Статистиките сочмат, че през последните години има увеличение на броя млади хора диагностицирани с Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, познат като ХРНВ или ADHD – 7.8% през 2003 г., 9.5% през 2007 г. и 11% през 2011 г. Причините за това са много и включват промени в критериите за диагностициране, медикаментозно лечение и по-висока осведоменост за това състояние. В текста, който следва, Анджела Ханском, детски професионален терапевт и основател на TimberNook, програма за развитие базирана на природата и създадена да насърчава креативността и свободната игра навън в Англия, търси нова причина за по-големия брой диагностицирани деца с ХРНВ.
Напълно непозната жена си излива сърцето пред мен по телефона. Тя се оплаква, че шестгодишният й син не може да седи мирно в класната стая. Училището иска да го тества за ХРНВ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието). Това звучи познато, си мисля аз. Като професионален детски терапевт, съм забелязала, че това е доста често срещан проблем днес.Майката продължава с обяснението, че всеки ден синът й се прибира с жълт стикер с усмивка. Останалите деца носят вкъщи зелени стикери за добро поведение. Всеки ден на това дете му се напомня, че неговото поведение е неприемливо, просто защото той не може да седи мирен за продължителен период от време.
Майката започва да плаче. „Започнал е да казва неща като, „мразя се“ и „за нищо не ставам“.Самочувствието на това дете се срива, само защото има нужда да се движи по-често.
През последното десетилетие все повече деца се забелязва да имат проблеми с вниманието и вероятно ХРНВ. Местна учителка в начално училище ми споделя, че поне 8 от нейните 22 ученици, имат проблеми с вниманието. В същото време, от децата се изисква да седят на едно място за все по-дълги периоди. Дори в детските градини децата трябва да седят на едно място по време на занимания.
Проблемът: в днешно време децата са непрестанно в седящо положение.
Рядкост е да ги видите да се търкалят надолу по хълма, да се катерят дървета или да се въртят в кръг, просто защото е забавно. Въртележките и люлките са неща от миналото. Времето за междучасия е намалено, поради по-високите образователни изисквания и децата рядко играят навън, заради страховете на родителите им, проблеми с отговорността и трескавите графици на днешното общество. Да си го признаем: децата не се движат достатъчно и това започва да бъде проблем.
Наскоро наблюдавах учебния процес в класна стая на петокласници. Влязох тихо и седнах в дъното на стаята. Учителката четеше книга на учениците и беше края на деня. Никога не бях виждала нещо подобно. Някои от децата накланяха столовете си назад в опасно положение, други се клатеха напред-назад, няколко дъвчеха края на молива си, а едно дете удряше бутилка с вода в главата си в ритъм.
Това не беше класна стая за деца със специални нужди, а най-обикновено училище с интегрирана програма по изкуства. Първата ми мисъл бе, че децата шаваха, защото бе краят на деня и те просто бяха изморени. Въпреки че това бяха част от причините, със сигурност имаше друга по-важна.Бързо открихме след по-задълбочени тестове, че повечето деца в класната стая имаха слаба гръдна система и лош баланс. Всъщност, открихме, че само едно от дванайсет деца има нормален баланс и сила, в сравнение с децата от 80-те. Само едно! Мили боже, казах на себе си. Тези деца имат нужда да се движат!
Иронично, много деца в днешно време са с недоразвит вестибуларен апарат (системата за баланс), поради ограничени движения. За да могат да развият силен баланс, децата имат нужда да движат телата си във всички посоки часове на ден. Точно както с тренировките, те трябва да го правят по-често от един път в седмицата, за да могат да извлекат всички облаги. Затова, тренировки по футбол веднъж или два пъти в седмицата вероятно не е достатъчно движение за едно дете да развие силна сензорна система.Децата отиват в училище с тела, които са по-малко подготвени да се учат, от когато и да било. Със сензорни системи, които не работят правилно, от тях се изисква да седят и да внимават. Естествено, децата започват да шават, за да си набавят движението, от което телата им отчайващо имат нужда и което е необходимо, за да могат да „включат умовете си“. Какво става, когато децата спрат да шават? Искаме от тях да седнат и да внимават; следователно умът им заспива.
Шаването е реален проблем. То е важен показател зи липсата на достатъчно движение на ден. Трябва да се погрижим за това най-напред. Междучасията трябва да бъдат увеличени и децата трябва да играят навън, веднага щом се приберат от училище. Двадесет минути движение на ден не е достатъчно! Те имат нужда от часове игра навън, за да развият здрава сензорна система и да могат да внимават и учат в клас.
За да могат децата да се учат, те трябва да внимават. За да могат да внимават, трябва да ги оставим да се движат.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Оригинална статия: https://www.washingtonpost.com