Детският мозък не е просто умалено копие на възрастния. Това е мозък, който тепърва се изгражда и свързва със света. А задачата на родителите е да създадат свят – физически и социален, изпълнен с насоки и инструкции.
Въз основа на дългогодишни изследвания в областта на неврологията и психологията, ви представяме седем правила за родители, с които да помогнете на детето си и неговия мозък да бъдат лесно приспособими и следователно – устойчиви.
1. Бъдете градинар, а не дърводелец
Дърводелците придават на дървото форма, която те желаят. Градинарите помагат на нещата да пораснат от самосебе си, обработвайки плодородната земя.
По същия начин родителите могат да изваят детето си в нещо конкретно, да речем цигулар. Но, могат и да му осигурят среда, насърчаваща здравословния растеж в посока, която детето да поеме.
Може би желаете един ден детето ви да свири на цигулка в голяма концертна зала, но принуждавайки го да взема уроци (подходът на дърводелеца) може да го направите виртуоз или пък дете, което гледа на музиката като на нещо неприятно.
Ако следвате подхода на градинаря, ще представите пред детето си разнообразие от музикални възможности и сами ще забележите кои от тях предизвикват неговия интерес. Обича ли да удря по тенджери и тигани? Може би детето ви е начинаещ барабанист на хеви метъл група.
Веднъж, след като разберете какъв вид “растение” отглеждате, може да „облагородите“ почвата, за да пусне корени и да разцъфти.
2. Говорете и четете на детето си. Много.
Изследванията показват, че дори когато децата са едва на няколко месеца и все още не разбират значението на думите, техните мозъци ги възприемат.
Това изгражда невронна основа за по-късното учене. Така че, колкото повече думи чуват, толкова ефектът ще е по-голям. Те ще разполагат с по-богат речник и разбиране при четене.
Особено полезно е научаването на думи-емоции (тъжен, щастлив, разочарован). Колкото повече от тях знаят, толкова по-адекватно биха реагирали.
Приложете този съвет в действие, наблюдавайки чувствата на околните. Говорете какво предизвиква емоциите и как те влияят на човека: „Виждаш ли момчето, което плаче? Боли го, защото падна и одраска коляното си. Сега е тъжно и може би има нужда от родителска прегръдка.“
Мислете за себе си като водач на своите деца през мистериозния свят на хората, техните действия и думи.
3. Обяснявайте нещата
Може би ви се струва твърде изтощително да отговаряте на постоянния детски въпрос „Защо?“. Но когато им обяснявате нещо, вие привнасяте нещо ново от света и така го правите предсказуем. Мозъците работят по-ефективно, когато могат да прогнозират.
Избягвайте на въпроса „Защо?“ да отговарят със „Защото така казвам аз!“ Децата, които осъзнават причините да се държат по определен начин, могат по-умело да контролират своите действия.
Ако всичко, което знаят е „Не трябва да изяждам всички бисквитки, защото един важен човек ми каза, че ще имам неприятности.“ – този аргумент може да не им е от полза, ако родителите им не са наоколо.
По-добре би било да разберат, че „Не трябва да изяждам всички бисквитки, защото ще ме заболи стомаха, а брат ми и сестра ми ще останат разочаровани, защото нямат десерт“. Този довод им помага да разберат последствията от тяхното поведение и насърчава съпричастността.
4. Описвайте дейността, не човека
Когато синът ви удари дъщеря ви по главата, не го наричайте „лошо момче“. По-добре кажете „Престани да удряш сестра си! Нараняваш я и я дразниш. Извини ѝ се!“
Същото правило важи и за похвалата. Не казвайте на дъщеря си „добро момиче“. Вместо това обяснете нейната постъпка „Направи добре, като не отвърна на брат си.“ Казаното по този начин ще помогне на мозъка ѝ да изгради по-полезни понятия относно нейните действия и нея самата.
По аналогичен начин може да опишете действията на героите от книжките. Когато някой скрие истината, не казвайте „Сам е лъжец.“ – нещо, което описва човека. По скоро кажете „Сам изрече лъжа.“ – нещо, което описва действието. След това продължете „Как мислиш, защо Само постъпи така? Как ще се почувстват останалите, ако научат? Дали ще простят на Сам?“
Възбуждайки любопитството им, вместо да предoставяте готовия факт, вие моделирате гъвкавостта, от която децата ще имат нужда в реалните житейски ситуации. Освен това, наблягате на това, че по своята същност Сам не е лъжец, но прибягва към лъжата в определена ситуация. Може би той би се държал по-честно при други обстоятелства.
5. Помогнете на децата си да ви копират
Забелязали ли сте как някои дейности, които за вас са работа (напр. чистене вкъщи или плевене в градината), децата определят като игра?
Децата се учат гледайки, играейки, но най-вече копирайки възрастните. Това е не само ефикасен начин за учене, но той им дава усещане за придобиване на умения. Затова, осигурете им мини метла, градинска лопатка или детска косачка и нека имитацията да започне.
Едно предупреждение: Малките деца ще ви копират за добро или за лошо. Ще използват думите и жестовете ви, независимо какво сте имали предвид.
6. Срещайте децата с различни хора
Запознавайте децата с повече хора. Освен хората, с тези, с които по принцип общуват често – баби и дядовци, лели, чичовци, приятели и други деца – опитвайте се да ги срещате с най-различни хора, особено докато са малки.
Според изследвания бебетата, които редовно са слушали хора, говорещи различни езици, могат да задържат тези връзки в мозъка си, което им помага да научат други езици в бъдеще. Аналогично, бебетата, които виждат много различни лица могат да ги запаметят и в бъдеше по-лесно да ги различават и запомнят. Това, може би е най-лесната стъпка срещу расизма, която да предприемете като родител.
7. Аплодирайте децата
Децата обичат да опитват неща без вашата помощ, като например да се обличат или да редят пъзели. Това е добре, за да развият чувство за контрол над своите действия.
Дори и действия, граничещи с лошото поведение, могат да се възприемат като опити на детето да осъзнае ефекта им върху света. Когато вашето двегодишно ангелче разсипе зърнената си закуска на пода и очаква вие да я съберете, то не ви „манипулира“. По-вероятно е да научи нещо за гравитацията. Или, че неговите действия оказват въздействие върху света около него. Така че, по-добре съберете закуската и го оставете да опита отново.
Осъзнаването кога да се намесите и кога да отстъпите, може би ви изглежда като предизвикателство. Но ако винаги сте насреща, за да напътствате детето си и да се грижите за всяка негова нужда, то няма да се научи да върши нещата само. Понякога, да ги оставите да се справят сами, ще изгради тяхната твърдост и ще им помогне да разберат последствията от постъпките си.
Източник:https://www.cnbc.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Христова