Справянето със силни емоции е трудно, когато си дете. А опитът да изразиш тези емоции пред възрастен, за да ти помогне, е почти невъзможен. Това често оставя родителите с усещане за безсилие, тъй като те се опитват да решат проблема, от който детето им се оплаква, без всъщност да разбират какво стои зад оплакванията. За щастие има няколко изненадващи неща, които децата казват, разкриващи тяхната скрита тревожност.
„Боли ме коремът.“
Понякога болките в корема са просто болки в корема. Въпреки това, ако детето ви има упорити болки в корема – особено преди важен тест, преди училище, преди важно състезание или събитие, или дори по време на някое от изброените, това е знак, че то изпитва тревожност.
Когато си тревожен, тялото влиза в режим „борба или бягство“. Зениците се разширяват, мускулите започват да изгарят запасите от гликоген, докато се подготвят за битка или дълго, бързо бягане, а храносмилателната система се забавя. По-бавният храносмилателен процес често води до болка, газове, запек или диария, гадене или дори повръщане.
И така, как да разберете дали болката в стомаха на детето Ви е тревожност, или нещо друго? Първата стъпка е посещение на семейния лекар. Ако болките в стомаха наистина са свързани с тревожност, има много умения за справяне, чрез които можете да научите детето си да трансформира тревожността в положителен катализатор за промяна. Можете да започнете, като го научите да прави бавни и дълбоки вдишвания – това насища мозъка с кислород, за да върне тялото в режим на покой.
„Не искам да …“
Избягването е мощен инструмент, който всички използваме, за да не се изправим пред страховете си. За съжаление, когато си дете, нещата, които искаш да избягваш (като училище или раздяла с родител) са неща, които се налага да правиш редовно. Ако детето Ви казва, че не иска да прави нещо, което обикновено обича да прави, има вероятност нещо да се е променило по отношение на дейността или връзката, и то да не знае как да го изрази с думи.
За съжаление, въпреки че избягването осигурява краткосрочно успокоение, то в крайна сметка засилва тревожността. За да прекъснете цикъла на избягване, създайте поетапни или мини-цели, които децата Ви да постигнат. Всяка мини-цел може да причини малък дискомфорт, но не толкова много, че да доведе до избягване на участие в процеса. В крайна сметка мини-целите водят до голямата цел.
„Грррр!!!“ Гняв, ярост и враждебност (о, не!)
Помните ли режима „борба или бягство“? Понякога „борба“ не е само образно понятие. В повечето случаи гневът, който децата изразяват външно, се корени в конфликтите или предизвикващите тревожност обстоятелства, които те изпитват. Колко често се карате със съпруга или партньора си, защото сте разстроени от нещо друго? Когато започнете да гледате на гнева на детето си като на безпокойство, започвате да го третирате по различен начин. То все пак трябва да разбере границите на това поведение, но усещането за срам от поведението може да засили тревожността още повече.
Ако детето Ви е малко и изглежда ядосано или враждебно без видима причина, спрете всичко, което правите и му осигурете пълното си внимание. Седнете до него, сложете го в скута си или го прегърнете и му напомнете, че е в безопасност. Гневът е вторична емоция – дайте всичко от себе си, за да откриете първичната емоция, която го е предизвикала.
Ако детето е по-голямо или тийнейджър и избухва или ви напада, потиснете инстинкта си да му отвърнете по същия начин. Вместо това му напомнете, че сте в един и същ отбор, че заедно ще разберете какво го притеснява и ще му помогнете да се справи с проблема.
Сълзи, сълзи навсякъде.
Твърде често сълзите и тревожността вървят ръка за ръка, но това не е непременно нещо лошо. Изследвания показват, че плачът може да е полезен за тревожните деца, ако се намират в подходяща среда. Всъщност, една трета от всички случаи на плач изглежда водят до позитивна промяна в настроението, ако човекът е получил правилната подкрепа.
Каква е тайната? Да предоставите позитивна среда на детето си, докато плаче, като същевременно го учите как да избягва да плаче в неудобни ситуации.
Когато детето ви плаче сякаш без причина, оставете го да поплаче. Когато започне да се успокоява, му обяснете, че тревожността и сълзите често се появяват заедно. След това, поговорете за причините за тревожността му и заедно помислете за стратегия за справяне. Постигането на по-добро разбиране на случилото се, след като амигдалата е получила своето (детето е „изляло“ емоциите си – поплакало е), може да помогне на детето да придобие по-добро чувство за контрол над ситуацията.
„Ами, ако…?“
Трябва да имате търпението на светец, за да отговаряте на безкрайната поредица от „Ами, ако…“, която идва от устата на тревожното дете. Но „Ами, ако…“ е начинът на детето Ви да упражнява контрол върху ситуация, в която чувства, че има много малък контрол. Ако може да се подготви за всеки възможен лош сценарий, то няма да бъде хванато неподготвено.
Превърнете неговото „Ами, ако…“ в „Какво като…“. Например, ако детето каже: „Ами, ако никой друг не носи пижама в деня за пижами в училище?“, отговорете с: „Какво като ти си единственият с пижама? Какво би направил тогава?“ Тази фина промяна позволява на префронталния кортекс на детето да започне да се включва в рационална, разумна мисъл. Ако това не помогне, помогнете на детето да измисли най-лошия сценарий, който е толкова невероятен, че Ви кара да се смеете и двамата. Приливът на ендорфин от смеха може да промени химическите сигнали в мозъка достатъчно, за да намали тревожността.
Бонус прозрение: Има изследвания, които показват, че невъзможността да се спрат тревожните мисли е свързана с ниски нива на невротрансмитера GABA (гама-аминомаслена киселина). Какъв е най-добрият начин за стимулиране производството на GABA в организма на детето Ви? Редовни упражнения!
Чувате: „Не мога да заспя“, докато детето Ви се прозява.
Връзката между тревожността и нарушенията на съня е добре известна. Стресът може да попречи на заспиването, да доведе до чести събуждания през нощта и трудно ставане сутрин. Всички знаем, че тревожният нощен сън може да накара детето да се прозява. Има обаче нови доказателства, според които прозяването, дори когато детето не е изморено, може да е симптом на тревожност. Прозяването е начинът на организма да приема повече кислород, за да „нахрани“ мозъка, когато е много активен и да помогне за успокояване на реакцията на стрес на организма. Ако детето Ви не може да спре да се прозява, дори след пълноценен нощен сън, то може би изпитва тревожност.
„Не мога!“
Тревожността и перфекционизмът са първи братовчеди. Ако детето Ви често се отказва лесно, дори без да е опитало нещо ново, то най-вероятно изпитва тревожност, а не липса на умения. Въпреки това, умението да опитваш и да се проваляш е ключово за развитието на светоглед, насочен към развитие, който ще служи на детето през целия му живот.
Първо, обърнете внимание на това как виждате собствените си неуспехи и трудности. Посървате ли, когато не успеете да направите нещо добре от първия път? Говорите ли за неуспехите си, какво сте научили от тях?
След това се опитайте да трансформирате задачата в по-лесни стъпки, които носят усещане за успех. Веднъж щом детето Ви има няколко „победи“ след като е било погълнато от опасността от провал, то може да започне да изолира задачата, върху която трябва да работи. Окуражете го да опитва отново и отново, като отчитате и малките му успехи и му помагате да види, че неуспехите имат за цел да му помагат да се учи.
Колкото и да е хубаво децата да се обърнат към нас и да ни обяснят, че се чувстват тревожни, а след това да ни разкажат за причините за тревогата си, това умение идва само с течение времето и порастването. Междувременно, познаването на тези фрази може да ви помогне да влезете в ролята на детектив следващия път, когато ги чуете от детето си.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Екатерина Стоянова
Източник: https://gozen.com