Крум Сираков – председател на Клуб за планинско-приложни спортове АГАРТА; ръководител на Детски лагери
Как се заражда идеята за тези лагери и какви са наблюденията ти от вече реализираните лагери?
„Идеята се роди през 2017 г., когато една пещерна експедиция в Добростанския район случайно съвпадна с традиционния поход „Асеновградски върхове и пътеки“, организиран от СНЦ „Устремени“ – Асеновград. В този момент осъзнах, че ми е приятно да работя с деца – два дни, от осем до осем, почти не седнах. Вечерта бях зверски уморен, но доволен от общуването с децата. Определено, не само според Достоевски, душата се изцелява в присъствието на деца.
Следващата година организирахме един детски кръжок, с подчертано обучителна насоченост – като дългогодишен турист, възпитаван в уважение към природата и правилата, сметнах за нужно да предавам това свое познание и на децата. Особено в контекста на изкачванията на Черни връх по шорти, навръх Нова Година – инцидент, завършил без смърт или тежка травма, само благодарение на щастлива случайност. Най-страшното е, че този инцидент не беше „бутиков“ единичен случай, такива има много, и се множат. А това е много опасно.
С мои приятели и съмишленици се захванахме с обучителна дейност, противопоставяща се на подобно безотговорно поведение. Особено сложно беше да убедим някои деца и някои родители, че ние не сме аниматори и бавачки, които задоволяват капризи, а хора, които изграждат навици и дават положителен пример. Тези лагери по идея са обучителни. Децата се учат на уважение към правилата, към колектива, към другаря до тях, към Природата, и прочее. По време на лагерите, в лекционната им част, и по време на практиките, не им спестяваме нищо. Казва им се в прав текст – ако вършите глупости, ще умрете. Ако вършите глупости, майките ви ще плачат. Ако вършите глупости, ще поставите в риск живота на хора от ПСС (Планинска спасителна служба), които ще ви спасяват от ситуации, в които сте се вкарали сами. Учим ги, че най-голямата опасност, която е целогодишна, денонощна и глобална, е човешката самонадеяност, глупост и наглост.
Занапред смятаме да продължаваме в същия дух – с обучителни лагери. И не просто обучителни!
Съдбата повели през 2018 г. да се запозная, и впоследствие да се сприятеля, с едни хора с особени професии и с особени идеи /жестови преводачи, специални педагози и психолози/. С тези хора реализирахме нещо, което в България няма аналог, и което донесе на всички ни невероятно удовлетворение, създаде приятелства, и постави необятни перспективи – става дума за един проект за скално катерене за глухи. Тъй като покрай този проект са запознах с много хора, от една страна с такива, които не чуват добре или въобще не чуват, и от друга – с „луди“, на които им се занимава с мероприятия извън клишираните такива, сме си поставили за цел част от бъдещите мероприятия да бъдат едновременно с чуващи и нечуващи деца. От сега се вълнувам само като си го помисля! Ще е страхотно! И ще го направим! Каузата си заслужава!
Кремена Каназирева – експерт по спортни дейности
Какво те мотивира да се включиш в екипа и как според теб се отразяват подобни мероприятия на децата? Какво ценно си взимат те от вас и вие от тях?
„Идеята за обучителните лагери е на Крум Сираков, който предложи да запиша децата си. Те бяха на 6 и 9 години тогава. Основно ми хареса това, че не приличаше на обичайните лагери напоследък. Говоря за тези лагери, които са просто струпване на деца, с цел разглеждане на забележителности, събиране на магнити от известни места. В това няма нищо лошо, но не е интересно за мен.
Умения като оцеляване, планиране, предпазливост, толерантност, усещане за заедност са ценни и изчезващи в наши дни. Освен това в програмата беше включено обучение, и не просто беше включено, а беше дефинирано като приоритетна цел. На първо място обучение, и чак на второ – развлечение.
Мотивира ме възможността да опитаме да осъществим този проект, да се науча и да бъда част от нещо истинско. Всъщност започнах с голямо желание и хъс. И се получи! Първа смяна на лагер „Чудни Мостове“ 18–26.07.2020 г. беше невероятна! Прекрасни деца! Научиха много. Станаха един отбор. Заобичах ги като мои! Там бяха и моите две деца. Върнаха се пораснали! Върнахме се като отбор!
След това невероятно, и първо за мен преживяване, установих, че успяваме да задържим вниманието на децата активно с часове, предавайки им ценни за тях знания по начин, който ги въвлича трайно в търсенето и придобиването на нови и нови знания и умения. Някои от тях дори си водеха записки, без това да бъде изисквано от тях.
В заключение мога да добавя, че процесът е двупосочен. В замяна получихме чиста детска обич, абсолютно доверие. За тези дни на моменти се чувствахме деца като тях! Това е безценно и зарежда задълго!
Продължаваме да се учим взаимно! Сигурна съм, че за тези 9 дни всяко дете е взело нещо със себе си. Нещо, което да надгради догодина в следващия обучителен лагер. Чакаме се и нямаме търпение да се съберем отново!
Анна Ройдева – психолог, жестов преводач
Как и защо чуващи деца започнаха да учат азбуката на глухите по време на един лагер?
По време на обучителните лагери, децата се запознават с изключително важни правила за общуване, защото взаимодействието всред и с природата и нейните предизвикателства, също се основава на строги закономерности. Поведението в планината отразява ценности и норми, които са градивни за социализацията: забранени и позволени дейности, познаване на опасностите, способностите за планиране, изграждането на взаимоотношения, превръщането на групата в екип чрез взаимодопълващи се умения на участващите в него, отговорността един за друг и един пред друг в хода на постигането на обща цел.
Майсторското перо на Блага Димитрова ювелирно обрисува този процес в непреходното произведение „Лавина“:
„Колективът ни при трудните сблъсъци с природата така се е споил, че не можем един без друг, при все че непрестанно се заяждаме. Свикнали сме да съгласуваме стъпките си, но не и думите. Дори понякога словесно отреагираме невъзможността да се опълчим на дело един срещу друг. Странното същество НИЕ е неуязвимо отвън, но застрашено извътре. Ние инстинктивно чувстваме това. И понеже държим да бъдем НИЕ, на всяка цена НИЕ, се пазим от самите себе си. Позволяваме си открити разпри, лице срещу лице, но не и подмолни борби иззад гърба“.
Принадлежността има своя неизбежна двоякост – от една страна възможността за размиване на личността, загуба на идентичност в търсенето на защитеност и делегирана отговорност, от друга – остойностяването, признаването и приемането на индивидуалната цялостност, съпоставяйки, противопоставяйки и кооперирайки се с другите. Различията могат да ни разединяват, но могат и да ни обогатяват.
Идентифицирането с дадена култура е обвързано с усвояването на прилежащия й език. Макар автоматизирано да приемаме, че е еднороден, той притежава форми – книжовна, публична (в медиите), официална (определена в Конституцията), художествена, диалектна (регионален говор) и социолектна (всяка професия има свой жаргон, всяко поколение – свои специфични изрази, обръщения и др.).
Част от това разнообразие са и жестовите езици (всяка държава има свой собствен). Изучаването на жестовата комуникация има следните приложения:
1. Общуване с глухи хора, съответно опознаването на една различна от собствената ни култура. Път към откриването, че освен по спецификата на езика, отликите и приликите ни не са в корелация със степента, в която чуваме или не чуваме.
2. Жестовият език е визуален, т.е. всеки жест представлява една картина, изобразена чрез конкретна форма на ръката. Подобно на всяко придобито моторно умение – ходене, каране на колело, плуване, свирене на инструмент, писане и др. – бива неотменно (с изключение на настъпили травми на мозъка). Всеки образ се съотнася с понятие.
Ако си позволим една съпоставка с известното от древността изкуство за запаметяване, наречено мнемоника, ще разпознаем общи характеристики между тях. Мнемониката използва локуси (опорни точки, места) по определен, добре познат и установен маршрут (в сграда, път, град, местна топография), поставяйки елемент на всяко място. При въображаема разходка могат да бъдат възпроизведени ключовите понятия, за които сме създали асоциации, в последователността, в която преминаваме по избрания маршрут. Колкото повече стимули имат асоциациите – мирис, цвят, форма, динамика и т.н., толкова по-силна връзка се изгражда между понятие и образ.
Пример за изграждане на асоциации при запаметяване на телефонен номер:
1. Първата стъпка е да изградим своя система на уподобяване на цифрите (всеки може да си направи такава, която да работи за него).
0 – баскетболен кош, мишена, обръч, слънце; 1 – жираф, свещ; 2 – лебед, динозавър; 3 – сърце (<3), триъгълник (заради представката „три“); 4 – квадрат (четири страни), врата, обърнат с краката нагоре стол; 5 – петолъчка; 6 – черупка на охлюв, ушна мида; 7 – светкавица, знаме; 8 – матрьошка, снежен човек, пясъчен часовник, 9 – балон с конец.
2. Във втория етап идва и забавната част – колкото по-щурава и нелогична е историята, толкова по-вероятно е да запомним последователността на цифрите. Едни от най-важните условия са яркостта, наситеността и нелогичността на въображаемата картина.
Ако си представим … че слънце (0) огрява лежащ и скучаещ розов динозавър (2), на върха на любимата ни планина, размятайки вяло огромната си опашката, на която е вързан син балон с червен конец (9), но тъй като не му се играе сам, решава да се обади на свой приятел. Вдига черупката на охлюва (6), натиска бутона за бързо набиране на приятели с формата на сърце (3), слага я до главата си като телефонна слушалка и се обажда на своя приятел – депресирания лебед (2), който иска да спаси от унилото му настроение. Кани го да играят дартс и му поръчва да донесе три мишени (3) в бяло, зелено и червено… то вече знаем телефона на Планинската спасителна служба (02 963 2000).
Ако пък е необходимо да си спомним, че сме обещали да проведем разговор с наш колега, можем да си представим как той се е качил върху бюрото си в кабинета, танцува и пее с цяло гърло „Губя контрол, когато теб те нямаааа!“ (фрагмент от известна песен).
Когато оставяме важни документи някъде можем да си представим как Шерлок Холмс пуши нервно в ъгъла или изкача от някое чекмедже.
Колкото по-жива е представата ни, толкова по-лесно ще се запечата в паметта ни. На Айнщайн се приписва мисълта, че логиката може да ни отведе от А до Я, а въображението – навсякъде, затова „Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща целия свят“. Според Тони Бюзан (автор на методиката за запаметяване „Мисловна карта“).
„Световният шампионат по памет е не толкова тест на паметта, колкото на творчеството“.
Този процес обаче не е магия и не е самозараждащ се, необходими са упражнения. Колкото повече използваме въображението си, толкова по-лесно започваме да изграждаме взаимовръзки, а както за паметта, така и за отношенията е важна взаимосвързаността и обменът. Жестовият език свързва динамика, образност и понятие и това го прави подходяща система за запаметяване. Той е не само строго специфичната езикова система за глухи, а и ценен познавателен ресурс за чуващи.
С екипа, провел детските лагери, вече имаме реализирани проекти за скално катерене, рапели (спускане по скала чрез въже) и алпийски тролей за глухи хора. След техни разкази, чуващите деца от първия лагер, за който беше разказано по-горе, проявиха интерес и аз изготвих за тях клипче с азбуката.
Това са и първите деца, на които целенасочено е представена тази информация, с идеята в бъдеще да ги срещнем с техни нечуващи връстници. Заедно ще градят екипи, ще опознаят различията и приликите си, ще постигат целите си заедно.
За да изградим култура на многоликост и пъстрота е необходимо да сме „видими“ едни за други, в естествена среда, там където вниманието е насочено не към първичното отхвърляне, а към съвместната действеност.
Снимки: Анна Ройдева