Как да помогнем на деца, които са прекалено критични към себе си

Как да помогнем на деца, които са прекалено критични към себе си

Да подкрепим самокритичните деца, които имат навика да говорят лошо за себе си.

Може би чуваме децата да говорят негативни неща за себе си през цялото време: „Толкова съм глупав!“ „Никой не ме харесва“ и, разбира се, „Дебел съм.“ Или „Грозен съм.“ Понякога тези неща са просто подхвърлени коментари или начин да се търси увереност. Може да са безобидни. Но това, което експертите наричат “негативно самоговорене”, може също така да отразява нездравословна тенденция в децата да мислят най-лошото за себе си и това да доведе или да е признак на нещо по-сериозно.

Какво е самоговоренето?
По същество самоговоренето е нашият вътрешен монолог, обяснява Rachel Busman, доктор по психология, клиничен психолог в института Child Mind. Това е начинът, по който описвате това, което се случва около вас, упражнявате език, напътствате се при извършването на някаква задача. Докато самоговоренето е често конструктивно, то също може да тръгне в другата посока. Всички сме се въвличали в самокритично поведение от време на време и това не е непосредствена причина за притеснение. Но е полезно да помислите защо детето ви може да говори така за себе си и кога това може да е отражение на проблем.

Глобализирано мислене
Децата често правят изказвания за себе си, които отразяват мислене тип „всичко или нищо“, казва Lisa Brown, доктор по психология, частен практикуващ лекар и психолог в училището Rodeph Sholom Day в Ню Йорк. Например, когато детето не се справя добре в една футболна игра и възкликва, „Ужасен съм във футбола!“. Когато този тип глобализирано мислене се запази, тя казва, че то „може да повлияе на това как децата по принцип мислят и се чувстват за себе си.“

Перфекционизъм
„Деца, които си налагат невъзможно висок стандарт“, казва д-р Brown, „са склонни да се въвлекат в негативно самоговорене.“ Тези перфекционисти могат да бъдат толкова критични към себе си, че могат да се изтощят, докато се опитват да постигнат целите си.

Прекалено готини за училище
Понякога пренебрежителни изрази като „Така ще се проваля на този тест!“ или „Толкова съм дебел!“ могат да бъдат форма на социална защита. За по-големите деца, особено, „социалната среда става много важна“, казва д-р Busman. В някои конкретни социални кръгове може да не е готино да си умен, а да се обсебваш от външния си вид може да е начинът, по който да се впишеш с популярните деца. Или може би детето се опитва да изпревари другите, като първо започва да прави негативни изказвания.

Търсене на внимание
„Понякога“, казва д-р Brown, „детето може да се въвлече в негативно самоговорене, изразено на глас, в опит да манипулира останалите или в опит да привлече внимание.“ Например, детето може да се опита да втълпи вина в родителите си, като говори за това какво ужасно дете е и как заслужава да бъде наказано.

Липса на устойчивост
В някои случаи самокритичното мислене може да бъде индикатор на липса на устойчивост или „твърдост“, както някои психолози го наричат. „Ако децата често реагират на разочарованията с негативно самоговорене, което е несъразмерно на конкретните разочарования“, казва д-р Brown, „това може да доведе до избягването на конкретни преживявания, както и до липса на мотивация да се упорства пред трудностите.“

Тормозът
Ако детето е тормозено, то е лесно за него да приеме обидите, отправени към него. Shawna Palomo, майка на 17-годишна дъщеря, казва, че негативното самоговорене на дъщеря ѝ възниква, когато тя била на 13. „Подиграваха ѝ се“, спомня си Palomo, „След известно време тя започна да вярва на всички лоши неща, които нейните съученици казвали за нея. Тя винаги говореше за това колко грозна била.“ Дъщеря ѝ се оплаквала, че устните и носът ѝ били прекалено големи, че косата ѝ била прекалено къдрава. „Трудно е да гледаш детето си да се бори с тези демони“, тъгува Palomo.

 

Кога да се притесняваме


Като изолиран случай, негативното самоговорене е естествено и не е причина за притеснение. Но то може и да е доказателство за ниско самочувствие, за обучителна трудност, тревожност или депресия. Д-р Busman насочва вниманието ни към следните признаци:

  • Негативното самоговорене е постоянно и всеобхватно.
  • Не е основано на действителността. Например, синът ви често е канен да си играе с други деца, но той все още се притеснява, че никой не го харесва, или той винаги се справя отлично на тестове за правопис, но остава притеснен, че ще се провали.
  • То влияе на връзките или училищната работа на детето ви.
  • Когато режимът на спане и ядене на дъщеря ви се промени.
  • Когато тя постоянно прави изказвания от сорта на „Не се чувствам добре“, въпреки липсата на физически симптоми.

Palomo забеляза много от тези признаци в дъщеря си, докато негативното самоговорене се превръщаше в депресия. „Първо не ѝ пукаше изобщо за външния ѝ вид, после се превърна в другата екстремност – външният ѝ вид беше всичко, за което я е грижа. Не си пишеше домашните, отслабна, искаше да си стои в леглото по цял ден.”

 

Какво могат да направят родителите, за да помогнат

 

Ето няколко начина, по които може да освободите децата си от негативното мислене и да ги отдалечите от унищожителното самоговорене:

  • Слушайте и утвърждавайте. Може да е примамливо да го игнорирате, когато детето ви за първи път изрази негативни чувства, но д-р Busman казва, че тя „би препоръчала никога да не игнорирате такива коментари, дори да са малко глупави или да не са основани на действителността.“ Вместо това, предложете на детето си комфорта да дойде при вас със своите притеснения и се опитайте да разберете какво се случва.
  • Предложете реалистичен подход. И д-р Busman, и д-р Brown съветват да не се борите с критичното самоговорене с прекалено позитивно мислене, а препоръчват по-реалистичен подход. Така, ако детето каже, че е сигурно, че никой няма да си говори с него на първия учебен ден в новото училище, няма да кажете „Първият ти учебен ден ще бъде страхотен и ще си намериш милиони приятели.“ Вместо това, може да кажете: „Първият учебен ден може да е малко страшен, но съвсем скоро, най-вероятно ще си намериш приятели и ще започне да ти харесва.“
  • Сложете го в контекст. Д-р Brown отбелязва, че възрастните могат да помогнат като говорят с децата си по начин, по който да „контекстуализират техния опит“ и да предложат „по-широка перспектива“. “Помогнете им да разберат какво точно ги разстройва”, обяснява тя, или какво ги е накарало да направят такова самокритично изказване, и утвърдете, че едно лошо преживяване не се равнява на това да бъдеш най-лошият в нещо.
  • Бъдете пример за реалистично и позитивно самоговорене. Вие също се опитайте да спрете да казвате самокритични неща за себе си. Не се фиксирайте върху грешките, които сте допуснали, и не се тревожете на глас за своето тегло. Ние искаме да бъдем пример за позитивно самочувствие за своите деца. Д-р Busman също съветва да предложите истории от вашия живот, на които детето ви може да се опре. „Независимо дали е украсен пример или е напълно истински“, казва тя, „вие давате за пример един по-спокоен начин за справяне с трудностите и по-реалистично самоговорене.“
  • Поправяйте се. Д-р Brown също отбелязва, че като се хващате, докато правите негативно изказване, това може да се превърне в ценен урок. Да кажем, изгорили сте нещо и извиквате ядосани „Аз съм ужасен готвач!“ Продължете разговора пред детето си с нещо като „Всъщност, през повечето време съм много добър готвач, просто сега обърках това ястие, но това няма да ме спре да готвя занапред.“
  • Поддържайте връзка с училището. Ако детето ви е в училище, потвърдете с учителите това, което чувате. Тяхната перспектива може да ви помогне да видите цялата картина. Д-р Busman отбелязва, че този тип информация може да е много полезна по-късно, ако стигнете до това да поискате професионална оценка.
  • Потърсете професионална помощ. Ако това поведение продължи и се отразява негативно на живота на детето ви, или ако е свързано с други тревожни промени в настроението и поведението му, може би е време да потърсите професионален съвет от психолог, за да си помогнете да разберете какво причинява проблемът и как да бъде разрешен.

Ако имате притеснения, свързани с детето ви, не се колебайте да се обърнете към Петя Йорданова, детски психолог към Център за детско развитие “Малки чудеса”. Можете да запазите час за консултация тук  или на телефон 0887 545 446.

Източник: https://childmind.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Шудипта Султана