Как да мотивираме децата да правят неща, които не искат да правят

Как да мотивираме децата да правят неща, които не искат да правят

Един от най-трудните аспекти на възпитанието е да се опитаме да мотивираме децата си да направят неща, които не искат да направят. Тези осем предложения (и голяма доза търпение!) могат да помогнат.

Неделя, 4 следобед е и вие сте на ръба да си изпуснете нервите. Синът ви е имал цял уикенд да си почисти стаята и да прибере изпраните си дрехи. И въпреки това, нищо не е свършено.
Стаята му е зарината със спортни принадлежности, хартии и мръсни дрехи. А купчината чисти дрехи, стояща там от седмица, не е докосната. В началото на уикенда сте дали ясно да се разбере, че двете задачи трябва да са изпълнени преди неделната вечеря. Дори сте напомнили няколко пъти през уикенда. Но това явно не е достатъчно. Вместо това, синът ви прекара времето си в игри навън, пред екрана и строейки кола от Lego блокчета. И докато се радвате, че е имал възможност да си почине през уикенда, той все пак трябва да разбере какво означава да си отговорен и да си свършиш домашните задължения.

И така, какво да направи родителят?

 

Какво да НЕ правите, за да мотивирате детето си

 

Преди да скочим в това какво да правим, за да мотивираме децата, нека първо споменем какво да не правим. Вероятно е изкушаващо да кажете на сина си, че ще му дадете купа сладолед след като е готов със стаята си или стикер за добро поведение. Тези награди сигурно ще помогнат той да изпълни задачите до неделя вечер. В дългосрочен план обаче, награди или подкупи, като посочените, могат всъщност да демотивират децата, като им изпращат съобщението, че вие им нямате доверие, че ще свършат нещата самостоятелно – което може и да не си мислите, но само почакайте.

Също така, е вероятно по-нататък детето да реши, че наградите не си струват усилията и просто да престане да върши домашните задължения, особено, ако не чувства доверие и постепенно започва да се чувства зле по отношение на себе си и своите способности.

Друго нещо, което трябва да се избягва е критикуването и обвиненията за липсата на мотивация. Изглежда съвсем естествено да му покажете колко е сгрешил, че не изпълнява това, което се очаква от него. Но това също може да смаже бъдещата му мотивация да се справи по-добре.Номерът да накарате децата да направят това, което искаме от тях – дори те да нямат особено желание, е да създадем правилната среда на чувство на отговорност и вродената им мотивация ще разцъфти.

 

Създаване на среда, която благоприятства мотивацията и съдействието



Първото нещо, което трябва да погледнете, когато се опитвате да насърчите мотивация и съдействие у децата, е себе си.Децата са склонни да възприемат преценката на родителите си за тях. Така че е важно да се запитате какви послания – преки или подсъзнателни – стигат до децата ви, когато ги молите да свършат нещо.Дали това, което децата усещат е, че ги смятате за способни да се справят? Дали се чувстват подкрепени, когато задачата е твърде трудна? Или се чувстват критикувани, че са мързеливи и не изпълняват задачите си навреме?

Може да е прекалено фрустриращо детето ви да не изпълнява това, за което сте помолили – всички сме губили търпение пред такава ситуация. Но да внимаваме за тона, който държим вкъщи, може да има огромен ефект върху това как децата виждат себе си и върху вътрешната им мотивация да свършат задачите си.

 

Ето списък с начини, по които родителите могат да създадат семейна среда, която насърчава мотивацията и съдействието:

 

 

  • Връзката е ключът

Както при всичко, свързано с възпитанието, връзката, която имаме с децата ни, е ключът да получим сътрудничество. Децата, които се чувстват свързани с родителите си, се чувстват оценени и уважавани. От своя страна и те уважават и следват насоките на родителите си. Никой от следващите съвети не би бил полезен, ако тази връзка не е вече установена.

  • Поставете стандарти и се придържайте към тях

Преди да очакваме децата ни да се държат по определен начин, трябва ясно (МНОГО ясно) да поставим семейните стандарти и очаквания. Примери за такива стандарти могат да бъдат установено време за лягане, домашни задължения и домашна работа, които трябва да бъдат свършени преди времето за игра и свободни дейности, и че леглата на всички трябва да се оправят сутрин.
И тъй като никой не обича да му бъде нареждано какво да прави (особено децата с по-силен характер), по-вероятно е да срещнете приемане на тези стандарти, ако сте ги обсъдили заедно в семейството. Провеждането на дискусия относно семейните стандарти, с взети предвид мненията на всеки, вероятно ще доведе до по-голямо приемане от децата.

  • Нека и децата да имат думата

Точно, както възрастните, децата оценяват, когато имат контрол над живота си.Така че, когато стане време дадена задача да бъде изпълнена – такава, за която сте постигнали съгласие на семейния съвет – попитайте детето кога планира да я свърши.В случая с прибирането на изпраните дрехи и почистването на стаята, попитайте сина си в началото на уикенда кога планира да изпълни задължението си. Ако времето, което той посочи не е подходящо, помогнете му да избере такова време, което да устройва и него, и семейството. И най-вече, уверете се, че се придържа към крайния срок, който е задал. Ако не, следващия път вие определете времето за изпълнение.Вероятно ще забележите, че с този метод ще постигнете не само повече съдействие, но и ще помогне на детето ви да изгради умения да разпределя времето си самостоятелно.

  • Дайте на детето си причини

Друга полезна тактика, която може да приложите, ако детето ви отказва да изпълнява задачите си, е да му обясните защо е важно или необходимо да бъдат свършени. Това достига до самочувствието на детето, като му отправя посланието, че то е достатъчно голямо да разбере. Още повече, много деца няма да направят нищо, освен, ако не разбират защо трябва да се направи.
При всеки възможен случай вземете предвид какво може да мотивира детето и го представете по начин, който показва предимства за него. Например можете да кажете: „Когато си подредиш дрехите в гардероба, ще можеш много по-лесно да си намираш това, което искаш да си облечеш сутрин.“ или „Да си подготвиш домашните означава, че няма да ти висят на главата и ще можеш спокойно да играеш навън.“

  • Приемете, че детето ви е способно

Когато родителите се отнасят към децата си като към способни да се справят, децата усещат това и отговарят със същото. Обратното също важи. Ако детето усеща, че родителите гледат на него като на некомпетентно, мързеливо или егоистично, то започва да вижда себе си по същия начин и да се държи като такова.Но ако действията на детето предполагат, че не се справя? Трябва ли да се преструваме, че не е така? Не. Което води до…

  • Отстранете пречките, включително нагласата

Понякога причината, поради която децата не правят нещо, за което сме помолили е, че виждат пречки да го завършат.
Една такава пречка е чувството на претоварване. Ако задачата изглежда непостижима, може да е трудно да се започне. В такъв случай, се опитайте да разделите задачата на по-малки, които детето да може да завърши.Друга често срещана пречка е разпределянето на времето. Децата все още развиват усета си за време и какво са способни да изпълнят за определено време. Ето тук, може да помогне предварителното обсъждане на задачата.

И да не забравяме, че точно като възрастните и децата може просто да искат да правят нещо друго – да играят с приятелите или да карат колело – вместо да вършат домашните си задължения. Тук е мястото на семейните стандарти и най-вече придържането към тях.Изводът е, че преди да заключите, че детето ви просто не се подчинява и е неспособно, първо помислете дали има пречки пред изпълнението на задачата.

  • Разрешаване на проблеми вместо контрол

И така, ако сте опитали посочените дотук тактики и вашето дете все още не върши това, което трябва да свърши. Най-напред поемете дълбоко дъх и дайте всичко от себе си (знам, че е трудно) да не принуждавате детето да изпълни задълженията си с наказание.Вместо това помислете за минута за факта, че детето ви все още расте. Има нужда да се научи на отговорност за времето, когато ще е възрастен човек, но това отнема време и практика.В тази ситуация – с неизпълнената задача – превключете на режим разрешаване на проблеми. Попитайте детето как планира да свърши задачата и как ще се увери, че в бъдеще ще изпълнява задачите си навреме. Няма проблем да покажете разочарованието си, но също така покажете желанието си да видите, че детето успява да се справи.

  • Използвайте похвала, която мотивира

Някои деца може да не го показват, но всяко дете обича да чува похвали от родителите си.Номерът е да използвате похвали, които да мотивират децата, но и да бъдат конкретни. „Добра работа!“ може и да е мило, но не казва на детето, че наистина сме забелязали работата и израстването, което са показали със завършването на задачата.Пример за конкретна похвала е: „Ти наистина спази плана си да почистиш стаята до 4 часа. Това е супер. И виж – дори си успял да подредиш и рафта с книгите през това време!“Оставете несъвършенствата настрана: децата няма да свършат перфектно работата – те все още имат да учат много. Така че, ако леглото е оправено, но не е перфектно оправено, това е ОК.

  • Търпение, практика, повторение

Веднъж направили всичко това, успешно или не, какво следва нататък? Направете го отново. И отново.Имайте предвид, че това е просто една от най-трудните ситуации при възпитанието – когато децата показват слаба мотивация да свършат това, което трябва.Може да имате чувството, че децата са мързеливи, хитри и нечестни. А може и да е вярно.Но трябва да опитвате отново. Това, което най-често се случва е, че децата се нуждаят от помощ и насочване. Трябва да се научат как по-добре да разпределят времето си или да се справят с ежедневните задачи, които изглеждат твърде много за справяне.С нашето търпение, помощ и насоки, те ще успеят. И ще придобият безценни умения по пътя.

Източник: https://selfsufficientkids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Силвия Джалева