През 2013 г. забременях спонтанно. До 25 г.с всичко вървеше нормално. При втората фетална морфология установиха многоводие. Не обърнаха особено внимание. Около 28 седмица започнаха контракции и така в края на 29 г.с ме приеха в болница за задържане с 1.5 см разкритие. На 12.04 през нощта изтекохаводите и по спешност бях приета в МД.Синът ми се роди в 30 г.с с тегло 1550 гр.Първите 24 часа нямах никакваинформация за него. При посещението внеонатологията чух само “ Какво искатеда знаете ? Не виждате ли, че ако мудръпна тръбите ще умре?!? „. През седемтедни престой в болницата едва намирахинформация за състоянието му. Нямахидея какво е преждевременно раждане,причини, последици. Единственатаинформация намирах в страницата нафондацията. Така намерих и групата еъвфейсбук, където единствено намирах
информация и подкрепа. Синът ми прекара 42 дни в отделението, 17 от тях наапаратна вентилация. Мъжът ми сезатвори в себе си и го крепешеединствено ходенето на работа. Мен -часовете за получаване на сведения.Напазарувахме за бебето едва в деня, вкойто казаха, че ще го изпишат. Никой отнас не смееше да издаде на гласопасенията си, че може никога да не гоприберем от там. На изписването нивръчиха един малък вързоп и ниизпратиха по живо по здраво безобяснения как се гледа недоносено бебе,има ли специфики и т.н. Връчиха ниепикриза да си четем и така. Едва от неяразбрахме какви прегледи трябва дамине детето. При изписването му имашесукателен рефлекс, но нямаше сили дазасуче. Аз нямах идея какво правя и такаминахме на АМ. Не е пресилено да кажа, чеуспях да си отгледам детето с помощтана подкрепата и съветите на майките отгрупата във фб. С тях си сверявахчасовника за прегледи, специалисти иразвитие. На 6 м. поставиха на дететодиагноза ДЦП. Въпреки огромното нижелание за второ дете и дваматаизпитвахме страх, че този ужас може дасе повтори. Въпреки изминалите почти 3
години при втората ми бременност севидя, че и двамата не сме преживялистреса и ужаса от преждевременнотораждане. Брояхме седмиците до термин имълчаливо се поздравявахме, че е миналаоще една. Всяка вечер двамата будувахмеот страх да не се наложи да тръгнем за
болницата. За детето се налагаше да селутаме из цяла София в търсене наспециалисти имащи опит с недоносенидеца. В крайна сметка отновоблагодарение на фондацията успявахмеда полагаме адекватни грижи за дететоси.
Поздрави Албена Дойнова,
майка на Петър, роден в 30 г.с., 1550 грама
