Още през 2016 г., когато току-що се бяхме разделили с първото си куче, тъй като имаше зъл нрав и бе невъзможно да го възпитаме, майка ми предложи идеята да намерим куче-асистент.Аз съм на 12 години и имам аутизъм и хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ), така че казах „да“. Потърсихме близки кучешки центрове в района и намерихме такъв. Родителите ми ме взеха от училище и ме пратиха за храна с баба и дядо. След това отидохме в центъра за кучета-асистенти. Това беше място, където кучетата се предлагаха от човек на човек с надеждата някой да ги вземе. Чопър ми направи впечатление. Той обича да ближе хората и го видях да ближе един млад мъж, който явно не му допадна и го подмина. После видя мен и родителите ми. Решихме да го купим и вземем у дома. Той е страхотен и грижовен, най – доброто куче.
Първата ни среща
Първото нещо, което направи, когато се прибрахме и легнах на пода в хола беше да легне на лицето ми. Още се смея като се сетя. Премина 1 година обучение.
В момента той е 4-годишен жълт лабрадор от английски тип. Английски тип означава, че е по-пухкав от американската порода. Любимото му нещо е да играе с играчките си и да ходи на разходки в центъра на града, в който живеем.
Тук е сърдит, че го събуждам 🙂
А това е той сега
И ето последен кадър, заснет в периода на писане на тази статия:
Вижте само колко е голям!
Повече за Джаксън: тук.
Източник и снимки: https://www.boredpanda.com
Автор: Джаксън Евънс
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Яница Маринова