Ако борбата с децата ви за зеленчуците на вечеря е ежедневна трудност, има добри новини – капризното дете е също толкова вероятно да порасне до нормална височина и тегло.Това се твърди в изследването от Университета в Бристол „Децата от 90-те“. Учените се затрудняват да се съгласят върху точната дефиниция на капризното хранене, както и да индетифицират кои точно са капризните деца. Всичко това прави сравняването на случаи и правенето на общи заключения изключително трудно.Въпреки това, едно от основните правила е, че хората капризни към храната си имат твърди предпочитания за определени храни и не са склонни да опитват непознати храни. Понякога тези деца настояват храната, която ядат, да им бъде поднасяна по определен начин и се хранят бавно.
Как се развива капризното хранене?
Капризното хранене е източник на стрес и безпокойство за много родители. Непрестанните борби по време на хранене, съвместно с притесненията дали детето получава правилните хранителни вещества необходими му за правилен растеж и развитие, могат да бъдат изтощителни и разрушителни за семейните взаимоотношения и семейния живот.Това е типично поведение у децата в предучилищна възраст, но те обикновено го надрастват в първите години в училище. Вероятно, защото са сред връстници и развиват по-голяма автономност. Някои смятат, че това е резултат от еволюционно развитие, което някога е помагало на децата да избягват храни с горчив вкус, които са били потенциално отровни. Страхът от нови храни също би могъл да е наследен от гените и вероятно е свързан с генетични вариации в чувствителността у хората към горчиви вкусове. За много деца това е нормален етап от развитието и повечето от тях го преодоляват впоследствие.
„Децата от 90-те“е изследване, което следи развитието на деца родени в Бристол и околностите в ранните 90-те години, събирайки данни за тяхното здраве и благополучие, докато растат. В изследването ние определихме деца капризни към храната си, когато са на три години. Изследвахме какви фактори има в храненето им и семейния живот преди тази възраст, които биха ги предпоставили да развият капризи към храната си.
Също така проследявахме диетите им и растежа им, сравнявайки ги с група от некапризни деца.Открихме, че има начини, с които родителите могат да помогнат на децата си да не се превръщат в капризни към храната. Използвайки отговори от около 6 000 въпросника, открихме, че късното въвеждане на твърда храна в диетата по време на преустановяване на кърменето (след достигане на възраст от девет месеца) е фактор за създаването на капризни навици у детето на три годишна възраст.
Родители, които се тревожат за придирчивостта на децата си от ранна възраст също се оказа важен фактор. 50% от тригодишните, чиито родители са били силно разтревожени за придирчивите им навици относно хранене, когато децата им са били двегодишни, са станали капризни в храненето си на тригодишна възраст. За разлика от 17%, където родителите са били по-спокойни относно придирчивостта.
Семейните хранения с домашно приготвена храна бяха също важни, за предпочитане е всички членове на семейството да се хранят от едно и също ястие. Други изследвания подчертават важността на сервирането на едно и също ядене на непознати храни, но без принудата да се изяде. Също така е важно и родителите да учат чрез пример, показвайки на децата, че е нормално да се наслаждават на голямо разнообразие от храни.
Здравословно израстване
Капризните деца от изследването „Децата от 90-те“ имат склонността да ядат по-малко плодове и зеленчуци и по-малко месо от други деца на тригодишна възраст. Въпреки това, в сравнение с други изследвания с подобни резултати, приемът на калории все пак беше на адекватно ниво. Тези навици се появяват при десет и тринадесет годишните.За да проверим дали тези различия в диетите се отразяваха на растежа, видяхме данните от средните стойности за височина, тегло и телесна маса (ИТМ). Те се взимаха ежегодно между седмата и седемнадесетата година на 300 от децата индентифицирани като капризни към храненето си.
Когато сравнихме резултатите с референтна диаграма за растеж, те показваха постоянни стойности малко, над 50 центила, каквито са и средните стойности за всички деца в населението. Това означаваше, че децата растат нормално. Имаше и няколко деца, които бяха слаби с ниско ниво на ИТМ по време на подрастващите си години. Ако тези деца могат да бъдат идентифицирани на ранна възраст, биха могли да бъдат подпомогнати с допълнителна подкрепа и наблюдение в ранната им възраст.
Естествено е родителите да се тревожат за децата си, независимо от тяхната възраст и това трудно би се променило. Но показахме, че дори децата, които са капризни в храненето си в предучилищна възраст, обикновено се хранят достатъчно добре с времето, за да си подсигурят добър растеж. Това е успокояващо послание за родителите – дори би могло да предотврати създаването на капризно поведение още в началото.
Ако имате притеснения, свързани с храненето на вашето дете, не се колебайте да се консултирате с Маргарита Габровска – специалист ранна детска интервенция в Център за детско развитие „Малки чудеса“. Запазете своя час тук.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://theconversation.com