Повечето родители през 21 век се чувстват задължени да гарантират, че децата им са силни в академично отношение. И докато училищното образование е от решаващо значение, изследванията показват, че има редица житейски умения, които може да са дори по-важни от академичните постижения в бъдеще.
По-долу ще видите какво Световният икономически форум и други организации определят като някои от най-важните умения, от които децата ни ще се нуждаят. За всяко едно умение ще видите и съвети, с които родителите могат да помогнат на децата си. Защото родителите са тези, които могат да окажат най-голямо въздействие на своето дете.
Житейски умения на 21-ви век, на които трябва да учим децата си
За разлика от прането на дрехи или поддържането на кола, житейските умения на 21-ви век, изброени по-долу, са тези, които се развиват с времето. В повечето случаи начинът, по който взаимодействаме с децата си и общуваме с тях, определя способността им да усвояват уроците, които им предаваме.
1. Решаване на проблеми
Родителите могат да играят решаваща роля в подпомагането на децата да развият умения за решаване на проблеми в ранна възраст. Като начало, вместо да се опитвате да направите всичко за децата си, насърчете ги да намерят свои собствени решения на проблемите, с които се сблъскват. Дори незначителни, като например опита да се сложи квадратно кубче в триъгълната дупка, могат да бъдат ценен урок.
Неструктурираната игра също е чудесен начин да насърчите малките деца да решават проблеми самостоятелно. Без ясна насока или помощ, децата ще трябва да измислят собствените правила и методи за преодоляване на пречките в избрани от тях занимания.
2. Критично мислене
Критичното мислене се дефинира като: „обективният анализ и оценка на даден въпрос с цел формиране на преценка“.
Родителите могат да насърчат децата си към критично мислене, като попитат за мнението им свързано с проблеми, с които са се сблъскали те или вашето семейство. Искане на мнение от децата, за световни теми, може да ги насърчи да мислят в световен мащаб.
Децата ще бъдат по-склонни и мотивирани да мислят критично, ако техните мнения се приемат с чувство на откритост и уважение. Без значение колко необичайни са техните мнения или колко се различават от вашето.
Общото чувство за приемане е от ключово значение за насърчаване на децата да продължат да мислят критично.
3. Общуване
Да знаеш как да общуваш ефективно е житейско умение, което може да ти служи добре, както в работата, така и в личния живот.
Децата научават голяма част от своите комуникативни умения у дома чрез родители и братя и сестри. Колкото повече демонстрираме добри комуникативни умения, толкова повече децата ни ще бъдат подготвени за общуване с хора извън семейството си.
Такава демонстрация може да започне в момента, в който децата започнат да говорят. Не забравяйте, че слушането е важна част от комуникацията – не само говорене. Колкото повече родители демонстрират активно слушане и съпричастност, когато говорят с децата си, толкова повече деца ще се чувстват чути и разбрани и ще се отнасят към другите по същия начин.
Други ключови моменти, в които могат да се научат и демонстрират добри комуникативни умения, са по време на разногласия и спорове между братя и сестри. Приемането на тези ситуации като възможности за учене на децата ще постави началото за развитие на комуникационните умения, от които се нуждаят.
4. Сътрудничество / Работа с други хора.
„Сътрудничество“ е просто капризна дума за умението за работа с другите. Кога децата имат възможност да работят с другите? Когато те играят.
За по-малките деца въображаемата игра най-добре насърчава уменията за сътрудничество. Не можете да принудите децата да използват въображението си. Но можете да им дадете достатъчно свободно време, с минимална намеса от страна на родителите, да играят с други деца. Това позволява на децата да тестват и усъвършенстват начина, по който си сътрудничат с другите, както и да насърчава комуникацията и уменията за решаване на проблеми, които, както беше обсъдено по-горе, също са важни.
По-големите деца също се възползват от свободно време за игра, но често се учат на съвместна работа чрез организирани дейности като спортни отбори, класове по танци, кръжоци и т.н. Ролята на родителите на този етап е да бъдат на разположение да подкрепят децата да се справят с предизвикателствата, когато се появят.
5. Творчество
Когато мислите за творчеството като умение, опитайте се да мислите отвъд изкуствата и занаятите. Креативността е способността да се използва въображението на човек, за зараждането на оригинални идеи. Творчеството и решаването на проблеми често вървят ръка за ръка, тъй като понякога са необходими оригинални идеи за решаване на определен проблем.
Дори и в 21-ви век, с нарастващата автоматизация на много работни места, креативността ще продължи да бъде търсено умение. Въпреки че роботите могат да изпълняват все по-голям брой задачи, те все още нямат способността да бъдат креативни.
Даване на децата достъп до художествени материали, блокчета за редене и други всестранни играчки може да бъде един от начините за насърчаване на това умение. Освен това, ако дадете на децата, достатъчно свободно време, без екрани и електроника, може да получат вдъхновение, по-голяма креативност и по-висока концентрация.
6. Емоционална интелигентност
Емоционалната интелигентност е умението да се идентифицират, разбират и управляват собствените емоции, както и емоциите на другите. През 1995 г. авторът Даниел Голдман широко представя тази концепция в книгата си „Емоционална интелигентност“ и обосновава защо силната емоционална интелигентност често е по-голям предсказващ фактор за успеха от нечий коефициент на интелигентност.
Изследванията показват, че емоционалната интелигентност може да се научи и подобри. Което означава, че родителите имат важна роля в подпомагането на децата си да развият емоционална интелигентност. Един от най-добрите начини е родителите да използват емоционалните изблици на децата като възможности за връзка и обучение, като слушат и валидират чувствата, разграничават емоциите и помагат на децата емоционално да разрешат проблема, който в действителност ги безпокои.
7. Постоянство/ упоритост
Някой с упоритост и постоянство не само има смелостта да се заеме с предизвикателна задача, но и се придържа към нея, за да я доведе до успешен край. Тези умения са от съществено значение за предприемачите, учените и за дълъг списък от други важни кариерни пътища.
Родителите могат да развиват тези качества у децата си, като са наясно как те реагират на провала. Ако детето гледа на неуспеха като нещо негативно и нещо, което трябва да се избягва на всяка цена, то ще бъде по-малко вероятно да поеме необходимите рискове. Но ако възприемат неуспеха като възможност и като нещо, от което могат да се научат, по-вероятно е постоянството и упоритостта да се развият като естествени качества в детето.
8. Инициативност / вътрешна мотивация
Поемането на инициатива и присъщата мотивация никога няма да излязат от мода. Хората, които поемат инициативност и притежават вътрешна мотивация, се нуждаят от по-малко насоки и наблюдение и обикновено постигат повече.
Един от начините, по който родителите могат да помогнат на децата си да развият инициативност и вътрешна мотивация е да използват насърчаването вместо похвалата. Избягвайте и външни награди (тъй като те се смятат за демотивиращи в дългосрочен план). Приемането на неуспеха за нещо нормално и развиването на тези черти и при вас може също много да помогне.
9. Социално и културно разбиране
Тъй като нашият свят става по-взаимосвързан и държавите по-етнически разнообразни, нашите деца ще се нуждаят от по-добро разбиране на многообразието и различните култури.
Ако живеете в етнически разнороден квартал или район, детето ви вероятно ще забележи разликите в съседите ви. Най-ефективният начин за насърчаване на социалното и културно разбиране – и по-голямата съпричастност – е да говорите с децата за това, което виждат и чувстват. Децата вероятно ще посочат или споделят противоречиви теми или наблюдения, които родителите могат да използват като възможност за обучение.
Ако не живеете в етнически разнороден квартал, книгите, филмите и документалните поредици могат да предизвикат същите тези дискусии.
Колкото повече деца виждат различното като нещо полезно в техния свят, толкова повече съпричастност и разбиране ще имат. И толкова по-лесно ще могат да общуват с хора, различни от себе си. Което също е съществено и ключово умение за всеки успешен човек.
Източник: https://selfsufficientkids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елвина Георгиева