Услугите за ранна интервенция могат да направят много за учениците в риск от обучителни затруднения. За какво трябва да внимават учителите?
Макс беше на 5, когато беше диагностициран със специфично обучително затруднение. Но майка му казва, че знаците са били явни по-рано. Макс е проговорил трудно.
Макс получава диагноза много по-рано от повечето ученици. За съжаление у нас не се води подобна статистика, но само за пример можем да погледнем към Националният център за обучителни трудности в САЩ. Какво се оказва? 38% от учениците в държавни училища, които използват специални обучителни услуги, имат специални обучителни затруднения. Но само малко над 6% от тях са идентифицирани преди да навършат 6. До десетата им година, 40% от тях получават диагноза.
И все пак проучванията показват, че учениците получили ранна и навременна интервенция, имат нужда от специална помощ по-рядко в по-късен етап.
Проблемите с изучаването имат неврологичен корен. Структурата и функциите на мозъка на ученик с обучителни трудности, се различават от тези на връстниците му. Едно проучване показва, че тези разлики съществуват дори преди децата да започнат да четат.
Тогава защо толкова малко от децата като Макс, които показват ранни симптоми, получават диагноза?
Разпознаване на деца, които се затрудняват с ученето
Повечето предучилищни учители знаят, че някои ученици имат нужда от повече време, за да научат нови умения и да се развиват. Но макар ранните знаци на обучителни трудности да включват забавяне в етапите на развитие, учителите предпочитат да дават повече време на децата, преди да правят заключения.
Дистанционното обучение може да подсили този ефект. Когато всички ученици имат трудности да се справят с новите методи за обучение е много по-трудно да се отсеят тези, които имат проблем със самото обучение. Освен това някои проблеми с разбирането и обучението са много по-забележими от други.
Бритни Нюкъмър, сертифициран училищен психолог и помощник-директор в “Understood”, неправителствена организация концентрирана върху това да помага на деца с обучителни трудности, споменава, че предучилищните педагози най-често забелязват говорните проблеми, тъй като трудностите с произношение и забавеното езиково развитие са най-често срещаните “дефицити” в тази възраст.
“Тъй като академичните умения тъкмо навлизат в предучилищния етап е много по-трудно да се разпознаят тенденции в конкретни сфери, като математика или четене.”
– казва Нюкъмър.
Това може да обясни защо много ученици, които получават специална образователна подкрепа в предучилищна възраст, получават диагноза за речево-езиково увреждане. Но Нюкъмър отбелязва, че има припокриване между закъсненията в езиковото развитие и обучителните затруднения.
„Трудностите с четенето могат да бъдат свързани с езиков дефицит. Учителите трябва да обръщат голямо внимание на езиковите задачи. Например, ако учениците се затрудняват да схванат концепцията за римуване, това може да загатва предизвикателства с фонологичната обработка, което може да означава диагноза за дислексия“, каза Нюкъмър.
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЗНАЦИТЕ
Не всички ученици имат затруднения с едни и същи умения и не всички ученици, които имат затруднения, имат затруднения в ученето. Нюкомър смята, че учителите обръщат внимание на конкретни групи от знаци, например когато ученикът има голяма трудност с числа, дни, цветове, азбука и / или форми.
Обърнете внимание на допълнителни ранни признаци на езиково-базирани затруднения в обучението, включително:
- Постоянна трудност при именуване на познати и ежедневни предмети;
- Използване на общи думи като “нещо”;
- Трудност в подбора на правилната дума;
- Проблем при проследяване или запомняне на указания с много стъпки;
- Трудности при рецитиране на нещата в правилния ред (като азбука или детски стихчета);
- Разместване на звуците в многосрични думи („барелина“ вместо „балерина“ или „гъбъл“ вместо „гълъб“).
Някои ученици нямат проблеми с езиковите задачи, а с математическите умения, като смятане. Внимавайте за тези знаци:
- Проблем с броенето на глас (прескачане на числата или рецитирането им в грешен ред);
- Проблеми с разпознаването, създаването или възпроизвеждането на числови модели и алгоритми;
- Проблем при свързването на цифрови символи с думи, като например цифрата “5” и думата “пет”;
- Трудност при използването на число за повече от една група обекти, например, че шест могат да бъдат шест пастела, шест книги или шест деца;
- Трудности с това да разберат определени съответствия или съотношения.
ПОДКРЕПА НА УЧЕНИЦИ СЪС ЗАТРУДНЕНИЯ
Учителите не са (и не трябва да бъдат) диагностици, но често те са първите, които забелязват признаци на възможни обучителни затруднения при своите ученици. Разбирането кога, къде и как учениците се сблъскват с проблеми с ученето и определянето на конкретни области, които ги затрудняват, са първите стъпки към подкрепа за децата.
Използването на инструмент за проследяване и наблюдение може да помогне за идентифициране на тенденции и модели, като например определени часове от деня, в които детето изпитва затруднения, или как реагират на намеса или инструкции.
Учителите могат също така да въведат поддържащи практики, които помагат на всички ученици, но са особено полезни за тези с обучителни затруднения. Например:
- Използване на ясен език за обяснение и преподаване на ново умение;
- Разказвателен подход при демонстриране на рутинни упражнения;
- Ясно обяснение какви са очакванията в класната стая и демонстрацията, когато е необходимо;
- Предоставяне на указания в писмена форма, както и визуализирането й по подходящ начин.
- Преподаване и практикуване на поведението, което се очаква от децата в ежедневието
- Осигуряване на навременна обратна връзка, така че учениците да могат да коригират поведението или уменията си в реално време.
Информация, полезна за преподавателите
За някои ученици поддържащите практики може да не са достатъчни. Подпомагането на ученици с потенциални обучителни затруднения също разчита на ранна диагноза и целенасочена намеса, което изисква познаване на практиките във вашето училище.
След като учителите разберат какви са стъпките за насочване, е време да се поговори със семейството. Ето няколко съвета за успешен разговор:
- Бъдете директни относно темата на разговора, но не забравяйте, че семействата имат свои собствени перспективи и взаимодействия с детето си, които може да не съвпадат с това, което виждате.
- Споделете конкретни опасения, като опишете това, което виждате, предоставите контекст, споделите примери и обясните защо това е нещо, което искате да проучите повече.
- Поискайте мнение по отворен начин, който не налага вашата гледна точка. Това може да звучи като „Какво мислите вие?“ или „Забелязали ли сте нещо подобно у дома?“
- Споделяйте ресурси, за да помогнете за по-доброто разбиране на учебните затруднения и забавянето в развитието. Учениците, които имат обучителни затруднения, обикновено имат признаци и симптоми и извън училище, така че семействата може да искат да използват инструмент за проследяване на симптомите.
- Обсъдете ясно следващите стъпки. Ако препращането за диагноза изглежда като следващата разумна стъпка, включете подходящия помощен персонал, който да обясни и разведе семейството през процеса.
Запазете фокуса върху намирането на решения в подкрепа на ученика. Тази подкрепа може да промени всичко за него. А осигуряване на нужната подкрепа за всички деца с обучителни затруднения – може да промени света! Звучи ви твърде пресилено?
Помните ли Макс? Сега той е успешен млад предприемач, което отчасти той и семейството му приписват на подкрепата на учителите, които разпознават навреме предизвикателствата му и разбрат как да насърчат силните му страни.
Източник: https://www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елизабет Неврузян