Когато бях дете (Норвегия – в средата на 80-те години), игрите не бяха нещо, което беше планирано предварително.Забалвенията не изискваха пари, не бяха планирани и обикновено бяха навън. Аз, моята по-малка сестра (с която имаме разлика от 1 година), заедно с всичките ни приятели, се катерехме по дървета, карахме велосипеди и се замервахме със снежни топки. Разпъвахме палатки в градината, организирахме пикници зад плевнята на баба и дядо, боричкахме се и постоянно измисляхме нови игри и творяхме.
В наши дни игрите са се превърнали в един много по-структуриран процес. Като родители ние организираме забавленията на децата ни, пълним графиците с безброй дейности и дори, някои от нас са склонни на намеса по време на игра – да прекъсваме разногласията помежду им, като по този начин не им позволяваме да разберат и разрешат проблемите сами.
Все повече експерти обаче посочват, че обикновената, неструктурирана игра е изключително важна за децата. И че като родители трябва да поощряваме това да се случва по-често.
Всъщност, играта, лишена от родителска намеса и правила, е от решаващо значение за развитието на детското тяло и мозък по толкова много начини:
- Променя мозъчната структура
Серджо Пелис, доктор, експерт по неврологията на играта, наскоро открива, че играта всъщност променя структурата на развиващия се мозък, укрепвайки връзките на невроните (нервните клетки) в префронталната кора – зоната на мозъка, позната като изпълнителен контролен център, отговорна за решаването на проблеми, съставянето на планове и регулирането на емоциите.
Тъй като неструктурираната игра включва изпробване на различни стратегии без конкретни цели или сериозни последици, децата могат да практикуват различни дейности и да видят резултата от това.
- Активира целия неокортекс
Д-р Яак Панксеп, професор от Университета във Вашингтон установява, че дори половин час игра има ефект върху дейността на много различни области на мозъка и при тестове върху плъхове активира външната част на мозъка, известна като неокортекс – областта, използвана при висши функции като мислене, език и пространствени разсъждения.
- Учи децата да имат положителни интеракции с останалите
До скоро експертите смятаха, че при животните, играта е просто практика, за да могат те да станат по-ефективни ловци. Изследването на играта при плъхове на д-р Панксеп обаче показва, че играта изпълнява съвсем различна функция: тя учи младите животни как да взаимодействат с другите по позитивен начин. Той смята, че играта помага за изграждането на просоциални мозъци.
- Децата, които играят, често се справят по-добре в училище
Социалните умения, придобити по време на игра, могат да помогнат на децата да станат по-добри ученици, сочат проучвания. Всъщност изследвания са установили, че най-добрият мерител за академичните постижения в осми клас са социалните умения на детето в трети клас. Интересното е, че д-р Пелис отбеляза, че „страните, в които се отделя повече почивка, са склонни да имат по-високи академични резултати от страните, където за почивка остава по-малко време“.
- Кара децата да се движат
В свят, в който всички имаме все по-малко и по-малко физическа активност, неструктурираната игра често включва раздвижване на цялото тяло.
Физическата активност помага на децата да поддържат здравословно тегло и се бори с развитието на диабет тип 2, като повишава чувствителността на организма към хормона инсулин.
Източник: https://www.herfamily.ie
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Белчева