Броят на автоимунните заболявания нараства непрекъснато, но ново експериментално проучване разкрива, че природата може да помогне.Изследване посочва, че децата, чиито места за игра са превърнати от чакълести площадки в мини-горички, показват подобрена имунна система в рамките на месец.Учените смятат, че това се дължи на факта, че децата приемат много повече и по-разнообразни микроби по кожата и в червата си в сравнение с тези, използващи традиционните площадки.
В целия западен свят, броят на автоимунните заболявания, при които тялото погрешно атакува себе си, се увеличава. Към тези заболявания се отнасят астма, екзема, диабет тип 1, възпаление на червата, множествена склероза. Водещо възможно обяснение за тази тенденция, наречена хигиенна хипотеза е, че децата са изложени на много по-малко микроби, отколкото в миналото. Това означава, че имунната им система е по-малко предизвикана и съответно по-податлива на грешки.
И предишни проучвания са показвали статистически връзката между излагането на микробно разнообразие и развитието на добре функционираща имунна система. Но това е първото изследване, което умишлено променя средата на децата и така обяснява причинно-следствените връзки.Изследователите обясняват, че техният експеримент показва възможността за подобряване на имунната система чрез сравнително леки промени в средата на живот на децата от града.
Проучването е обхванало 75 деца от два града във Финландия – сравнително малък брой като за начало. „Но когато видяхме резултатите, бяхме истински изненадани, защото те бяха много сериозни“, казва Аки Синконен от Института за природни науки, Финландия, който води проекта.
„Нашето проучване може да проправи пътя за нови превантивни практики с цел намаляване на глобалната епидемия от имунно-свързани заболявания.“
Синконен разказва, че в момента подобни експериментални проучвания се провеждат и на други места, но резултатите все още не са публикувани. В момента неговият екип е започнал изследване, чиято цел е да се проучи дали излагането на бебета на разнообразна микробна среда ще доведе до намаляване броя на автоимунните заболявания в последствие.
„Това е една чудесна работа с перспектива“, казва проф. Грахам Рок от University College London.
„Голяма част от широко разпространените в западните урбанизирани общества заболявания, се дължат на отказ на механизмите, контролиращи имунната система. Проучването показва, че излагането на деца на биоразнообразна природна среда подпомага част от биомаркерите на основните контролиращи механизми. Тези изследователски групи от Финландия са в основата на прилагането на това разбиране на практика“.
Проучването е публикувано в списание Science Advances и е проведено от голям екип, включващ експерти по медицина, екология и планиране на градската среда. Участващите деца на възраст между 3 и 5 години, са посещавали различни центрове за дневна грижа.В 4 от центровете, с трева от естествени гористи местности, храсти-джуджета, горски плодове, боровинки и мъх, са били покрити празни дотогава зони за игра. Децата прекарвали средно по 90 минути дневно навън, насърчавани да играят с растенията и почвата. „Беше лесно, тъй като зелената площ беше най-привлекателното място на двора“, споделя Синконен. Стойността на всеки зелен двор възлизала на около 5000 евро, което е по-малко от годишните бюджети за поддръжка на дворовете.
Тестовете, проведени 28 дена по-късно, показват че разнообразието от микроби по детската кожа е с една трета по-високо в сравнение с децата, играещи на бетоновите площадки. Увеличение се наблюдава и в червата. Кръвните проби показват благоприятни промени в редица протеини и клетки, свързани с имунната система, включително противовъзпалителни цитокини и регулаторни Т клетки.
Изследователите хранели децата по един и същ начин, с малки изключения от тези, които получавали допълнителни пробиотици от своите родители. Разбира се, учените няма как да контролират домашната обстановка, но споделят факта, че въпреки различните домашни условия, е забелязан значителен ефект в полза на горската среда.В момента, изследователите проверяват дали пясъчниците също биха могли да бъдат инокулирани с различни микроби с цел засилване имунната система на децата на места, където няма горска почва и растения.
Проф. Глен Гибсън от Университета в Рединг, Великобритания, и член на борда на Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици, каза:
„Това е интересно и важно проучване, но не съм съгласен, че разнообразието е ключовият маркер за здравето на червата. Висока функционалност може да е налице и при ниско разнообразие. Например, погледнете вируса, който залива света. Както и самите изследователи казаха, оценили са някои здравни биомаркери и не са разчитали единствено на разнообразието като показател, така че говорим за едно добро проучване. „
Доклад от 2019 г. от Кралското общество за обществено здраве в Обединеното кралство заключава, че ровенето в земята е важно за изграждането на стабилна имунна система, но да не се забравя, че чистотата все още е жизненоважна, тъй като хората приготвят и ядат храна.
Източник: https://www.theguardian.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Татяна Христова