„Остави ги! И там ще има някакви. Нека тръгнем с по-малко багаж“. Това са думи на съпруга ми, визирайки кофичките и лопатките на сина ни.
След 36 часа, два самолета, ферибот, два шатъла и такси, ужасно изтощени, но и превъзбудени, пристигнахме на нашия остров в средата на Тихия океан.
Мечтаех си да се върна, откакто съпругът ми ми предложи преди 10 години, визуализирайки радостта от споделянето на това прекрасно място с моя тогава тригодишен син.Не губихме никакво време; оставихме багажа в стаята и се отправихме директно към плажа, за да се потопим в океана още преди да сме минали през магазина за шнорхел и друга екипировка.
Очаквах, че ще имат някакви кофички и лопатки. Но не.
Тогава тръгнахме към магазина за подаръци. Също – не.
На следващия ден отидохме до местния пазар. Кофички и лопатки? Не.
Шок! Не можехме да повярваме.С какво ще си играе синът ми цяла седмица? Как ще го забавляваме? Що за родители не носят играчки за плажа на детето си?Чувствах се като провал…само синът ми не беше притеснен.
Без да губи и секунда, започна да си играе в пясъка с мидички. Използваше шнорхела си, за да копае дупки и да строи пещери и замъци с тунели. Намери няколко пръчици и нарисува динозаври. Събираше празни кокосови ореха, пълнеше ги с пясък и вода и си правеше кал. Играеше си с раци, пускаше листа във водата и търсеше с поглед риби от брега.
Няколко дена по-късно все пак открихме кофички и лопатки. Решихме обаче, да не ги купуваме.Синът ни истински се забавляваше, защото въображението му се беше развихрило. Имахме чувството, че неговата креативност нарастваше с всеки изминал ден.
Казват, че колкото по-малко играчки имат децата, толкова повече си играят. Явно имат право. Затова, нека погледнем нещата по-надълбоко, за да разберем защо това е така.Махнете играчките и децата ще играят повече.
Преди две десетилетия, един немски проект, наречен „Ясла без играчки“ имаше за цел да проучи какво ще се случи, ако се махнат всички играчки от яслата за три месеца.Една от учителките, Жизела Марти, разказва:
„През тези три месеца осигурявахме на децата пространство и време, за да се опознаят и тъй като не зависеха от учители или играчки, децата трябваше сами да намерят начин да организират деня си.“
Основната цел била да се подхрани самочувствието, въображението, творчеството, способностите за решаване на проблеми и социализацията.
Техните дни били умишлено „неструктурирани“, за да не се налага децата бързо да преминават от една дейност към друга. Вместо това, те били свободни да правят това, което искат и както го искат.Всеки ден децата били заснемани. През първия ден те изглеждали объркани и отегчени, плахо оглеждайки голямата празна класна стая. Но още от следващия, започнали да играят със столове и одеяла, правили си бърлоги от покрити с одеяла масички. Скоро, започнали да бягат из стаята, да разговарят и силно да се смеят. В края на третия месец въображаемата игра била в разгара си, а децата – способни да се концентрират по-добре и да общуват по-ефективно.
Етапи в използването на играчките: Изследване срещу игра
Кати Силва, професор по Педагогическа психология в Оксфордския университет, след проведено изследване с над 3000 деца на възраст от 3 до 5 години, заключава, че „когато децата разполагат с много на брой играчки, е налице елемент на разсейване, а когато децата са разсеяни, те не могат нито да учат, нито да играят добре“. Нейното изследване показва, че децата, разполагащи с по-малко играчки, чиито родители прекарват повече време в четене, пеене или игра с тях, надминават децата от по-заможните семейства.
Д-р Джон Ричър, детски психолог в болница Джон Радклиф в Оксфорд, обяснява как децата, получавайки нова играчка, преминават през два етапа – изследване, последвано от игра. По време на „изследователския момент“ детето пита „Какво прави тази играчка?“, а по време на игра, то пита „Какво мога да направя с нея?“.Именно в етапа на играта процъфтяват творчеството, въображението, инициативността и приспособимостта. Когато децата са заобиколени от твърде много играчки, те прекарват много повече време в изследването, отколкото в играта.
Колкото и странно да звучи, предоставяйки по-малко играчки, ние осигуряваме повече време за игра.
Потенциалното въздействие от многото играчки
Клеър Лърнър, психотерапевт и директор на организация „Ресурси за родители на деца от 0 до 3 години“ специализира в ранното детско развитие. Тя провежда финансирано от правителството проучване във връзка с потенциалното въздействие от пресищането с много играчки, обяснявайки, че „децата биват преуморени и свръх стимулирани и не могат да се концентрират дълго върху една дейност, от която да научат нещо и просто се отказват.
„Твърде многото играчки пречат на децата да използват въображението си“.
Кристофър Уилард, клиничен психолог и автор на Child’s Mind, ни напомня, че повторението има цел; четене на едни и същи книги, пеене на една и съща песен, забавление с едни и същи игри. Повторението служи за затвърждаване на наученото, като същевременно засилва когнитивното развитие.
В крайна сметка играта е целта на детството.
„Играта е най-висша форма на изследване“ – Алберт Айнщайн
От друга страна, по-малкото играчки помагат на децата да използват и развиват своето въображение, да задържат вниманието си по-дълго, да се грижат и ценят играчките, които имат, като същевременно създават по-добри възможности за опознаване на природата. Като полза за родителите, по-малкият брой играчки създава по-малка бъркотия у дома, кара ни да се чувстваме по-комфортно, осигурява ни повече време за игра с децата ни и ни прави по-търпеливи към тях.
Кои играчки ни карат да играем повече?
Ако децата ни имат по-малко играчки, ние искаме да сме сигурни, че те ще са с висока игрова стойност. Важно е, когато оценявате дадена играчка да не забравяте, че играта се определя от детето, а не от предмета. Ако издава звуци и свети и всичко, което детето трябва да направи е да натисне едно копче, то тя има много ниска стойност за игра. Този вид играчки осигурява бърз прилив на допамин, носи вълнение и на детето, и на възрастния, но са краткотрайни. От друга страна, играчки като дървени кубчета, магнитни елементи или копринени шалове не диктуват играта на детето – те имат по-голяма стойност, тъй като детето е свободно да използва въображението си за безкрайни възможности.
„Намалявайки количеството на играчките и бъркотията, вие увеличавате вниманието на детето си и способността му за по-задълбочена игра.“ – Ким Джон Пейн
Друга особеност при избора на играчки е дали те са „отворени“ или „затворени“. Затворените се определят като такива, ако водят до постигането на една цел, т.е. след като са завършени, играта с тях приключва. За разлика от тях, „отворените“ могат да се използват за много и различни цели. Например, с цветните кубове могат да се построят замъци, мостове или да послужат за упражняване на броене, сортиране или балансиране. Този тип играчки разпалват въображението на детето. Разбира се, някои от затворените също могат да бъдат прекрасни – като пъзели или различни форми.
Добре би било съотношението да е 75% отворени и 25% затворени играчки.
Нека опростим детските играчки
Голямата ирония е, че като съвременни родители осъзнаваме колко е трудно да имаме малко играчки в домовете си. Наличието на по-малко от тях, подобно на намаляване заетостта на децата, времето пред екраните и опростяването на живота им, са един вид умишлен подход в комерсиално ориентираното ни общество, според което „повече е по-добре“. Трудно е да плуваш срещу течението, но усилието си заслужава.
Моето семейството е поело по този път. С порастването на сина ни се появяват нови предизвикателства и аз постоянно се развивам и обяснявам защо не може да има от всичко, което вижда. Но колкото повече укрепваме семейните си ценности, толкова по-лесно става.
„Минимализмът е умишлено популяризиране на нещата, които най-много ценим и премахване на всичко, което ни отвлича от него. Това е целенасочено формиран живот.“ – Джошуа Бекер
Казвайки „Не“ на многото играчки, всъщност казваме „Да“ на по-важните житейски уроци. Даваме възможност на нашите деца да научат истинската стойност на нещата, които имат. И по този начин им обясняваме, че не е необходимо да търсят външни материални източници, които да им донесат временно щастие или успокоение.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Татяна Христова
Източник: raisedgood.com