Събитие, променящо живота, за което дори не бихме могли да си представим, че ще се случи. Лекари без отговори. Чувство на родителско безсилие. Паника за бъдещето.
Да, говоря за пандемията, но също и описвам как се почувствах преди 17 години, когато Макс се роди и разбрахме, че е прекарал инсулт. Имам много паралели между онзи момент и това, с което се боря в момента, особено голямата несигурност и притеснение, които чувствам. Всяка майка се притеснява за децата си, особено майките на деца с увреждания. Ние имаме още цял един свят от притеснения.
В болницата ни казаха, че може би Макс никога няма да може да ходи и да говори, може би ще има проблеми със слуха и зрението, заедно с когнитивни затруднения. Един лекар каза, че бъдещето му изглежда зловещо. Също се притеснявахме от това, че имаме очаквания как децата трябва да се развиват, а в нашия случай ще трябва да се разделим с тях.
През годините научих някои техники за справяне с тревожността, същите, които и други майки с деца със специални нужди използват. Сама се научих на тях, поради необходимост, защото не е възможно да ходиш на работа, да си спокоен родител или просто да живееш живота си, ако постоянно мислиш дали детето ти ще бъде добре. Ето някои стратегии, които ми помогнаха:
Не оставяйте новините да контролират живота ви.
Когато Макс беше малък, се измъчвах, четейки детските бюлетини, описващи очакваните постижения на децата спрямо възрастта им. Четенето им ми напомняше за всички неща, които Макс не беше постигнал. Най-накрая си махнах абонамента и раздадох всичките си книги. Все още се притеснявах за развитието на Макс, но това, че не се вманиачавах в постиженията му, ми помогна да се фокусирам върху неговите напредъци – промълвен звук, зрителен контакт или това, че за няколко минути си отпускаше ръката, вместо да я държи свита в юмрук. Гледането на CNN, часове наред, в началото на пандемията имаше същия ужасяващ ефект. И затова спрях. Проверявам сайтовете за новини, но не седя пред телевизора, плачейки.
Вино.
Правете всичко по силите си.
Когато невролога в интензивното отделение за новородени показа на мен и на Дейв снимката от мозъчния скенер на Макс, ние се отчаяхме. Лекарят говори с мен и Дейв за пластичността на мозъка, но аз се почувствах безсилна. Какво можехме да направим? През седмиците, когато Макс беше в болницата, разбрах за услугите на специалист по ранна детска интервенция. И се свързах с местния координатор. В този момент, това беше единственото нещо, което ми донесе спокойствие. Когато се прибрахме вкъщи, започнах да разглеждам различни терапии, включително и алтернативни. И от тогава процедирам така: проучвам, пиша в Гугъл (с мярка) и се свързвам. Свържете се с лекари и други родители и също със специалисти от други части на страната. Понякога са готови да дадат съвет и препоръки. Да правя всичко по силите си, за да помогна на Макс, намалява притеснението ми и също е полезно за него.
Колкото и да искам да измисля ваксина за коронавируса, това не е по силите ми (нито пък е готвенето, ако питате семейството ми , но по-добре недейте). През последните седмици ставам все по притеснена за началото на занятията. Планирала съм всички разговори. Вчера говорих с директора относно виртуалното обучение и намерих най-доброто място за Макс. Вчера започнах да подпитвам учители, които познавам, за да намеря частен учител на Бен и някои други деца. Бъдещето остава несигурно, но се чувствам по добре след като започнах да водя разговори.
Отделете си определено време за притеснение.
Сериозно. От години насам времето, в което мога да се притеснявам започва от 9:00 до 9:10 ч., приблизително.
Сядам на същото място, удобен стол в нашата бърлога и си давам разрешение да се притеснявам за всичко – било то малко или голямо и когато стана, заключвам притеснението си. Когато започнете да го правите, това ще ви помогне да не се притеснявате цял ден, защото знаете че имате определено време, в което да се паникьосвате на воля.
Някои да иска Шардоне?
Говорете с всички.
Отглеждането на Макс ми показа силата на родителите – има толкова много практически неща, които майките и бащите знаят, а експертите не. От това кое е най-удобният гипс за крака до това как да накарате детето да спре да подритва масата. Научила съм толкова много от блогове, фейсбук страници и други групи за родители на деца с увреждания и родители на деца с церебрална парализа. За да вземем решение за училището, съм се свързвала с лекари, родители и различни преподаватели от контактите ми. Знанието е сила.
Правете повече от дълбоко дишане.
Експертите препоръчват да дишаме дълбоко от диафрагмата, за да се справим със стреса. Дори и ако трябва да се заключим в банята. И със сигурност ще се отпуснете. Обаче след тези дълбоки вдишвания умът ви ще се върне в страната на притесненията. Ето какво трябва да направите – помолете партньора ви да изведе детето или децата навън за поне час или два. Така ще имате време да помислите. И да чуете собствените си мисли. Можете да се обадите на приятел или да си лакирате ноктите. Ще ви отнеме голямо усилие да почистите или подредите, но това, че сме сами вкъщи, ни носи спокойствие и нова перспектива. Особено в последните месеци, когато всички сме събрани на куп заедно.
Още Шардоне.
Спрете да надничате в бъдещето.
Когато Макс беше бебе, имах толкова много въпроси – какво ще може да прави – дали ще може да ходи? Ще ме разбира ли? Ще може ли да си играе с играчки, като другите деца? Някога ще казва ли “мама” или “тата”, или други думи? Отне ми доста време да разбера, че моят Макс има собствен ритъм. Живеех ден за ден и се фокусирах върху детето пред мен, а не върху това, което се чудех дали той ще стане.
Същото се отнася за пандемията. Да реша дали Макс ще остане вкъщи, вместо на училище беше трудно, имайки предвид че взимах решение за цялата учебна година. Съсредоточих се върху това, че трябва да взема решение за началото на учебната година и не ми изглеждаше толкова страшно или депресиращо. Най-вероятно Макс ще учи онлайн за известно време. Но мисленето само за близкото бъдеще ми даде нещо, върху което да се фокусирам. Когато взехме решението, почувствахме облекчение.
Насладете се на вашето Шардоне!
Източник: https://www.lovethatmax.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Магдалина Шошева