През годините в ролята си на човек, подкрепящ децата със специални образователни потребности и сензорни нарушения, често съм чувал от родителите кое помага и кое не помага при тяхното дете. За да им помогнем, следва да разберем какво се случва, когато изпаднат в нервен срив. При децата с проблеми със сензорната преработка мозъкът бързо минава в режим на битка или бягство, когато са превъзбудени, когато не получават това, което искат или когато са подложени на прекомерен стрес от обкръжаващата ги среда.
В това състояние при тях не се активира изпълнителската функция, която отговаря за висшите мисловни процеси и контролираното поведение. Тя е необходима за обуздаване на импулсивността на детето. Изпълнителска функция е основата, върху която се гради организацията на мислите, успешното овладяване на стреса и усещането за неудовлетвореност. Децата със сензорни нарушения често изпадат в състояние на страх и паника. Затова нервните сривове, паник атаките и хипервентилацията са широкоразпространени.
В такъв случай какво работи за децата със сензорни нарушения? За да се подобри състоянието на детето при външна сензорна стимулация, то трябва да се научи да регулира и да разпознава от какво се нуждае тялото му и така да преодолее тревожността и инстинкта за битка или бягство. Те следва да се вслушват в тялото си (например: “Уморен ли съм?”, “Ядосан ли съм?”, “Напрегнат ли съм?”). Като учим децата да управляват и адаптират настроението и поведението си, за да предприемат правилните действия, предотвратяваме лошото поведение, особено в класната стая. Тази практика помага също за облекчаване на симптомите, преди детето да е загубило контрол.
Контролът на дишането е сред най-добрите методи и стратегии за успокояване при нарушения на сензорната преработка. Това е и един от най-бързите и лесни начини да върнете детето към уменията, подчинени на изпълнителската функция.
Контрол на дишането при сензорна дефанзивност и тревожност
Книгата “Твърде шумно, твърде ярко, твърде бързо, твърде тясно: сензорни нарушения в условия на свръхстимулация” посочва:
Контролът на дишането е основният начин за контрол над тялото и осъзнаването на настоящия момент. Дълбокото дишане по 3 до 10 минути два пъти дневно укрепва мускулатурата, която поддържа дишането и постепенно подобрява нейната гъвкавост и устойчивост. Това ще коригира ритъма и честотата на дишането и при редовна практика ще повиши капацитета на белите дробове, за да можете да дишате по-дълбоко.
Контролът на дишането също така позволява на детето да регулира не само вдишването, но и издишването. Това е също толкова важно, понеже предотвратява натрупването на въглероден диоксид, когато детето е задъхано. Големите количества въглероден диоксид са вредни и дори могат да причинят замайване и още по-силна паника.
Кои дихателни упражнения вършат работа при децата и помагат при тревожност, паник атаки и свръхстимулация? Ето няколко изпитани практики:
Коремно дишане (диафрагмено дишане)
Спомням си как преди няколко години майката на един приятел ми обясни какво представлява коремното дишане. Вкъщи имаха новородено и двамата с приятеля ми го гледахме как спи. Майка му ни накара да обърнем внимание как коремчето на бебето се движи нагоре-надолу и отбеляза, че това дълбоко дишане е естествено за бебето. Според нея повечето възрастни не дишат достатъчно дълбоко като бебетата, което ни прави по-напрегнати и неспокойни. Освен това ние, възрастните, дишаме с гърдите вместо с корема, което може да ограничи достъпа на кислород до белите дробове. Запомних добре нейния съвет и си го припомням, когато съм напрегнат. Когато съм под напрежение, се старая да дишам дълбоко и да изтласквам въздуха към корема си.
Дълбокото дишане помага на детето по следните начини:
- Успокоява тялото
- Облекчава болката
- Освобождава тялото от токсини
- Подобрява стойката (което е важно за основните двигателни умения и мускулатурата на торса)
- Засилва кръвообращението.
Когато детето е стресирано, тревожно или страда от нарушения в сензорната преработка, можете да приложите няколко прости стъпки, с които да му помогнете да контролира дишането си. Стъпките са следните:
- Накарайте детето да сложи едната си ръка върху корема, а другата ⎼ на гърдите (най-удобно е да легне по гръб със свити колене).
- Кажете на детето да си поеме дълбоко въздух през носа.
- Докато вдишва, му кажете да избута с корем ръката си нагоре, като се старае гърдите му да не мърдат.
- Задръжте въздуха три секунди.
- Кажете на детето да издиша бавно и да свие устни, докато издиша.
- Накарайте детето да усети с ръка как, докато издиша, коремчето слиза надолу.
Допълнителен съвет:
Изпълнявайте упражненията за коремно дишане заедно с детето. Легнете до него и заедно следвайте стъпките. От това занимание може има огромна полза, понеже детето ще започне да ви имитира. Това е също така чудесен начин майката да се сближи и да общува с детето.
Дишане с редуване на ноздрите
Дишането с редуване на ноздрите е друг стил в дихателните упражнения, който успокоява децата с тревожност и сензорни дефицити. Този метод помага на детето да се съсредоточи върху постигане на осъзнатост спрямо тялото, успокоява и балансира ума, хармонизира лявото и дясното полукълбо на мозъка при учене и балансира енергийните канали на детето. Проучванията сочат, че има връзка между доминиращата ноздра и по-активното полукълбо на мозъка. Учените изказват хипотези, че доминиращата лява ноздра оказва ефект на успокоение върху парасимпатиковата част на вегетативната нервна система, а доминиращата дясна ноздра предизвиква симптоми на превъзбуда, което регулира нивата на стрес и паника у детето, а също и сърдечния ритъм и производството на адреналин. Това упражнение може да подобри способността на детето да се фокусира върху изолирането на нежеланите усещания, сред които са свръхстимулацията и тревожните мисли.
Ето ги стъпките за по-ефективно дишане с редуване на ноздрите:
1. Накарайте детето да притисне дясната си ноздра с десния палец, за да използва единствено през лявата ноздра.
2. Вдишайте много бавно през лявата ноздра.
3. След това го накарайте да затвори лявата ноздра с левия палец (докато все още притиска дясната с десния палец) и да задържи дъха си няколко секунди.
4. Да освободи дясната ноздра и бавно да издиша.
5. Да вдиша отдясно.
6. Повторете упражнението 20 пъти и го изпълнявайте редовно.
Методът “4-7-8”
За това упражнение накарайте детето да седне с изправен гръб и да сложи върха на езика си на ръба на венеца точно над предните горни зъби. Докато издиша през устата, детето трябва леко да сбърчи устни, за да задържи езика си зад зъбите. Помогнете му да следва тези стъпки, за да изпълни упражнението:
1. Издишай шумно през устата, докато не ти остане дъх!
2. Задръж дъха си 7 секунди!
3. Издишвай шумно през устата, докато преброиш до 8 и не ти остане дъх!
4. Повтори упражнението 4 пъти!
Полезни съвети
Коремното дишане и другите дихателни упражнения действително забавят сърцебиенето и успокояват детето. То не може да прояви реакция на битка или бягство спрямо сензорно-интегративната дисфункция или други фактори като стрес и тревожност, докато упражнява дълбоко дишане.
Когато такава реакция е налице, детето започва да диша повърхностно, така че за вас е ясно кога проявява сензорни дефицити, тревожност или паник атака. Ако детето има склонност към такава реакция, ежедневните дихателни упражнения са необходими не само за облекчаване на тревожността и сензорните смущения, но и за да може да се научи само да се контролира и да разбира какво означава състоянието на спокойствие.
Ако сте родител, който има деца със сензорни дефицити, вие също имате нужда да се разтоварите. Изпробвайте дихателните техники с детето преди лягане, за да можете да се успокоите и да спите по-добре.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Пламенова
Източник: ilslearningcorner.com