…и предложи на децата да ги заменят с четене и игри.
Миналото лято, Марк Трифилио, директор на обществено училище до 5 клас “Орчард” във Върмонт, обсъждал с 40-те училищни възпитатели стартиращата нова учебна година и домашните работи – по колко домашни получават децата и това помага ли им в ученето. Трифилио твърди, че е обмислял въпроса от известно време, загрижен от неравномерното разпределение на домашните работи между учениците в отделните групи от един и същ клас, както и че разликите от клас до клас нямат смисъл.
Той потърсил проучвания върху ефективността на домашната работа и разбрал, че като цяло домашните в началното училище нямат връзка с постигането на по-добри академични резултати – с изключение на четенето на книги след училище. Така че на тази среща с учителите, той предложил да проведат експеримент: да не се дават никакви домашни в нито един от класовете и да помолят децата да си четат сами вкъщи – или ако не могат да четат сами, родител или настойник да им чете.
Той се изненадал, че всички –учители, както и тези, които работят с ученици със специални потребности и с деца, изучаващи английски език– възприели идеята.
“Всички 40 възпитатели казаха „да“, казва той, “и не просто се съгласиха, а я приветстваха. Кога ви се е случвало 40 души да са единодушни за нещо?”
Така те въвеждат тази политика, както се вижда от страницата на училищния сайт:
Политика относно домашните работи
Информация относно домашните работи в училище Орчард
Домашни задължения на учениците:
1. Чети книга всяка вечер —
(и накарай родителите ти също да ти четат).
2. Излез навън и си поиграй —
това не означава повече време пред екрана.
3. Вечеряй със семейството си —
и помогай със сервирането и отсервирането.
4. Наспи се добре.
Какъв е резултатът?
Шест месеца след началото на експеримента, Трифилио твърди, че е постигнат огромен успех: учениците не са понижили успеха си, даже може да се каже обратното и сега имат „повече време да мислят самостоятелно вкъщи и да следват интересите си.“ От учениците се иска да четат всяка вечер. На семействата са предоставени списъци с препоръчителни четива, но от децата не се очаква да водят отчет, (защото, както той сам казва, „всички знаем, че отчетите се измислят“).
Трифилио провел запитване между семействата относно нововъведената политика и повечето родители, на близо 400 ученици в училището, отговорили. Мнозинството я подкрепили, казвайки, че сега децата им имат повече време да се интересуват от неща, различни от домашното по математика. Много хора споделили, че учениците четат самостоятелно повече, отколкото преди. Той казва, че само малка част от родителите са загрижени, че децата им пропускат да научат нещо допълнително от домашните работи и че няма да са подготвени за основното училище.
Burlington Free Press наскоро цитира един родтел, Джеймс Конуей, чийто син, Шон, е в детската градина:
“В понеделник синът ми заяви, че сега може да чете и не се нуждае от помощ. Така че явно работи.”
Какво твърдят изследванията относно ползите от писането на домашни работи?
Докато учените продължават да проучват темата, често се цитира мета-анализ на изследване по въпроса, публикуван през 2006 от учения Харис Купър и негови колеги. То установява, че домашните работи в началните класове не допринасят с нищо за учебните резултати и имат умерен ефект при по-големите ученици по отношение на подобряване на академичното им представяне.
Източник: https://www.washingtonpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Милена Балтова