Ето как това може да е повлияло върху психичното ви здраве
В моята практика се срещам с много клиенти, които са израснали в много тревожни семейства. Родителите може да са страдали от генерализирана тревожност, социална тревожност, агорафобия, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и/или посттравматичното стресово разстройство. Често, тези родители не са били официално диагностицирани с психично разстройство и едва впоследствие, когато вече са в зряла възраст, клиентите са в състояние да разпознаят и разберат колко тревожни са били техните родители – и как това е повлияло на психичното им здраве, както по време на детството им, така и в зрялата им възраст.
За детето е изключително трудно да расте с тревожен родител, а още по-трудно е, ако и двамата родители, а понякога и разширеното семейство, са тревожни. Тревожността е състояние, характеризиращо се със “стягане” — пречи на хората да живеят пълноценен и свободен живот и често насочва мисълта към “най-лошия сценарий”. Ето някои от мисловните модели, които децата на тревожни родители, възприемат:
- Светът е опасен.
- Не може да се вярва на другите хора.
- Непредвидимостта е нещо, от което трябва да се страхуваш.
- Трябва да се опитваш да контролираш всичко, за да не бъдеш наранен.
- По-безопасно е да си стоиш вкъщи и да не взаимодействаш с никого.
- Не поемай никакви рискове, защото ще бъде по-лошо да се провалиш, отколкото да не опиташ.
Възприемането на тези и сходни светогледни принципи, обяснява защо толкова много хора, израснали с тревожни родители, често се обръщат към терапия, опитвайки се да преодолеят предизвикателствата пред собственото си психично здраве. Представете си как се опитвате да се сближите с човек, който е обект на вашия интерес и харесвате, когато сте научили от вашия родител, че всички хора са зли и егоцентрични. Представете си как се присъединявате към приятелите си, когато отиватт на рафтинг, когато са ви повтаряли многократно, че удавянията се случват всеки ден. Като цяло, представете си да се опитвате да живеете живота си без страх, когато сте научили още от детството си, че страхът основното състояние на съществуване.
Към това може да прибавите и факта, че много тревожни родители не се възприемат за такива и възприемат поведението и мислите си, като такива основани на фактите. Често тези хора имат травматична история, която е останала неотработена и е повлиява върху цялостното им отношение към света.
Ако вие сте тревожното дете на тревожни родители, направете всичко възможно да не живеете в миналото, ядосвайки се на семейството си или чудейки се какво е щяло да бъде, ако бяхте израснали по различен начин. Опитайте да се фокусирате върху вашето собствено пътуване, да го направите по-позитивно и по-малко ограничено от страх. Някои хора се опитват да говорят с родителите си открито за връзката между тяхното възпитание и тяхното психично здраве в зряла възраст, но това не винаги е осъществим разговор.
Вместо това, приоритизирайте вашето психично здраве и започнете работа с терапевт за промяна на перспективата, с която сте израснали. Имайте предвид, че ще е необходимо да преосмислите някои свои нагласи и навици, както и да изградите нови стратегии и подход към живота и света. Ще предизвиквате собствените си ограничения, за да откриете една нова, по-широка и приемаща перспектива.
Ако тази статия описва вас или опита ви в детска възраст, знайте, че никога не е късно да се погрижите за себе си, давайки си възможност за една нова, освободена и здравословна житейска гледна точка.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елия Атанасова
Източник: https://www.talkspace.com