някои причини децата да имат нужда да сме съгласни те да не бъдат съгласни:
Развиващо е
Порастването – индивидуализирането по здравословен начин, се отнася до това да си способен да бъдеш несъгласен с родителите си.
Естествено е
Несъгласията и конфликтите са част от живота.
Здравословно е
Нормализирането на подходящи за възрастта конфликти и разочарования изгражда здравословна гъвкавост.
Показва любов
Уверява децата, че имат способни лидери, които ги обичат достатъчно, за да посрещнат техните чувства и поведения без страх.
Освобождаващо е
Освобождава децата от тестване и контрол на родителите, които те имат нужда да поемат ръководството; и ни освобождава от това да ходим на пръсти, избягвайки или опитвайки се да управляваме емоциите на децата си. Получаваме възможността да бъдем себе си в тази връзка.
Информиращо е
Освен да помагаме на децата си наистина да ни опознаят и обратното, свободата да не са съгласни осигурява на децата модел на йерархична връзка, който естествено ще използват през целия им живот. Учи ги на социална/емоционална интелигентност.
Уважително е
Да имаме своето пространство в отношенията насърчава децата към уважение към себе си, както и да уважават границите на другите. Свободата да са несъгласни по безопасен и комфортен начин е ключов елемент от здравословните връзки. Съгласието да си несъгласен подхранва взаимно уважение и доверие.
В тази връзка, можете да се чувствате свободни да сте несъгласни с моя съвет. Нямам проблем с това.
„Помнете, че вашето дете има нужда да бъде несъгласно. Това е част от порастването. Колкото по-добър е родителят, толкова повече детето се осмелява да бъде несъгласно.“ –
Магда Гербер, „Вашето самоуверено бебе“
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Стойкова
Източник: https://www.janetlansbury.com