Много дълго време не бях сигурна защо съм направила определени неща. Дори когато пишех това, откривах колко много моите чувства, вярвания и действия са обвързани с миналото ми.
Това са нещата, които правя, защото съм била жертва на емоционален тормоз като дете:
1. Не се опитвам да позная.
Ако някой ми зададе въпрос и аз не съм на 99% или на 100% сигурна, че знам отговора, няма да се опитам да позная. Ще замръзна и ще се паникьосам.
2. Ужасява ме мисълта, че мога да греша.
Да греша ми се струва като недостатък, сякаш нещо е много грешно с моята личност. Чувствам се унизена, засрамена и огорчена, дори ако става дума за нещо дребничко. Това прави участието ми в класове почти невъзможно и обвързва много от разговорите ми с чувства за несигурност и паника.
3. Чувствам се токсична
Непрекъснато се притеснявам, че наранявам хората. Нарочно ги отблъсквам от себе си, за да мога да ги защитя от своята токсичност.
4. Страхувам се да споделя чувствата си
Това е така поради толкова много причини… Страхувам се, че не трябва да се чувствам по определен начин. Страхувам се, че ще ми се смеят или ще ме критикуват, задето се чувствам по този начин. Страхувам се, че ще ми кажат „Просто го преживей!” или „Порасни и продължи напред!”. Страхувам се да бъда уязвима. Страхувам се да не ми кажат да мълча, да не ме отрежат…
5. Аз съм наясно непрекъснато с моите чувства и реакции.
От една страна, по този начин се справям с емоционалната си нестабилност. Но от друга страна, се притеснявам, че чувствата ми са в резултат на преувеличаване и не са оправдани или пък не е добре да се чувствам по подобен начин. Семейството ми често ми казваше, че преувеличавам или че не нося на шега. Затова аз започнах да се притеснявам и да прилагам подобен метод за справяне с проблема във всичките си връзки. Като дете, моите чувства бяха пренебрегвани и държани настрана. Моите чувства бяха по-малко значими от тези на останалите и неважни. Те бяха представяни като проблеми. Ако аз изпитвах нещо различно това, което останалите от семейството ми изпитваха, ми беше казвано, че греша или че трябва да простя и да продължа напред като всички останали.
6. Проверявам дали на хората ще се харесат отделни неща, преди да ги кажа.
Ако ще се показвам уязвима пред някого и ще му споделям нещо лично, първо ще „опипам почвата”. Ще дам най-доброто от себе си, за да се уверя, че те няма да ме намерят твърде странна. Това също важи ако ще питам някого да излезем заедно. Опитвам се да усетя дали те ще са свободни или ще се съгласят преди да попитам и това ми служи като буфер, намаляващ щетите, в случай, че те откажат.
7. Ужасена съм да не бъда изоставена и си мисля, че всеки ще ме остави.
Това произтича от изоставяне, което наистина се случи, когато бях дете и от всички заплахи за изоставяне от баща ми. Все още си спомням момента, когато той заплаши да ни вземе къщата, когато беше пиян, и момента, когато той кажа, че ще ни зареже, защото ни е по-добре без него. Имаше още много такива моменти, но тези два са ми направили много силно впечатление.
8. Чувствам се недостойна.
Родителите ми никога не ми казваха, че се гордеят с мен, когато бях по-малка. Чувствах се, сякаш родителите на всичките ми приятели им казваха колко се гордеят с тях за добрите им оценки и за какво ли още не… Но моите никога не го правеха. Това просто беше очаквано от мен. Аз никога не бях толкова добра, колкото брат ми. Никога не се почувствах достойна за техните любов и похвали и никога не ги получих.
9. Страхувам се да го нарека тормоз.
Значението на всичките ми чувства беше омаловажавано. Дори когато баща ми ме подлагаше на вербален тормоз, майка ми ми каза, че аз просто трябва да му простя, защото тя и брат ми са му простили. Те бяха продължили напред. Аз се чувствах сякаш драматизирам, защото винаги ми се казваше да се успокоя, да дишам, да се овладея – изобщо, просто да прикрия чувствата и реакциите си, както те искаха. Затова, да го нарека тормоз, беше голям напредък за мен, защото бях много омаловажавана и толкова уплашена, че някой ще си помисли, че преувеличавам и правя нещата да изглеждат по-зле, отколкото всъщност са били. Също така, до онзи момент бях чувала само за физическо и сексуално насилие. Не бях чувала никой да говори за емоционално или вербално насилие или за психологично насилие – но щом разбрах за тях, открих, че всички те се отнасят за детството ми.
10. Съзирам отхвърляне, дори когато съм приемана и оценявана.
По-отворена към това да съм критикувана и отхвърляна, защото съм била критикувана и отхвърляна в детството си. Никога не съм била ценена или приемана, докато растях, затова да получавам това сега, е едновременно прекрасно и напълно чуждо за мен. Също така съм много чувствителна към всичко, което човек казва или прави – дори и да ме оценяват, ако използват определена дума или тонът им леко се повиши, или пък погледнат за момент на ляво, ще се почувствам сякаш ме отхвърлят или нещо подобно.
11. Чувствителна съм към промяна.
Мразя промените! Дори такива малки, като например, някой, който виждам често , да носи тениска с къс ръкав, защото сега е пролет, вместо блузите с дълъг ръкав, които е носел преди. Това ме предизвиква да се чувствам несигурна.
12. Често се чувствам емоционално несигурна.
Все съм ужасена, че ще бъда наранена. Винаги се опитвам да се подготвя за най-лошото… за това всеки да ме остави или да ме мрази, или да се нуждае от лично пространство. Аз осъзнавам много ясно всички тези неща. Не се чувствам емоционално сигурна с хората или със себе си.
13. Не се чувствам сякаш принадлежа някъде.
Прекарала съм толкова много време вкъщи и по време на семейни ваканции, мислейки си: не принадлежа. Не принадлежа тук. Не принадлежа към това семейство. Не принадлежа никъде. Просто не принадлежа. Трудно е да се чувствам сякаш принадлежа, когато винаги съм била отхвърлената в семейството. Бях различна. Бях по-чувствителна. Чувствам нещата по-интензивно. Бях по-отворена към емоциите (своите и чуждите). Не ми харесваха същите неща. Не ми харесваха същите груби шеги. Винаги ме караха да се чувствам като черната овца. Отхвърлената. Сгрешената. И да съм вербално насилвана също ме караше да се чувствам сякаш не принадлежа.
14. Чувствам се сякаш нещо е много сгрешено в мен.
Винаги когато изразявах чувство или мисъл, различни от тези на останалите от семейството, бях порицавана. Беше ми викано. Проклинаха ме, смееха ми се, унижаваха ме. Беше ми казано да се променя, да съм като тях, защото те бяха нормалните. Да мисля и да усещам, че всичко, което съм направила и правя, ме правеше дефектна, беше много трудно за мен.
15. Имам ретроспекции.
Когато настояща ситуация твърде много напомня нещо, което ми се е случило в миналото, ще имам ретроспекции. Когато помириша нещо, което ми напомня на място или човек, ще бъда върната към това място. Когато ме зарежат в настоящето по начин, напомнящ ми зарязване в миналото, ще почна да се връщам назад. Когато някой е гаден или вика, или псува, или говори много силно, аз ще си спомня моменти, когато това се е случвало. Когато помириша алкохол, ще си спомня моменти, когато баща ми беше пиян и ме тормозеше вербално. Понякога дори не знам какво е предизвикало ретроспекцията. А друг път не знам към кой спомен се връщам – понякога се сещам за чувства, които знам, че са свързани със спомени и места, но не мога да локализирам този спомен. Аз съм ужасно чувствителна към дразнители, когато преминавам през голям емоционален стрес. Затова често имам спомени след спомени и понякога просто се губя в тези моменти нанасилие.
16. Претеглям нещата, които казвам.
Например, мога да попитам някого нещо, но после със сигурност ще кажа: „Но е напълно ОК, ако не искаш или не можеш, или нещо подобно! Не се притеснявай!” Дори да не е ОК и да е важно, аз все пак ще го кажа, за да се защитя.
17. Притеснявам се, че манипулирам.
Майка ми, баща ми и брат ми се нагърбиха с това да говорят колко съм манипулативна… как всичко, което съм правила са мои методи. Моето семейство буквално ми каза, че съм манипулаторка, която ще направи всичко, за да получи това, което искам. Затова сега съм много осъзната и мисля за всичко, което чувствам, мисля и правя, за да се уверя, че не манипулирам. И когато не си вярвам, ще проверя с няколко човека, за да видя дали те мислят, че определено действие или мисъл е манипулиращо.
Има дни, в които се притеснявам, че всичко, което правя е манипулативно. И ако се случи така, че да „получа каквото съм искала”, ще се притеснявам, че съм го получила, само защото съм изманипулирала другия човек да ми го даде – дори и да не е такъв случаят. Изтощително е, но най-накрая осъзнавам, защо се притеснявам за това толкова много.
18. Притеснявам се, че хората реално ме мразят, дори и да не е така.
Моето семейство имаше „тайни” чатове по имейл зад гърба ми… Те си пращаха по имейл всичко за проблемите на Тори. Раздразнението, което Тори е предизвикала. Издънките на Тори. Реакциите им към мен. Осъждането им. Критиката им. Бидейки любопитно дете, аз успях да видя някои от тези съобщения и в тях бях наречена „чудовище”, „манипулативна”, „дебела”, „егоистка” и „мисли само за себе си”. Те се предупреждаваха един друг да не стават жертви на моите методи. Накратко, нищо, което чувствах или казвах, или правех беше истинско или вярно за тях. В техните очи, аз само търсех внимание. Това ме накара да искам да се скрия дори още повече, за да избегна техните семейни разговори по имейл за мен. Те се предупреждаваха един друг, да не станат като мен. Затова се притеснявам, че хората ще говорят за мен зад гърба ми, че ме мразят тайно или че тайно ме осъждат… и съм толкова неуверена.
19. Не вярвам на себе си, на мислите си, чувствата и спомените си.
Семейството ми често интерпретираше събития по различен начин. Те, също, възприемаха нещата различно от мен. Аз бях в ранното си развитие, когато светът ми се срина. Затова реагирах много по-различно от останалите в семейството. Вербалното, емоционално и психологично насилие бяха преплетени в ума ми, докато се развивах. Семейството ми приемаше за невалидни чувствата ми, мислите ми, вярванията ми.
20. Имам нужда от непрекъснато оценяване.
Но се притеснявам, че ако си го поискам, ще отблъсна хората, за това го искам само от хора, които познавам от дълги години и дори тогава съм внимателна.
21. Имам нуждата да оправдая чувствата си с обяснение.
Това вероятно идва от нуждата да се защитавам от атаките, които идваха, когато изразявах чувство, различаващо се от това на съюзеното множество, семейството ми.
22. Извинявам се и се чувствам виновна често.
Извинявам се, дори когато не съм направила нищо лошо. Извинявам се за действията на други хора. Извинявам се, когато се чувствам сякаш съм направила нещо, с което съм наранила друг. Извинявам се и понякога не знам защо точно се извинявам, но винаги съм искрена. Аз наистина ужасно съжалявам и се чувствам виновна.
Чувствам се виновна, дори и нищо да не съм направила. Чувствам се виновна, дори когато някой човек, който никога не съм виждала е наранил друг човек, който никога не съм виждала. Винаги бях обвинявана като дете. Нещата винаги бяха по моя вина. Но аз също така съм голям емпат и чувствам чуждата болка като своя.
Тези са някои от нещата, които осъзнах, че правя, заради емоционалния тормоз в детството си. Открих, че вече се обвинявам по-малко, когато правя тези неща, защото знам, че не са по моя вина – и не са мои недостатъци. Те са тук с причина и ако аз осъзнавам тази причина, тогава мога да работя по тях. Уча се да бъда по-осъзната за изброеното и да имам повече контрол над него, но то винаги ще бъде част от мен и ще ми влияе, заради емоционалното насилие, на което бях жертва като дете.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Ценова
Източник: https://themighty.com/