Представете си следната сцена: Мацвате платното с четка, оставяйки дълбоки сини вълни в основата. Миризмата на боя насища въздуха, обхванала е обонянието и изпълва дробовете ви с познатия аромат. Обхващате с длан рамото си, а пръстите ви оставят бели следи върху тениската, вече изцапана с боя. Представихте ли си добре картината? Ако е необходимо, добавете още детайли от себе си. Съсредоточете се върху водата от картината – езеро със скалисти брегове ли е или е океан с фар на стръмните скали? Става дума само за кратък поглед, но е важно. Защо? Защото описвайки тази картина и предизвиквайки Ви да си я представите, аз стимулирам дясното ви мозъчно полукълбо.
Дясното полукълбо играе ключова роля в развитието и интелигентността. То е толкова важно, че се смята, че ролята му е за гениалността не на някой друг, а на Алберт Айнщайн – човекът, чието име е символ на интелигентност.
Развитие
За да говорим колко е важна дясната половина на мозъка, първо трябва да разберем как се развива той. Д-р Джийн Айрес казва: „Мозъкът е предимно сензорно обработваща машина. Това означава, че той усеща нещата и извлича значението директно от усещанията.”
През първите седем години от живота, развитието на дясната мозъчна половина взема приоритет и има доминантна функция. Това е особено осезаемо след 4-годишна възраст. Ето защо нашите деца имат такова силно въображение. Развитието през този период е основно чрез сензорно-моторни действия.
Това е друга причина, поради която активната игра и сензорно-разнообразната среда са толкова важни. Когато децата прекарват времето си, бягайки наоколо, ровейки се и играейки в прахта, дясната половина на техния мозък се учи и развива. Мога да добавя, че това допринася много повече за развитието на мозъка, отколкото, ако те просто седят и запаметяват факти и правила.
Силни страни
Ще стимулирам дясното Ви полукълбо още малко. Представете си детайлно един мозък с цялата му сива, пихтиеста същност. Точно по средата минава един прав процеп, който разделя лявото и дясното полукълбо. Въпреки, че тези две страни ни изглеждат много еднакви, те притежават доста различни функции.
Лявата страна се използва за по-праволинейни, логични или линеарни модели на мисълта. Но дясното полукълбо е много по-сложно. То е известно със своята роля в изкуството и въображението. Тази част на мозъка считаме за доминантна при творци и изобретатели. Но тя прави много повече. Дясното полукълбо отговаря за обработката на емоциите, разрешаване на проблеми, критичното мислене, пространствената ориентация, интуицията, уменията за обобщаване на цялостната картина, обработката на визуалната информация.
Забавено развитие в дясната половина на мозъка
С развитието на дясното полукълбо, така зависещо от движението и сензорните усещания, не е изненадващо, че има деца, които с усилие развиват уменията, които се осигуряват от дясното полукълбо. Деца (както и възрастни) със забавено развитие в дясната мозъчна половина, показват няколко признака в няколко различни сфери. Тяхното поведение не е много логично и може да им липсва социална тактичност или да са направо анти-социални. Те обикновено са дезорганизирани, бавни, обстоятелствени, импулсивни, натрапчиви, незаинтересовани или отегчени, и/или с неподходящо държание.
Емоционално, те демонстрират спонтанни изблици, тревожност или изпитват безпокойство. Може да бъдат трудни за разбиране, тъй като не демонстрират разбиране към езика на тялото. Те могат, също така, да имат тъмни мисли, както и такива за насилие или да им липсва чувство за съпричастност. Могат и да демонстрират различни сензорни симптоми, свързани с хипосензитивност – например висок праг на болка, предпочитание към безвкусна храна или придирчивост към храната, както и липса на усещане за силни аромати. Те, обаче, са хиперсензитивни към звуци и докосвания, предпочитат да избягват шумни места или докосване, без значение дали от хора или просто от дрехи. Моторните им функции също могат да бъдат повлияни. Те обикновено са непохватни и често не ги свърта на едно място, имат лоша стойка и нисък мускулен тонус.
Училища, развиващи лявата половина на мозъка в свят, работещ с дясната половина
Училищата са програмирани да работят за развитие на лявото полукълбо. По някакъв начин това има смисъл. Учителите могат да проверят прогреса и силата на лявото полукълбо по-добре, отколкото на дясното. А ние все още преподаваме по начин, измислен отдавна. В миналото работната сила и обществото са изисквали хора, мислещи с лявото полукълбо. Пазарът е бил доминиран от работни места във фабриките и хората са се стремяли към “Американската мечта”. Но днешният свят е различен.
Хората строят своята лична версия на “Американската мечта”. Нашите работни пазари са наводнени с работни места, които изискват критично мислене и иновации. Поради тази промяна в обществото, ние възпитаваме деца с доминиращо дясно полукълбо и ги изпращаме в училища, наблягащи на обучението с лявото полукълбо. Децата с доминиращо дясно полукълбо се обучават лесно и успешно с игри и движения. Но седят дълги часове в класната стая, принуждавани да запомнят факти и идеи, което им е противно.
Когато не се представят както трябва, се изпращат при нас с диагноза като ADHD (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието), трудно учат и се държат необичайно, понеже не учат по начина, по който са обучавани; те също така пречат, тъй като не могат дълго да седят мирни. Друго предизвикателство в тази ситуация са децата с недобре развита дясна мозъчна половина. Освен, че е сензорна машина, мозъкът е и машина, нуждаеща се от пълно зареждане. Това, което не се използва, се изхвърля, за да се направи място за нова информация. Децата с доминиращо ляво полукълбо се нуждаят от стимулиране и на дясното полукълбо, за да се избегнат неприятните симптоми на неговото изоставане.
Отделих доста време да посоча недостатъците на нашата училищна система, насочена към развитие на лявото полукълбо. Но е важно, че функционирането с лявото полукълбо съвсем не е лошо. Сали Годард Блайт казва:
„Поредици от информация като азбуката или таблицата за умножение могат да бъдат лесно запомнени, ако се учат с помощта на движения, или са под формата на рима, ритъм или песен. Детето може и да не разбере значението на това, което е научило, но информацията е запаметена и при необходимост на по-късен етап може да бъде използвана.”
Тя дава перфектен пример за съвместяване на тактики за развитие на лявото и дясното полукълбо за по-интегриран подход към обучението, което е точно това, към което ние се стремим.
Източник: https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Валентина Иванова