Сигурна съм, че много от вас, които отглеждат деца с аутизъм, са чували коментари като: „но той се справя толкова добре в училище, трябва да е нещо у дома“, или „той се държи толкова добре с баба си“, или „не съм го виждал да се държи така, когато ти не си наблизо“.Тези хора не разбират и не са се образовали за това, което аз наричам „маскиране“.Някои хора с аутизъм ще потиснат своето „атипично“ поведение с цел да изглежда, че нямат аутизъм и да се впишат в обстановката.Това им отнема огромно количество усилие и енергия.Те потискат реакциите си към стимули или липсата на такива и слагат „маска“. Дори и да изглеждат щастливи, заинтересовани и усмихнати отвън, вътрешно, вероятно, са стресирани и се сриват.Това е проблемно, защото, когато хората с аутизъм най-сетне се върнат в средата си на комфорт и сигурност, като у дома с родителите си, те експлодират. Могат да преживеят силен срив, който да продължи с часове.Те се сриват пред тези, с които се чувстват най-сигурно.
Синът ми, който е на 6 години и е диагностициран с аутизъм и със синдром на Турет, е изключително наблюдателен, което от своя страна го е направил „маскиращ се“.Той дори потиска своите тикове, когато е навън или в училище.Ще прекара дни наред с член от семейството, който ще ми каже, че синът ми се е справил добре, бил е ангелче, но в момента, когато се прибере вкъщи ще получи срив. Ще има добър ден в училище, но в следобедните часове ще е напълно различен човек, гневен, раздразнителен и податлив на сривове.
Не можех да разбера защо това беше така. Правех ли аз нещо грешно? Много пъти поставях под въпрос себе си, докато лекарят му ми каза, че смятал, че синът ми се “маскира”, и ми обясни до какви проблеми това може да доведе.
Когато разбрах това, спрях да казвам на сина ми „да се държи добре“ или „да бъде добър у баба си“, защото за детето ми, това означаваше в крайна сметка да се крие и потиска емоциите и нещата, които го дразнят.Това, което искам да кажа, е, че трябва да образовате тези, които са най-близо до детето ви, неговите баби и дядовци, лели, чичовци, училище и др. Важно е, тъй като, ако имате “маскиращо” се дете, тези около него ще са наясно и ще могат да прилагат и те спирачки на движенията и сетивните дразнения. Да разпознават, че усмихнатото лице не означава вътрешно спокойствие и задоволство и да позволяват време за тишина или масажи с дълбоко натискане. Да си наясно с това подобрява живота на детето с аутизъм и неговото семейство.
И винаги помнете да насърчавате детето си да бъде себе си и да сваля „маската“.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса“: Цветелина Томова
Източник: https://themighty.com