Уважението към децата е в основата на положителното отглеждането им. Показвайки уважение, ние ги почитаме като човешки същества и ги учим какво означава да уважаваме истински другите, чрез нашия пример. Когато уважаваме децата, те израстват, познавайки своята стойност и се чувстват обичани, подкрепяни и ценени.
Поддържането на това ниво на уважение, въпреки трудности в поведението на детето, може да бъде нелека задача, тъй като повечето форми на традиционната дисциплина не обхващат уважението към детето. Нашата култура е доста вторачена в родителския контрол. Страхуваме се да не отгледаме дете, което да бъде откровено, нахално, разглезено и неуважително. Автор и учител Алфи Кон, казва:
„Преобладаващият проблем с отглеждането на деца в нашето общество не е толерантността, а страхът от толерантност. Толкова сме притеснени да не разглезим децата, че често се оказваме просто контролиращи родители.“
Той продължава: “Или наказваме детето си, или пък го оставяме да се измъкне с всичко нередно, което е направило. Или поставяме твърда граница, или изобщо не чертаем такава.“ И именно това поведение ни подмамва да използваме грешна тактика на дисциплина, която често изостря самия проблем, който се опитваме да решим.
И така, въпросът е как да уважавате детето си, без да правите всичко, което то иска? Как да използвате позитивна и уважителна дисциплина? Уважението към детето със сигурност не означава, че то винаги ще получава, каквото поиска. Това всъщност би било неуважително, ако това, което иска детето, е опасно или нездравословно! Означава, по-скоро да държим границите си с емпатия, топлина и нежна твърдост. Трябва да се вземат предвид неговите чувства и неговата личност, когато общувате с детето. Не забравяйте, че уважението означава„чувство на дълбоко възхищение към някого“, така че дори, когато трябва да тропнете с крак или да поставите граница, помнете това дълбоко възхищение и го задръжте в сърцето си, дори, когато казвате: „не“. Защо? Защото това променя вашия тон и поведение и ви помага да останете спокойни, позитивни и топли, дори, когато поставяте границата, която е най-подходяща за вашето дете.
Да проявите уважение към детето си, също, означава да проявите съпричастност и разбиране към неговите чувства, дори, когато тези чувства изглеждат твърде големи или неоправдани. Виждайки нещата от негова гледна точка, то ще се почувства разбрано и ценено, дори, когато нещо което иска му е отказано.
И накрая, да проявяваш уважение означава да работиш с детето си, а не срещу него, а това понякога означава, че е необходим компромис. Силните лидери знаят кога да бъдат гъвкави и кога да държат твърда позиция. Понякога е необходимо да се откажете от малко контрол в някои области, за да можете да задържите повече в други, защото децата ще ви уважават и ще следват поведението ви, ако почувстват, че са уважавани.
Нека разгледаме един пример за проява на уважение въпреки трудности свързани с поведението на детето. Какво става, ако тригодишното ви дете изведнъж откаже да се къпе? Всеки път, когато времето за баня наближи, има сълзи и избухвания. Да оставите детето неизмито не е здравословно, но принуждаването му да влезе във ваната, не е уважително. Може би се страхува, че ще влезе в канала. Може би му е попаднал сапун в очите и му е запарило, и то сега е ужасено. Кой знае какво се случва в съзнанието на малките, но ключът е да намерите начин да го изчистите (това е вашата цел), като същевременно уважавате чувствата му (това е целта на детето). Бих предложил да опитате няколко варианта, като например да предложите душ вместо вана или вместо да бъде изтъркано, докато стои във ваната, да предложите душ до ваната (извън нея). В крайна сметка това ще отмине, но междувременно то ще знае, че чувствата му са от значение.
Дали децата винаги ще приемат вашите граници, защото сте уважителни и съпричастни? Не е задължително. Да проявяваш уважение към взаимоотношенията си, дори когато те не са съвсем уважителни, е чудесен начин за моделиране на зряло и подходящо поведение. Не забравяйте, че може да отнеме известно време, преди мозъкът им да настигне вашия в развитието, но междувременно те гледат вашия пример и го имитират.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Теодора Гинева
Източник: https://www.creativechild.com