Симптомите на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието ADHD са често грешно разбрани. Понякога, проблемното поведение се вижда като желано и нарочно. Ако учителите на детето ви нямат точна информация за ADHD, те може да не разбират, че тези прояви са част от клиничната картина на нарушението.
Невидимото нарушение
Често за ADHD се говори, като за “невидимо нарушение”. На повърхността симптомите могат да бъдат незабележими, но в действителност те влияят осезаемо на ежедневието.
Крис А. Цайглер Денди, водещ експерт и автор, бивш учител с повече от 35 години опит, и майка на две пораснали деца с ADHD, сравнява нарушението с айсберг.
“Както при айсбергите, много проблеми, свързани с ADHD, не са видими. ”,
обяснява Денди. Докато хиперактивността може да бъде забелязана, други проблеми могат да са скрити под повърхността.
Проблемът с фокусиране върху поведението на учениците
Често, учителите наблюдават поведенчески проблеми, свързани с ADHD, и ги обвързват с доброволно, нарочно поведение. В резултат, те отговарят с раздразнение, разочарование и яд. Стратегията е да се елиминира “лошото“ поведение у детето. Предполага се, че детето е страната, която трябва да се промени. Идеята за реорганизация или промяна на обкръжаващата среда рядко седи като въпрос.
Д-р Тери Илес, експерт по синдром на дефицит на вниманието в училищна среда, разяснява: “Фокусът е върху преустановяването на дадено поведение, а не върху научаването на нови умения; промяната е рязка и се използват негативни последици (или наказания), за да поощри тази промяна. Учителите вярват, че няма нужда от специален подход по отношение на децата с ADHD.”
Защо подходът с разбиране води до по-добри резултати?
В най-добрия случай, учителят на детето ви ще разбере, че неговите трудности са свързани с предизвикателства в ученето, които имат неврологичен произход. В този случай, проблемите на детето ви се приемат като затруднения, които не са изцяло под негов контрол. Учителите (и другите възрастни) са по-склонни да се чувстват съпричастни и да реагират проактивно с предложения и промени, целящи да помогнат на детето да развие умения, за да минимизира дефицитите. Също, има повече целенасочено усилие детето да научи ново умение, за да замени неподходящите прояви.
“Учителят разбира интуитивно, че ученикът би предпочел да бъде също толкова успешен в училище, както и другите ученици. И това усещане ръководи учителя да опосредства или помогне за справяне с проблемите в ученето.“,
обяснява д-р Илес. “Фокусът е върху изграждането на умения. Промяната е постепенна и положителни стимули се използват, за да насърчават прогреса.“
Помогнете на учителите, за да помогнат и те на вашето дете
Учителите играят важна роля в живота на нашите деца и е от голямо значение да работим в сътрудничество и в положителна насока с тях. Създайте връзки и си партнирайте с учителите. Бъдете източник на информация за тях, по отношение на ADHD.
Крис Денди е създала ADD/ADHD Айсберг плакат, който илюстрира това. Тя изрежда тези не толкова видими затруднения, вкл. слаб самоконтрол и проблеми с поведението, нарушен сън, нарушено усещане за време, забавяне в развитието от две до четири години, стратегии за учене от типа “награди и наказания” не помагат, възможност за съществуване на съпътстващи нарушения, проблеми в ученето, нисък праг на търпение към стресови ситуации и трудности в контролирането на емоциите. Разпознаването на тези по-малко “видими“ нарушения помага на учителите да разберат повече за предизвикателствата, пред които често се изправят учениците с ADHD.
Както с всяко друго нещо, колкото повече знаем за дадено нещо, толкова повече ще сме способни да го разберем и приложим тактиките успешно.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Анелия Христова