Като майка на дете, което има синдром на Даун, аутизъм и множество здравословни проблеми, ходенето на лекар за мен е ежедневие, понякога ни се налага и няколко пъти седмично. Обикновено тези посещения преминават безпроблемно – сядаме в чакалнята, повикват ни, докторът ни преглежда и си тръгваме. Понякога се усмихваме на някого или поздравяваме хората около нас, но повече се занимаваме със себе си, както правят и останалите.
Днес обаче имахме различно и трудно преживяване. Трудно, в смисъл, че ми отвори очите към останалия свят, сбъдвайки един от най-големите ми страхове – поставяне на етикет на моето мило момиченце, само защото е със синдром на Даун.
„Не искам детето ми да е близо до нея“, е фраза, която ще остане завинаги в съзнанието ми.
Ето какво се случи..
С Хана седяхме в чакалнята на лекар, гледайки нашата си работа. Хана си играеше с iPad-а си, а аз пишех на приятел през телефона. Малко момиченце се приближи, за да седне до Хана (чакалнята беше препълнена), но преди да успее да седне, майка й каза: „Не, няма да сядаме до нея.“
Това ме накара да вдигна поглед от телефона и разбрах, че „до нея“ се отнася за моята Хана. Попитах дамата: „Направило ли е детето ми нещо?“, мислейки си, че Хана е била груба (което може да се случи, ако застанете между Хана и нейния iPad, в края на краищата тя е дете).
Тя каза: „Не, просто не искам детето ми да е близо до нея.“
Казах: „Дъщеря ми не е болна.“, мислейки със сигурност, че смята, че чакаме, защото Хана е настинала или болна от нещо друго, и не иска дъщеря й да бъде изложено на болно дете. Разбирам това, има моменти, в които и аз съм избягвала дете, което кашля, или има хрема.
Тя каза: „Тя има тази болест.“
Погледнах я и разбрах за какво говори и осъзнах, че сега това се превръща в Образование по синдром на Даун 101. Казах, „Синдромът на Даун не е болест. Това е хромозомно състояние, което се случва при зачеването. Не е заразно. Не можете да го хванете като вирус. Това е начинът, по който Бог я е създал и в него няма нищо лошо.“
Тя каза, „О, вие сте една от онези, които вярват на библейски глупости, нали? Е, аз просто предпочитам да не се налага да обяснявам на детето си неща, за които тя няма нужда да се тревожи. „
Еха.
Останах почти без думи, но казах: „За да отговоря на въпроса ви – да, предполагам, че съм една от вярващите в библейските глупости, но не там е въпросът. Аз също съм човек, майка и някой, който ще ви научи на нещо днес. Така че, нека да изясним – вие решавате да не образовате детето си за тези, които са различни от нея? Ще я научите да ги съди, да не приема тях и техните различия, да бъде груба и да бъде като вас… безразлична.“
И продължих: „Вие показвате всичко, което не е наред в обществото! Като родители искаме децата ни да бъдат обичани, уважавани, приемани и третирани равноправно, но въпреки това хора като вас не мислят, че трябва да проявяват доброта и уважение.“
Погледнах я и казах: „Съжалявам детето ви. Жал ми е за вас, че сте толкова заслепени от собственото си невежество, че не можете да видите красотата в синдрома на Даун, това наистина е загуба за вас. „
По това време опашката беше намаляла, но имаше няколко души, които слушаха, гледаха и ръкопляскаха! Дамата грабна детето си, обърна се и излезе.
Почувствах го като удар в корема и шамар през лицето. Някои родители учат децата си на това – че моето дете е недостойно, несъществено и заразно.
Трябва да се справим по-добре като общество.
Трябва да научим децата си, че дори когато някой изглежда или действа по различен начин от тях, това не означава, че е по-малко човек.
Уважението е нещо, което всички ние трябва да проявяваме, независимо с кого контактуваме. Моята Хана е дете, тя няма разбиране, че е различна. Ако й се усмихнете, ще отвърне с усмивка. Ако кажете здрасти, ще ви поздрави (и най-вероятно ще ви каже, че ви обича). Детето ми не го интересува какъв е цветът на кожата ви. Детето ми не го интересува дали сте богат, беден, млад, стар, хомосексуалист, хетеро, демократ или републиканец. Тя ще ви уважава и ще бъде благосклонна към вас, независимо от каквото и да е друго. За това толкова се ядосах днес, виждайки как детето ми е разграничено заради начина, по който изглежда!
Хайде, обществото … бъдете по-добри, правете повече добро, изберете доброта и уважение към всички хора!
Мисля, че днес се промених напълно и завинаги. Благодарна съм, че сладкото ми момиче изглеждаше безразлична към случилото се и се надявам нейната невинност да остане непокътната; но аз се промених. Още един слой доверие беше откъснат, оставяйки поредния белег в живота ми на грижещ се за дете с увреждания. Но болката от това не е напразна – тя разпали в мен огън за повече застъпничество и повече образование, така че други родители като мен и деца като Хана да не трябва да изпитват преживяното от нас днес.
Днес се промених. Днес заех мястото си сред другите майки, които се борят и защитават своите деца. Днес намерих гласа си и го използвах за доброто на всички наши деца. Днес още един човек беше конфронтиран за предубежденията си за синдрома на Даун и се надявам, че това ще ги развенчае.
Днес прегърнах малко по-силно сладкото си момиче и й казах, че я обичам няколко пъти повече. Напомних й, че наистина е страхотна и е създадена чудесна и че аз съм благословена да бъда нейна майка.
Днес се борих за нея и спечелих!
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Магдалена Петрова