Kапризността към храната е фрустрираща фаза от развитието за повечето деца и предизвикателство пред търпението на родителите, което рано или късно ще се разреши. За някои деца битката за контрола върху вилицата може да е индикатор за по-сериозни проблеми. Изследване хвърля светлина върху връзката между капризността към храната и депресията.
Кое поведение е нормално и кое може да е индикатор за проблем, при който е нужна намеса?
Нормално е за децата на възраст между 2 и 3 години да предпочитат по-малко видове храни. На тази възраст се променят вкусовите им рецептори и децата проявяват своята независимост. Нормално е също да се променя апетитът на детето в рамките на деня или седмицата. Нередовното ядене е често срещана причина за тревога сред родителите, тъй като то драстично се различава от предвидимите хранителни навици на възрастните хора. Проследяването на консумацията на храна през седмицата ще даде по-добра представа на родителите за състоянието на детето, както и за развитието му, следено от педиатъра.
Случаи, изискващи по-особено внимание, могат да включват деца, които приемат много малко храни, като пилешки крилца, макарони със сирене и картофено пюре, изпитват тревожност и гневни избухвания, когато им се поднася нова, непозната храна или искат шишенце с биберон или бебешка храна много повече от обичайното. Забележете, че „нова” е субективно понятие: на децата може да са нужни 10, 20 или дори 50 приема на храна преди да спрат да я възприемат като нова – това многократно надхвърля търпението на родителите.
Храненето и социализацията са силно свързани, проблеми по време на ядене могат да потиснат чувството за принадлежност на детето. Трудности в една сфера могат да възпрепятстват развитието в други. Тази корелация не непременно предполага причинно-следствена връзка и може да бъде невъзможно определянето на първичната причина: тяхната тревожност и/или депресия или селективните хранителни навици.
Струва си да се разгледат някои особености на проучването. От него са изключени децата с аутизъм. Повечето от тях имат селективни хранителни навици, включително чувствителност към определени консистенции, някои храни или групи храни.
Ние, нашият мозък, тяло, невротрансмитери и микробиом зависят от това, с което се храним. Ограниченият хранителен режим може да доведе до по-висок риск от хранителни дефицити. Нямат ли злоядите деца достатъчно разнообразен хранителен режим и микрофлора и в по-висок риск ли са от депресия/тревожност? Отговорите на тези въпроси изискват допълнителни изследвания.
Някои деца ще надраснат капризността към храните. Но при много от останалите е нужна външна намеса, за да се постигне промяна. Ако сте притеснени за храненето на детето ви, запишете час при педиатъра и обмислете посещение при специалист по детско развитие.
Можете да запазите час за консултация в Център за детско развитие „Малки чудеса“ с детски психолог и/или логопед (хранителен терапевт) тук или на телефон 0887 54 54 46.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Симона Николова
Източник: https://blog.brainbalancecenters.com