Забележка: Това е анонимна публикация. Читателка ми писа да сподели опита си. Докосна ме и ми въздейства. Реших да го публикувам и да споделя нейния опит, за да може майки, изпитващи същите трудности, да се почувстват разбрани и да знаят, че не са сами.
Ежедневните трудности са реалност. Опитайте и си представете усилието на проявеното търпение, дисциплина и обич, докато детето ви провокира с предизвикателно поведение ден след ден.
Навлязох в родителството, очаквайки само едно нещо – предвиждайки нормалното. Това, което получих, не беше вашето средностатистическото дете със стандартните му нужди. Вместо това ми беше дадено дете, което щеше да се превърне в причина да променя живота си към по-добро. Това малко момче щеше да се бори. Щеше да накара семейството ни да се бори. Щеше да има брачни спорове, съпровождащи неговия живот. Притеснения, тревоги и гняв щяха да се пораждат от неговото съществуване. Обичта също щеше да се появи. Ден след ден. Щеше да се запази по време на всичките изпитания, защото обичта е избор. Избрах да обичам това дете и да го отгледам по най-добрия начин, който знам, но това не отрича болката, която съпътстваше всичко това.
Освен ако не отглеждате дете със специални нужди, не знаете какво е дa се откажеш от всичко, което някога си мислел, че знаеш за възпитанието.Стандартните стратегии за възпитание имат ефект при другите ми деца. Постоянство и любяща строгост са в основата. Не и при това дете. Това дете не реагира на наказания. Не реагира на типичните изводи. Шамарите само биха влошили ситуацията Възнагражденията водят до слаб напредък. Нужни са нови стратегии, но те трудно се откриват и трудно се налагат като стандартен подход при всички. Има много опити и грешки. Неуспешните опити за възпитание са норма. Поражението е реалност. И все пак, волята и обичта упорстват.
Освен ако не отглеждате дете със специални нужди, не знаете какво е да копнееш за нормалното.Не знаете какво е да искаш детето ти да можеше да се справи с участието си в спортен клуб без това да предизвиква смущения в съня му. Копнеж да отидеш на увеселителен парк или парад без да очакваш погром. Навалицата ще е твърде голяма. Той ще бъде психически претоварен. Няма да се справи. “Мозъкът му не обработва шума така, както мозъците на другите деца”, опитвам се да си напомня, за да може самообладанието да надвие раздразнението.
Не осъзнавате какво е да жадуваш детето ти да има истински приятелства. Винаги съм очаквала дом, изпълнен с много приятели и много дейности. Толкова е трудно, когато не виждаш детето ти да осъществява контакт с другите.Допълнително предизвикателството е да знаеш, че детето ти ще изпита последиците от своите трудности. Отнемането на срещите за игра може да бъде необходима действителност. Ако не можеш да третираш семейството си с респект и доброта, как може да ти се доверим, че ще го направиш с останалите? Не може да ни крещиш по цял ден и да очакваш възнаграждения за това свое поведение.
Освен ако не отглеждате дете със специални нужди, не знаете какво е да сте опитали всичко.Безбройните часове при лекари, консултанти и специалисти, често са обезкуражаващи. Ще промени ли тази диета поведението му? Ще намерим ли добавка, която има ефект? Има ли терапията въздействие? Трябва ли да даваме медикаменти на детето си? Постоянните въпроси, които бомбардират съзнанието ни, са изтощаващи. Времето, парите и усилията ни ще доведат ли до някакъв резултат?
Независимо дали детето ви има Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, опозиционно поведение, проблеми със сензорната преработка, състояние от аутистичния спектър или някое друго състояние, като родители на дете със специални нужди, ние, навярно, живеем в състояние на постоянно безпокойство.
Непрекъснато се питам дали съм твърде взискателна или не пък не съм достатъчно строга. Правя ли всичко по силите си? Каква е причината? Какъв е отговорът?
Кризите на детето ми на обществени места са смущаващи, а при израз на неодобрение сърцето ми се къса. Те не знаят. Те не осъзнават под какъв натиск си всеки ден при отглеждане на дете със специални нужди. Няма начин те да знаят за болезнения плач на сърцето ти. Как щеше да изглежда семейството ни, ако това дете го нямаше? Как може да не харесвам собствената си плът и кръв? Тези чувства пораждат вина. Желание за бягство. Никога не бих го направила, но понякога си го представям, защото всеки един ден е изтощаващ. Всичко това ме промени. Промени семейството ми. Огромни усилия се изискват да избереш добротата, когато си изпълнен с гняв; радостта, когато се чувстваш победен и надеждата, когато не виждаш светлината в края на тунела.
Аз съм майка. Ще упорствам. Това е, което майките правят. Поражението не е опция. Надеждата изобилства. Обичта ще тържествува.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирина Иванова
Източник: https://meaningfulmama.com