Ако установите, че изпадате в ситуации на борба за власт с децата си или че повтаряте едно и също нещо до безкрай, но те все така не ви чуват, тези съвети са за вас. Независимо дали децата пренебрегват ежедневните си задължения и вие не успявате да се сдържате да не се разкрещите или те никога не се приготвят навреме, следните стратегии са ефективни и достатъчно лесни за приложение в ежедневието. Това са практически родителски съвети как да накарате децата да ви слушат.
Утрините в семейството ни преди бяха белязани от схватки за установяване на власт.
Рано на зазоряване, краката ми опират в студения под, за да открият въображението на децата ми разпръснато навсякъде. Имам предвид сложно устроени сцени с играчки по земята, маркери върху масата за закуска и полузавършени научни експерименти върху кухненския плот и плочки.
Изпитвайки отчаяна нужда от кафе, правя всичко възможно да се добера до каната, докато правя още сто неща. До преди няколко седмици, щяхте да ме откриете застанала до кухненския плот, докато изпразвам съдомиялната да приготвям обяд и същевременно да повтарям едни и същи заповеди:
“Обуй си чорапите.”
“Защо си без чорапи?”
“Къде са ти чорапите?”
До третия път, в който казвах нещо, челюстта ми се стягаше и пулсът ми се учестяваше. Правех всичко възможно да не крещя, но имаше моменти, в които го правех.
Част от проблема е, че децата ми стават в 6 сутринта. Училището не започва преди 9:15. Тази тричасова дупка дава много време за игра, както и достатъчно време, в което да не ме слушат.
И така, отново влизаме в битка за:
- Да се облекат навреме;
- Да си подредят играчките;
- Да си приготвят раниците;
- Да си обуят обувките, и
- Да излязат навън.
Започнах да се подготвям за следващия ден още от предната вечер, но това не разреши проблема, че децата не ме слушаха като им говоря. Това, което постигнах е, че се доближих до тях, докато се повтарях и преповтарях.
“Децата ми не ме слушаха като им говоря. Но накрая намерих начин как да ги накарам да ме чуят.”
Как да поставим основата, за да накараме децата да ни слушат
Започнете с установяването на връзка
Когато започнах да чета „Спокойни родители, щастливи деца“, открих част от решението. В книгата си, Д-р Лаура Маркам препоръчва да прекарваме по десетина минути всеки ден, правейки нещо с децата си по техен избор. Това намалява съперничеството и подобрява процеса на слушане. С цялото това свободно време преди училище, със съпруга ми питахме всяко от децата какво искат да правят. После започвахме да оцветяваме, да редим пъзели или да обличаме кукли Барби необезпокоявани.
Споделете с тях очакванията си и какъв е планът
Преди да се включим в някое детско забавление, със съпруга ми казваме на децата колко време ще трае и какво те ще трябва да направят след това. Често пъти става въпрос само за десетина минути, но все пак това са десет минути време, прекарано качествено с тях, преди да продължим със задачите от деня. Най-общо казано, децата слушат по-добре, ако знаят какво и кога се случва.
Покажете съчувствие
Когато децата се борят с прехода към нещо, ключът е в емпатията.
Например, един ден дъщеря ми отказваше да иде на училище. Вместо за пореден път да й повторя да се приготвя и да игнорирам чувствата й, аз й казах, че я разбирам. Също така се опитах да усетя и възпроизведа силата на емоциите й.
6-годишната ми дъщеря: “Мразя да ходя на училище. Няма да ида.”
Аз: “На твое място и аз не бих искала да ходя!”
Тя: “Аз само искам да си играя с играчките на Моана и никога повече да не ходя на училище!”
Аз: “Играчките ти са толкова забавни, да ги оставиш изобщо не е толкова забавно!”
Размяната на реплики продължи така известно време, докато тя си обуваше панталоните за дъжд, сложи си обувките и якето и излязохме от вратата.
Други мощни стратегии, с които да накарате децата да се вслушват
Запитайте се:
- Дали са гладни, изморени, превъзбудени или се нуждаят от внимание? Когато основните им потребности не са задоволени, трудно ще се съсредоточат върху думите ви.
- Дали промяна на средата няма да помогне?
След това:
- Слезте до тяхното ниво и изчакайте знак, че ви слушат (контакт с очи, спират да си играят, слагат ръце върху главата).
- Кажете им какво могат да направят, а не какво не могат, например „Можеш да си играеш с топката навън“, вместо „Недей да хвърляш топката вътре“.
- Дайте нареждане, а не молба, например: „Време е да си облечеш пижамата“, вместо „Можеш ли да си облечеш пижамата?“
И докато всички тези тактики помогнаха на семейството ми, аз продължавах да се повтарям и децата ми не си изпълняваха задълженията, докато не започнах да използвам следната стратегия.
Изненадващ начин да накарате децата да ви чуят, без да се повтаряте
Докато кърмех бебето една вечер, посегнах към доста пренебрегваното от мен напоследък издание на „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“. Обичам да прочитам по една глава, да оставя книгата настрани и да се замисля за момент какво точно искат да кажат авторите. После продължавам с четенето. Но към тази книга не се бях връщала много отдавна. Когато става въпрос за домакинските задължения и отговорности, авторите предлагат един необичаен подход. Вместо да нареждате на децата да разчистят веднага, те пишат, че е по-ефективно да ги попитате кога те смятат да свършат това, което се изисква от тях.
Като родител, който никога не го бе пробвал, веднага си помислих: „А дали това няма да доведе до ненужни разправии?“
Бях настроена скептично, но все пак реших да пробвам.
Една сутрин попитах дъщеря си: “Кога ще се облечеш?”
Тя се замисли за момент. “Ъъ… след 5 минути?”
“Добре,” съгласих се. “Ще настроя таймера.”
Таймерът се включи и за моя огромна изненада упоритата ми дъщеря се качи горе, без да се стига до пререкания.
От тогава използвам тази тактика винаги, когато се сетя. Понякога се налага да напомням на децата: „Каза, че ще си подредиш играчките, след като изгледаш Покемон.“ Друг път пък някое от децата ще предложи нереалистичен срок. Но във всички тези случаи просто казвам, че това няма да стане така.
Обичам тази стратегия, защото вече почти не се повтарям и единствените случаи, в които се усещам, че се връщаме към старите навици, са когато аз забравям да прилагам тези тактики. За нас те се оказаха много ефективни и се надявам, че ще бъдат от полза и на вас!
Източник:parentingfromtheheartblog.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Милена Балтова