Аз съм човек в неравностойно положение. Имам церебрална парализа и ампутация, както и ползвам количка, за да се придвижвам. Майка ми е свръх грижовна по отношение на четирите си деца, особено на мен – нейната дъщеря в неравностойно положение. Баща ми не е такъв и точно затова съм му благодарна.
Все още живея вкъщи. Наскоро имаше ситуация, в която брат ми трябваше да ми помогне с телефона. Трябваше да коригира калъфа му, за да мога да използвам писалката самостоятелно. Брат ми ми подаде телефона и ми каза да опитам сама, след като ми беше показал как става.
В началото не се справих. Майка ми забеляза затруднението ми веднага и попита брат ми дали мисли, че ми трябва нов калъф, с който мога да боравя по-лесно. Моят отговор беше „Не, всичко, от което се нуждая, е да се упражнявам, докато науча какво трябва да правя.“ Свикнах бързо и сега мога да ползвам телефона си самостоятелно. Ако баща ми види, че се затруднявам с нещо, той обичайно не се намесва, докато не помоля за помощ. Много оценявам това, че той ме оставя да опитвам неща самостоятелно.
От части мисля че майка ми е толкова грижовна, защото още ме вижда като нейното малко бебе. Мисля, че това е нормално за повечето родители. Въпреки, че те искат децата им да растат и да са успешни, често, част от тях не приема децата им да не се нуждаят от тях. Това се случва независимо от това какво постигат децата в живота си. Понякога, особено при деца в неравностойно положение, родителите биха дали всичко, за да не видят детето си да страда. Емоционално трудно е за родител да гледа детето си да среща трудности. Но когато родителите непрекъснато се притичват на помощ, те могат неволно да създадат зависимост у човека в неравностойно положение.
Усилието да се справим с трудностите сами развива чувство на независимост и способност да се грижим за себе си, без да се налага родителите да се притичват на помощ постоянно. Особено, когато не е необходимо. Децата, особено тези от нас, които изпитват повече трудности в ежедневието си, искаме да докажем на родителите си, че можем да се справим сами.
Вярвам дълбоко, че родителите също вярват, че децата им са способни да се справят сами, но знаят, че няма да са тук завинаги и затова се опитват да помагат докато могат. Точно обратното – те трябва да оставят човека да се срещне с трудностите и да им докаже, че може да се справи.
Може да не е перфектно, защото нищо не е перфектно, но ако могат да се справят, то това е още eдно умение в техния “наръчник на независимостта„. Зная, че е трудно, но е необходимост и за двете страни – родители и деца, независимо колко големи са те.
Сблъсквала съм се с трудности много пъти и ще продължавам да се сблъсквам и в бъдеще. Без трудности не бих била, където съм днес. Има важни уроци за учене, докато се справяме с трудностите. Нормално е децата да се учат от това.
Не казвам, че родителите трябва да престанат да помагат на децата си. Това, което казвам е, че ако знаете, че човек в неравностойно положение иска да опита нещо сам и би се справил, тогава го оставете да опита. Всичко ще бъде наред накрая!
Източник: https://themighty.com
Превод: Анелия Христова