Декември 2020 г.
Резюме:Стресът при жените преди или по време на бременност може да увеличи риска от преждевременно раждане и да ускори стареенето на децата им.
Източник:Калифорнийски университет – Лос Анджелис (UCLA)
Защо някои хора остаряват по-бързо? Ново проучване, проведено от UCLA, показва, че е възможно стресът при майката преди раждането да ускори биологичното остаряване на детето й.
Изследователите са открили доказателство, че майчиният стрес влияе неблагоприятно на дължината на теломерите на бебето – части от ДНК в края на хромозомите, действащи като защитни капачета, които наподобяват пластмасовите накрайници на връзките за обувки. Установена е връзка между скъсени теломери и повишен риск от ракови, сърдечносъдови и други заболявания, дори и преждевременна смърт.
Откритията са представени този месец в списание Psychoneuroendocrinology.
“Проучването върху стареенето открива някои фактори, които могат да провокират забързването на стареенето на човек, потенциално да доведат до болести, свързани със стареенето, като разстройства в обмяната на веществата и сърдечносъдови болести, на много по-ранен етап в живота, отколкото се очаква”,
казва автора на изследването Джудит Карол, доцент по психиатрия и биоповеденчески науки към Център Казънс за психоневроимунология, част от Институт Семел за невронаука и човешко поведение към UCLA. “Това, което проучването ни показва е, че може да има фактори, свързани със средата и майката, които влияят на ранното детско развитие и това да доведе до по-бързо стареене.”
Докато няколко проучвания показаха, че дължината на теломерите е по-къса при новородени, чиито майки са съобщили за високи нива на стрес по време на първия или третия триместър от бременността, новото проучване е проследило майчиния стрес преди забременяването и по време на втория и третия триместър. Изследователите са открили изключително важен период по време на третия триместър, по време, на който бебето е изложено на риск от скъсяване на теломерите.
Като цяло, проучването е проследило 111 майки и децата им от периода преди зачеване до ранно детство. Жените, участвали в проучването, са от седем окръга в Северна Каролина, един в Илинойс и Вашингтон. От децата на възраст от 3 до 5 години са взети проби от вътрешната страна на бузите, от които изследователите са извлекли ДНК, включително теломерите. Тогава екипът е могъл да сравни дължината на теломерите по време на детството с измерванията на стреса, които са направили докато бебето е било в утробата.
“Това ни позволява да определим влиянието на стреса върху дължината на детските теломери по време на всеки един период”, казва доц. Карол. “Предишните изследвания са наблюдавали дължината на теломерите при новородените, а нашите – години по-късно, когато детето е между 3- и 5-годишно. Виждаме доказателства, че по време на детството дължината на теломерите е все още по-къса при децата, които в утробата са били изложени на майчин стрес. Смятаме, че тези открития са доста важни.”
Как майчиният стрес променя клетъчното стареене?
“Имаме няколко хипотези”, казва доц. Карол.
“Знаем, че стресът може да активира възпалителна и метаболитна дейност, всяка от които, в голяма степен, може да допринесе за увреждането на ДНК. Теломерите са предразположени към увреждане и ако не са възстановени преди деление на клетката, може да бъдат скъсени от това увреждане.
Знаем, че по време на развитието в утробата има бързо репродуктивно делене на клетки и предполагаме, че те са по-предразположени към увреждане в този период.”
Високите нива на стрес у майката често води до преждевременно раждане.
Друго проучване, проведено от UCLA, ръководена от същия екип изследователи, е открило, че жените, страдащи от високи нива на стрес, месеци и дори години преди зачеване – определят го като чувство на претовареност и неспособност да се справят – са имали по-кратки бременности от други жени. Жени, които са били изложени на високи нива на стрес, са родили една или повече седмици по-рано.
“Всеки ден в утробата е важен за растежа и развитието на ембриона”,
заявява Кристин Дънкел Шетър, виден професор по психология и психиатрия и главен автор на двете изследвания. “Недоносените деца са изложени на по-висок риск от неблагоприятни последствия при раждането и в по-нататъшното развитие в живота, включително увреждания, свързани с развитието и проблеми с физическото здраве, от родените по-късно”.
Дънкел Шетър, която ръководи Лаборатория за изследване на стреса по време на бременност, където са проведени проучванията, отбелязва, че процентът на преждевременните раждания е необичайно висок в Съединените щати, в сравнение с други държави със сходни възможности, и че жени с нисък доход или афроамерикански произход са изложени на по-висок риск от преждевременно раждане.
“Предотвратяване на преждевременните раждания по целия свят, както и в Съединените щати, заедно с неблагоприятните последствия за майките и децата е основен приоритет”,
казва тя.
Показаните резултати в списанието Бюлетин по поведенческа медицина, са основани на обстойни интервюта, проведени в домовете на 360 майки със съвсем нисък доход, живеещи в райони със смесено население, много, от които живеят на или под прага на бедността. Освен събиране на данни за нивата на стреса при тези жени, интервюиращите получили информация за различни видове стрес, дължащ се на средата, включително на финансови притеснения, загуба на работа, липса на храна, постоянни проблеми във взаимоотношенията, трудности при отглеждане на децата, междуличностно насилие и дискримиация.
Изследователите открили, че жените, които са били изложени на най-ниски или най-високи нива на стрес в обкръжението си, са имали най-къси бременности, докато жените, които са имали средни нива на стрес от околната среда преди зачеване, са имали най-дълги бременности.
“Жени, изложени на умерени стресори от средата може да са развили стратегии за справяне с него, които им служат добре преди и по време на бременност, докато излагане на по-силен стрес е предизвикателство дори за жени, които обикновено се справят много добре”, казва главния автор на изследването Никол Марър, провела проучването като посдокторант по здравна психология и, която вече е доцент по психология към Университет в Ла Верн. Тя също е съавтор на другото изследване. Умерено количество стрес в утробата може да подготви развиващия се ембрион за бъдещата среда, казва Марър, особено ако майката е развила ефективни стратегии за справяне със стреса.
Докато няколко проучвания показаха, че дължината на теломерите е по-къса при новородени, чиито майки са съобщили за висок стрес по време на първия или третия триместър от бременността, новото проучване е проследило майчиния стрес преди забременяването и по време на втория и третия триместър. Изображението е в публичното пространство.
“Това, което не знаехме до сега”, казва Дънкел Шетър, “е дали психосоциалното здраве на майката преди зачеването има значение за последствията от раждането. Това изследване е от първите, които показват, че има.
“Дори може да има по-силно влияние отколкото пренаталното здраве, защото някои от нещата, които са започнали преди зачеването, може да е трудно да бъдат спрени по време на бременността”, добавя тя. “Например, майка с дисрегулирана имунна система заради стрес може да е изложена на риск, когато забременее. Изобилието от стрес за родители с нисък доход е силен и потенциално висок риск за тях и техните деца.”
Според Дънкел Шетър тези открития затвърждават твърдението, че трябва да се отделят повече средства за програми, насочени към здравето и благосъстоянието преди зачеване.
И двете изследвания са спонсорирани от Националния институт за детско здраве и човешко развитие „Юнис Кенеди Шривър“, Национален институт по психично здраве и Национален институт за сестрински изследвания към Националните институти по здравеопазване.
Според учените тяхното проучване само загатва влиянието на здравето на майката преди зачеване и на ембрионалната среда върху биологичните фактори, въздействащи на детското здраве.
“Важно заключение от този труд е, че здравето и благосъстоянието на майката преди зачеване и преди раждане са жизнено важни за здравето на детето”, казва доц. Карол. “Ако ние, като общество, можем да направим промени, за да помогнем на бременни жени като им дадем ресурсите, от които имат нужда и като им осигурим сигурна и благоприятна среда преди и по време на бременност, можем да имаме значително въздействие върху здравето на децата им.”
Източник: Neuroscience News
Превод за Център за дестко развитие “Малки чудеса”: Натали Маринова