Резюме: Децата с дислексия имат по-силни емоционални реакции спрямо техни връстници, които не страдат от това разстройство. Високата емоционална активност е свързана с по-силно активиране в лимбичната система, която поддържа самосъзнанието и емоциите ни.
Децата, диагностицирани с дислексия, показват по-голяма емоционална реактивност, отколкото останалите, сочи ново съвместно проучване на невролозите от Калифорнийския университет в Сан Франциско (КУСФ) в Центъра за дислексия и Центъра за памет и стареене на КУСФ.В проучването, публикувано онлайн на 20 ноември 2020 г. в Кортекс (Cortex), деца с дислексия, които са гледали емоционално стимулиращи видеоклипове, показват повишени физиологични и поведенчески реакции в сравнение с деца без дислексия. Тази по-висока емоционална реактивност е свързана с по-силната свързаност в лимбична система, която поддържа генерирането на емоции и самосъзнанието.
Резултатите разширяват настоящото схващане за типичната дислексия и предполагат, че синдромът е много по-сложен, отколкото просто слабост в уменията за четене и подкрепят все по-разпространеното схващане, че дислексията често се свързва със скрити силни междуличностни умения.
„Има истории за това, че някои деца с дислексия имат по-голяма социална и емоционална интелигентност“,
казва д-р Вирджиния Щурм, хоноруван професор от Фондацията Джон Дъглас за борба с болестта Алцхаймер в Центъра за памет и стареене на КУСФ и член на Института за невролози. „Не казваме, че всички деца с дислексия са задължително надарени по този начин, но можем да свързваме дислексията както със слаби, така и със силни страни.“
Изследването беше проведено сред 32 деца на възраст между 8 и 12 години с класическата „фонологична“ форма на дислексия, както и 22 деца без дислексия. Екипът тества децата от първата група, за да потвърди, че всички имат затруднения с четенето, да оцени разбирането им за емоционални термини и да измери тяхното представяне на редица когнитивни тестове. Деца и родители също отговаряха на въпросници относно тяхното емоционално и психическо здраве.
В Центъра за дислексия на КУСФ децата бяха снабдени със сензори за наблюдение на дишането, влажност на кожата и сърдечната честота, а израженията на лицето им бяха заснети, докато разглеждаха късометражни клипове, създадени да предизвикат специфични положителни и отрицателни емоции като забавление и отвращение. Например клипове на бебе, което се смее, или жена, на която ѝ се гади.
Изследователите установяват, че децата с дислексия проявяват по-силно емоционално поведение чрез мимики на лицето и са по-физиологично реактивни, докато гледат клиповете, отколкото децата без дислексия. В допълнение, функционалните ЯМР сканирания на мозъчната активност на децата разкриват, че тези, които са били най-изразителни, са имали по-силна свързаност на невроните в мозъчната кора и цингуларната извивка – ключови структури в лимбичната система, които поддържат генерирането на емоции и самосъзнанието. При децата с дислексия тези с по-силна емоционална мимика имат и по-големи социални умения, според родителите, но също така и по-силни симптоми на тревожност и депресия.
Тези открития предполагат, че много деца с дислексия могат да притежават силни страни като социална проницателност, тъй като по-силните емоционални реакции могат да бъдат ключов елемент в успешните социални взаимоотношения. Някои възрастни с дислексия съобщават, че са се справили в училище като са „очаровали своите учители“. Тази способност за осъществяване на социални връзки, често интерпретирана като чисто компенсаторна стратегия, може вместо това да е знак за засилени емоционални способности на неврологично ниво.
И все пак дислексията не е гаранция за социален успех. Както посочват родителите, по-високата емоционална реактивност и чувствителност могат да бъдат и рисков фактор за развитие на тревожност и депресия, тъй като е възможно тези деца да интерпретират емоционални сигнали по различен начин от типичния за останалите индивиди. Още една причина да се уверим, че тези деца ще са защитени и ще им се обърне подходящо внимание в училище, университета, а дори и на работното място като възрастни.
„Посланието за семействата е, че това състояние може да се определи от негативните му ефекти върху четенето, но трябва да разгледаме по-задълбочено и по-широко всички мозъчни функции при дислексия, за да постигнем по-добро разбиране на свързаните силни страни и да идентифицираме ефективни стратегии за справяне с дислексията.“,
казва д-р Мария Луиза Горно-Темпини, хоноруван професор от Чарлз Шваб по дислексия и невроразвитие и съдиректор на Центъра за дислексия и Центъра за дислексия и когнитивно разнообразие на КУСФ.
„Нашите открития имат отражение върху образованието за деца с дислексия“, каза Щурм, доцент в катедрите по неврология и психиатрия и поведенчески науки на КУСФ, чиято изследователска работа преди това е била фокусирана върху обработката на емоции в стареещия мозък.
„Трябва да базираме преподаването спрямо силните и слабите страни на индивидите. Например, децата с дислексия могат да се справят по-добри в индивидуални или групови сценарии на обучение в зависимост от това как се свързват емоционално с учители или връстници. Но също така трябва да сме наясно с тяхната уязвимост към тревожност и депресия, и да сме сигурни, че имат адекватна подкрепа за преработване на потенциално силните си емоции. „
Изследователите имат и други въпроси, на които се надяват да отговорят. В бъдеща работа те ще се опитат да определят дали емоционалната реактивност води до повишена способност за емпатия. Те се надяват, че при по-добро разбиране на социалната и емоционална обработка и други силни страни при дислексия, ще могат да развият по-целенасочени интервенции и да намалят стигмата към това състояние.
“Въпреки някои въпроси без отговор, изследването представлява напредък в нашето разбиране за дислексия”,
казват изследователите.
„За медицинското заведение е новост да се занимава с дислексия, защото често се смята за академичен и образователен проблем. Но дислексията се основава на мозъка и ние се нуждаем от интегриран подход между неврологията, психиатрията, психологията и образованието, за да служим по-добре на тези деца и техните семейства “, казва Горно-Темпини, която също е професор по неврология и психиатрия и поведенчески и директор на Лабораторията по езикова невробиология към Центъра за памет и стареене на КУСФ.
„Винаги когато споделям тези резултати със семейства, те са изумени, защото това им помага да разберат, че дислексията е много повече от академични предизвикателства – става въпрос за мозък със собствени силни и слаби страни, точно както на всички нас.“
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова
Източник: https://neurosciencenews.com