Джузепе Патерно си поставил като цел получаването на университетско образование, когато е бил дете, растящо в Сицилия през 30-те години на 20-ти век. Бедност, война и издържане на семейство, застанали на пътя му. Днес, на 96 години, той постига целта си като се превърща в най-стария абсолвент на Италия.
“Най-накрая осъзнах мечтата си”, казва бившият железопътен работник и ветеран от втората световна война след като се дипломира с научна степен по философия в университета в Палермо. “Да имам възможността да следвам винаги е било най-голямата ми амбиция, но семейството ми нямаше възможност да плати за образованието ми. Ние бяхме голямо и много бедно семейство.”
Патерно, най-възрастният от седем братя и сестри, започнал да работи като дете, като помагал на баща си в неговата работа в пивоварна в Палермо. През юли 1943, когато Обединените сили пристигат в Сицилия, Патерно работил като телеграфист за италианската армия в Трапани.
“Излязох невредим от войната и започнах работа към държавните железници. Работата не ме ентусиазираше, но знаех, че трябва да я върша, тъй като по това време бях женен и имах семейство, за което да се грижа. По това време имах завладяващото желание да се потопя в книгите и да чета и уча.”
На 31 години, след като присъства на вечерни класове, Патерно завършва гимназия като земемер. “През деня работех. Вечерите посещавах училището, а нощите учех”, казва той. Но мечтата му да получи университетска научна степен се изплъзва. Накрая, през 2017, Патерно се записва във философския факултет на университета в Палермо.
“Събуждах се в 7 часа, за да уча”, казва той. “Използвах стара пишеща машина да напиша заданията, почивах си и вечерите учих до полунощ. Съседите ми ме питаха “Защо толкова много тревоги на твоите години?”, но те не можеха да разберат значението на постигането на моята мечта, въпреки възрастта.”
Само с няколко останали изпити, пандемията от COVID-19 рискува да възпрепятства дипломирнето му. Когато обучението се прехвърля в платформите за дистанционно учене, Патерно е бил задължен да влезе в крак с новите технологии.
“Когато пандемията започна, ние се страхувахме за здравето му”, казва Нинни, синът на Патерно. “Kазах на баща ми, че можем да отложим изпитите и, че той може да се върне в клас отново през есента. Но той каза “Не”, защото се страхува, че няма да преживее лятото.”
Мечтата на Патерно се сбъдва. Той завършва първи във випуска си с отличие.
“Това е един от най-щастливите дни в целия ми живот”,
казва той. “Бих искал само жена ми да беше тук да ме види. Тя почина преди 14 години.”
Дали Патерно е спрял да мечтае? Точно обратното. “Обмислям да продължа с магистърска степен. Майка ми живя до 100 години. Ако числата и генетиката са на моя страна, все още имам 4 останали години.”
Източник и снимка: https://amp-theguardian-com.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирина Ивнаова