Когато навършиха 10 години, вие им показахте как да използват пералнята.И сега се подготвяте за това кога тийнейджърът Ви трябва да се научи да шофира. (Ужас)
Да предадете на децата житейски умения е важно. Всички сме чували за тийнейджъра, който се озовава в колежа, неспособен да си изпере дрехите сам, или за тийнейджърката, която се обажда на родителите си за помощ, за да я насочват във всеки малък аспект от живота, който тя трябва да живее сама.Но ако наистина искаме да отгледаме независими, самостоятелни деца – които не само ще знаят как да перат, но и ще бъдат уверени, продуктивни, взискателни човешки същества – те ще се нуждаят от нещо повече от уроци по умения.Това е така, защото самодостатъчността е нещо повече от просто умения. Тя е начин на мислене.Нашите деца трябва да имат увереност, че са способни да мислят самостоятелно, да се справят с предизвикателствата и да намират сами верния път напред – без нас.
И така, какво друго трябва да направите, освен да предавате умения как да отгледате деца, които имат самодостатъчен, независим начин на мислене? Ето няколко от основните съставки:
Установете връзка
Парадоксално е, но когато родителят има силна емоционална връзка или близост с детето в началото на живота му, това води до деца, които са по-независими и по-малко разчитащи на другите по-късно в живота.Тази ранна емоционална връзка кара децата да се чувстват в безопасност, когато за пръв път изпитат несигурността на живота.
И тази твърда основа на сигурност води децата към зрялост. Тя им дава възможност да се справят с предизвикателствата с по-голяма увереност.
Но какво точно означава да имаш връзка с децата си? И как се установява и поддържа тази връзка?
Д-р. Лора Маркъм от “Аха! Родителство” казва следното:
„Близките взаимоотношения се изграждат, от момент до момент, от споделени преживявания, които ни позволяват да се докоснем дълбоко. Може да изглежда, че нищо особено не се случва отвън, но отвътре се свързваме с пълнотата на най-дълбокото ни Аз… Преживявания като целуване на ожулени колене, истеричен смях без причина, обсъждане на човешката природа на трапезата или борба с предизвикателно решение по време на тиха разходка привечер – това е което изгражда интимността…“
Дайте им свобода
Децата се нуждаят от свободата да изследват, пробват, изобретяват и да бъдат находчиви, за да разберат по-добре кои са те и кой е светът около тях. Това знание – включително знанието, че могат да се провалят, да се възстановят, да се поучат от нещо и да се справят по-добре след време – изгражда самоувереност и от тази самоувереност – независимост.
Да дадеш свобода на децата означава да кажеш „да“ по-често отколкото „не“, да оставиш децата да изкажат мислите си (с уважение), да им позволиш да вземат колкото се може повече собствени решения и да позволиш на децата да поемат рискове от време на време.
„Ако на децата не е позволено да поемат рутинни рискове, ще е по-малко вероятно да се справят с реалните рискове, когато те се появят.“
– Д-р Питър Грей
Когато даваме на децата си свобода, ние изпращаме послание, че имаме доверие в тях да вземат добри решения (и да се възстановят от лоши решения) и да бъдат отговорни. Това не означава родителство без контрол, когато не даваме насоки, а умишлен стил на родителски грижи, който включва отстъпване назад, като в същото време сме готови да подкрепим и насочим децата.
Сътрудничете с тях
Най-добрият начин да разберете взаимовръзката родител-дете, в която се сътрудничи, е да разгледате обратното: диктаторската взаимовръзка. Родителите, които вземат решения, вместо децата си, казвайки им какво да мислят, правят или казват, отрязват крилата им. Тези деца рядко или никога не са получавали свободата да изследват собствените си интереси или да се научат как да се справят самостоятелно с предизвикателствата.
В отношенията на сътрудничество, родителите вземат предвид идеите и желанията на децата. Те обсъждат тези идеи с децата си и им помагат да решават проблеми, когато е необходимо.
Децата също имат право да вършат дейностите, които ги вълнуват, което изгражда тяхната вътрешна мотивация и им позволява да разберат по-добре кои са те.
Когато на децата се даде възможност да бъдат част от процеса на вземане на решения – да се чуе гласът им и да се повлияе на резултатите – това им помага да видят, че са в състояние да вземат добри решения, а също така да разберат какво е да бъдеш част от зряло, отговорно вземане на решения.
„Родителите са основният източник на чувството за собствено достойнство на детето.“
– Д-р Сиърс
Вдигнете очакванията
Децата отговарят на очакванията, които важните големи хора в живота им имат към тях. Родителите с високи очаквания към децата си очакват от тях да се опитат да дадат всичко от себе си във всяко начинание (акцент върху думата опитат), да отразят уважението, което им е дадено, и да демонстрират подходяща за възрастта отговорност. Скоро децата стават водени не само от високите очаквания на родителите си, но и от собствените си очаквания.
Поставянето на високи очаквания за нашите деца им казва, че вярваме в тях и че са способни. Но родителите трябва да се уверят, че това послание е ясно, също, когато детето не отговаря на тези очаквания. Например, когато изразяваме срам или разочарование от непостигната цел, това изпраща на децата обратното послание: че те са неудачници.Трудно е да се балансира показването на безусловна любов и уважение към нашите деца, като в същото време се даде на децата да разберат, че ние вярваме, че те могат да бъдат най-добрата версия на себе си. Това изисква да познаваме децата си достатъчно добре, за да им поставим реалистични цели за себе си и да избягваме да ги сравняваме с другите.
„Децата са склонни да постигнат това, което вярвате, че ще постигнат.“
– Лейди Бърд Джонсън
Изградете доверие
Основата на всяка връзка е доверието. Това важи, особено, в отношенията родител-дете. Ако доверието отсъства, родителите ще имат малка възможност да насочват децата си към пътя на независимо мислещи големи хора, а децата ще чувстват липса на сигурност и увереност, от които се нуждаят, за да бъдат независими.
Доверието затвърждава привързаността и прави децата по-отворени и нетърпеливи да чуят какво им казват родителите. Доверието насърчава честната комуникация, осигурява сигурност и демонстрира грижа и уважение.
„Ако могат да ви се доверят за малките неща, те ще дойдат при вас и за големите.“
– Д-р Лора Маркъм
Източник: https://selfsufficientkids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Гугуманова