Като млад специалист в областта на комуникационните науки и психични разстройства, исках да специализирам в нещо. Просто не бях сигурна в какво точно. Кой да предположи, че диагностицирането на сина ми с аутизъм, ще разпали у мен страст към Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК).
Допълваща и алтернативна комуникация (на английски се използва съкращението AAC) – това са всички методи за комуникация, които допълват или заместват говора и писмената реч. По данни на Уницеф, над 100 000 деца и възрастни в България имат затруднения в комуникацията (детска церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, амиотрофична латерална склероза, мозъчни увреди, синдром на Рет и други).
Синът ми Колин беше диагнозиран с аутизъм, когато стана на три годинки. Също така, има детска апраксия на речта, така че от рано знаехме, че се нуждае от някакъв тип ДАК. Няколко месеца по-късно, Колин започна да използва комуникационно устройство. Аз от своя страна се потопих в света на устройствата за генериране на реч.
В рамките на няколко дни от използването на комуникацонното устройство, Колин вече успяваше да предава основните си нужди и искания. Тези интеракции го изпълваха с радост и го караха да се усмихва. Неговото вълнение от това че е способен да комуникиа, разпалваше нещо у мен. Усетих нуждата да осигуря подобно удовлетворение и на други деца, които се нуждаят от алтернативен начин да комуникират с околните.
Колин бързо подобри своите комуникативни умения, с помоща на своето устройство за генериране на реч. Сега, вече петгодишен, иска устройството със себе си където и да отиде. Отправя молби. Коментира. Отговаря на въпроси. Използва фрази от две дум. Дори може да чете!
През последните няколко месеци, Колин започна да общува. Вече е способен да „имитира“ думи, които му показваме. И, общува с изречения от три думи, напълно непринудено! Чувам как ежедневно използва нови думи. За поседните две години, станах свидетел как синът ми премина от неспособност да говори, към всекидневно и пълноценно общуване.
Синът ми ме научи на толкова много по време на нашето общуване, макар и по начин, който изглежда непривичен за останалите. Ето някои прозрения, до които достигнах:
1. Трябва да вярвате в способностите им.
Преди синът ми да започне да комуникира чрез ДАК устройството, би било лесно да предположим, че не разбира, не е способен да общува или не иска да комуникира с други. Но екипът от терапевти на Колин предположи, че той е способен да се научи. Те вярваха в способностите му още преди той да демонстрира някакви комуникативни умения. Това предположение от тяхна страна, спомогна сина ми да успее и му даде средствата да докаже способностите си.
2. Допълващата и алтернативна комуникация може да насърчи говорния език.
Като специалисти ние знаем какво показват изследванията за ползите от ДАК върху говоримия език. Но имайки възможността да споделя историята на Колин с родителите на моите клиенти, тя достигна до тях дори повече от представянето на тези доказателства. Мога да споделя как възприемчивият и изразителен език на Колин просперира. Изписването на дума на устройството, му помогна да се научи да чете. Мога да говоря от личен опит, както и да се позовавам на изследвания, как използването на ДАК може да поощри всички форми на комуникация.
3. Ранното въвеждане на допълваща и алтернативна комуникация е от значителна полза.
Като логопед, разбирам от комуникативни нужди, и според доказателствата от изследвания – от предимството на ранно въвеждане на апарат за алтернативна комуникация за Колин. Като родител, толкова силно исках речта да започне, че обмислях да изчакам с въвеждането на ДАК. Живеем във време, в което технологията може да ни даде средствата, за да помогнем на повече хора – и то в по-ранна възраст. Виждайки промяната в сина ми за тези две години, се вдъхновявам да помогна на повече млади клиенти, да намерят своя глас чрез средствата за алтернативна комуникация.
4. Обучение как да бъдете комуникационен партньор увеличава шанса за успех с допълващата и алтернативна комуникация.
Сега осъзнавам колко жизненоважно е да се намери партньор за комуникация при използването на ДАК. Постоянно се уверявам, че устройство е при Колин, насърчавам го да го използва и му представям нови думи. Мотивирането за последователната и дългосрочна употреба на ДАК включва и научаването на семейството, учителите и други хора, които имат досег с детето за важността на неограничения достъп до устройството, представянето на нови думи и използването на всички настройки. Въвеждането на ДАК с всяко дете е екипно усилие и само ако всеки член на екипа насърчава използването на устройството, можем да помогнем на детето да изгради трайни комуникативни умения.
Диадра Дарст е логопед, практикуващ в Западна Вирджиния. Също така споделя историята за отглеждането на детето си, което има аутизъм, в The SLP Mom. darstslp@gmail.com
Източник:https://leader.pubs.asha
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Виолета Николова