Резюме: Според ново проучване телесното наказание може да повлияе неблагоприятно на развитието на мозъка. Предишни проучвания разкриват взаимовръзки между „пляскането“ и психологическите проблеми, включително депресия и тревожност. Новото проучване показва, че при децата, при които „пляскането“ е било форма на наказание, се установява по-голяма активност в зоните на префронталната кора в отговор на стресови стимули.
Източник: Харвард
Според ново проучване на изследователи от Харвард пляскането може да повлияе на развитието на детския мозък по начини, подобни на тежките форми на насилие.
Изследването, публикувано в списание Child Development, се базира на съществуващи проучвания, показващи повишена активност в определени части на мозъка на деца, които преживяват насилие в отговор на сигнали за заплаха.
Изследването установява, че децата, които са били пляскани, имат по-голям невронен отговор в множество части на префронталната кора (PFC), включително части, които са част от „изпъкналата мрежа“. Тези области на мозъка реагират на сигнали в околната среда, които имат тенденция към последователност, като заплаха, и могат да повлияят на вземането на решения и възприемането на ситуации.
„Знаем, че децата, чиито семейства използват телесни наказания, са по-склонни да развият тревожност, депресия, проблеми с поведението и други проблеми, свързани с психичното здраве, но много хора не възприемат пляскането като форма на насилие“, казва Кейти А. Маклафлин, Джон Л. Льоб, доцент по социални науки, професор по социални науки, директор на лабораторията за стрес и развитие в Департамента по психология и главен изследовател в проучването.
„В това проучване искахме да установим дали пляскането е оказало въздействие върху развитието на мозъка на невробиологично ниво.“
Според авторите на изследването телесното наказание е свързано с развитието на проблеми с психичното здраве, тревожност, депресия, поведенчески проблеми и проблеми, свързани с употреба на определени субстанции. Скорошни проучвания показват, че приблизително половината от родителите в американските изследвания съобщават, че са пляскали децата си през последната година, а една трета – през последната седмица. Въпреки това, връзката между пляскането и мозъчната активност не е била проучвана преди това.
Маклафлин и нейните колеги – включително Хорхе Куартас, първи автор на изследването и кандидат за докторантура в “Harvard Graduate School of Education” и Дейвид Вайсман, постдокторант в лабораторията за стрес и развитие – анализират данни от всеобхватно проучване на деца на възраст между 3 и 11 години. Съсредоточават се върху 147 деца на възраст между 10 и 11 години, които са били пляскани, изключвайки децата, които са преживели по-тежки форми на насилие.
Всяко дете се поставя в ядрено-магнитен резонанс и наблюдава компютърен екран, на който излизат различни образи на актьори, правещи „страшни“ и „неутрални“ физиономии. Скенер заснема мозъчната активност на детето в отговор на всеки от образите и тези изображения се анализират, за да се определи дали физиономиите задействат различни модели на мозъчната активност при деца, които са били пляскани в сравнение с тези, които не са.
„Средно за цялата извадка страшните лица предизвикаха по-висока активност от неутралните лица в много части на мозъка … а при децата, които бяха пляскани, имаше по-висока реакция в множество части на префронталната кора (PFC) към страшни спрямо неутрални лица, отколкото деца, при които никога не е използвано телесно наказание”, установяват изследователите.
За сметка на това, „Няма области на мозъка, където реакцията към страшни в сравнение с неутрални физиономии да се различава между деца, които са били малтретирани, и деца, които са били пляскани.“
Тези открития съответстват и на подобно изследване, проведено върху деца, преживели тежко насилие, което предполага, че „въпреки че не възприемаме телесното наказание като форма на насилие, то не е толкова различно от него по отношение на реакцията на детския мозък”, казва Маклафлин. „Това е по-скоро разлика в степента, отколкото във вида.“
Според изследователите проучването е първа стъпка към по-нататъшен интердисциплинарен анализ на потенциалното въздействие на пляскането върху развитието на мозъка на децата и преживения опит.
„Тези открития съвпадат с прогнозите от други перспективи за потенциалните последици от телесното наказание“, изследвани в области като психология на развитието и социална работа, казва Куартас.
„Като идентифицираме определени нервни пътища, които обясняват последиците от телесното наказание в мозъка, можем да предположим, че този вид наказание може да бъде вредно за децата и имаме повече възможности да го изследваме.“
Изследователите откриват прилики в невронния отговор на по-тежките форми на насилие.Те обаче отбелязват, че констатациите им не са релевантни за индивидуалния живот на всяко дете.
Според Куартас „Важно е да се има предвид, че телесното наказание не влияе на всяко дете по един и същи начин и децата могат да бъдат издръжливи, изложени на потенциални беди“, „Но важното послание е, че телесното наказание е риск, който може да увеличи потенциалните проблеми в детското развитие и, следвайки принципа на предпазливостта, родителите и политиците трябва да работят за намаляване на разпространението му.“
В крайна сметка, добавя Маклафлин, „Надяваме се това откритие да насърчи семействата да не използват тази стратегия и да отвори очите на хората за потенциалните негативни последици от телесното наказание по начини, за които те не са си и помисляли.”
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Статева