10 начина за поддържане на физическа дистанция, но и социална връзка, при деца с езикови нарушения

10 начина за поддържане на физическа дистанция, но и социална връзка, при деца с езикови нарушения

Социалното дистанциране или по-точно физическото, е новото нормално в ежедневието ни, след настъпването на пандемията от коронавирус. Но дори и с физическа дистанция, ние намираме начини да имаме социални контакти. Обаждаме се, използваме видео чатове, за да поддържаме връзка с приятели и семейство, изпращаме смешни истории по имейл, публикуваме в социалните медии. Много други дейности продължават виртуално: богослужения, фитнес упражнения, концерти. Откриваме начини да поддържаме социална дистанция, без да губим социални връзки.

Децата с езикови разстройства, намират социалното общуване за предизвикателство, дори и в нормални времена, т.е. физическото дистанциране може потенциално да влоши проблемите им с комуникацията. Те нямат много шансове да практикуват социалните си умения с много хора в средата на пандемия. Физическата дистанция, обаче не трябва да означава социална дистанция, дори и за деца с езикови разстройства.

Логопедите изграждат умения за социална комуникация – вербални и невербални, чрез различни стратегии. Сесиите, в момента, със сигурност не са такива, каквито са били преди пандемията, но речево-езиковите патолози все още могат да помогнат на деца и семейства през този труден период, използвайки модели за предоставяне на услуги като телепрактика и програми за работа в домашна среда.
Представяме ви няколко начина за подпомагане на децата с езикови разстройства да взаимодействат социално, като същевременно поддържат безопасна физическа дистанция:

1. Социално време, прекарвано пред екран

Най-вероятно времето пред екраните ще се увеличи при оставане у дома. Някои изследвания показват, че самостоятелното гледане може да доведе до забавяне на речта и усвояването на езика. Затова семействата се насърчават да гледат заедно предавания и да ги обсъждат с децата си, независимо от тяхната възраст.

Пример:
Въпроси, които родителите може да задават на децата си: Кой беше твоят любим герой? Какво мислиш, че ще се случи по-нататък? Защо шоуто завърши по този начин?

2. Възможности за разговор

Физическото дистанциране може да увеличи или намали възможностите за социални контакти. Семействата прекарват повече време заедно вкъщи, но родителите се фокусират по-често върху финансови, медицински, семейните или работни задължения.
Може да се опитате да предложите дейности, стимулиращи интеракции.

Пример:
Готвене (следване на последователност от стъпки), правене на пъзели (намиране на парчета, подобни на цвят, форма или размер), игри, богати на езиково разнообразие (разговори за правила на игрите, последователност и стратегии), разходка навън (обсъждане на това, което се намира наоколо) и разглеждане на дома (описание на различни стаи)

3. Четене на глас

Изолацията у дома може да означава повече време за четене. Но не е задължително това да е самостоятелна дейност. Четенето може да бъде социална активност и да се използва за усвояването на езика и учене на думи. Семействата могат да четат едни на други книги от онлайн библиотеки или от забравени съкровища, скрити от години по рафтовете.
Можете да споделяте информация за важните връзки между говоримия и писмения език, да предлагате различни книги за четене и да задавате въпроси, подходящи за възрастта, за да се стимулират разказвателните умения.

Пример:
Какво се е случило в началото, средата и края на историята? Какъв беше основният сюжет? Какво мотивира всеки герой?

4. Останете свързани

Логопедите и другите специалист не могат да подчертаят достатъчно значението на комуникацията с приятели и семейство. За щастие много семейства имат достъп до технология, за да останат виртуално свързани. Децата с езикови разстройства може да намерят комуникацията по телефона и видео чата за трудна.
Можете да практикувате разговори по различни теми, преди да се направи реалният телефонен или видео разговор.

Пример:
Какво е времето там? Тук е слънчево. Харесва ми да се прибирам от училище, но ми липсват приятелите ми.

Насърчавайте братя и сестри да помагат на детето с комуникативно разстройство

5. Разбиране на промените

Всички ние се борим с големите промени в ежедневието си, но децата с речеви разстройства, са едни от най-засегнатите. Те могат да се напрегнат от родителите си, ако усещат тяхното напрежение или да дочуят тревожни новини. Също така може да им е трудно да изразят чувствата си, да зададат въпроси или да говорят за това объркващо и непредвидимо време.
По време на терапевтичните сесии може да използвате и моделирате ясен език, подходящ за възрастта, с цел дефиниране на нови думи от речника – коронавирус, COVID-19, социално дистанциране, карантина, оставане вкъщи – да обясните промените в рутината. Семействата трябва да установят възможно най-нови рутинни практики и да включват детето си във вземането на решения.

Пример: Кога бихте искали да се обадите на баба и дядо? С кой приятел да поговорим днес? Каква храна бихте искали?

6. Насърчаване на творчеството

Развитието на дистанционното обучение и онлайн класовете е впечатляваща и вълнуваща демонстрация на креативност и солидарност по време на безпрецедентна ситуация на пандемия. Семействата могат да намерят онлайн програми въз основа на нуждите и интересите на децата.
Ако децата се наслаждават на използването на модерните технологии, би било полезно да бъдат насочени към приложения за създаване на собствени видеоклипове, дигитални арт проекти или книги и комикси. След това ги насърчете да споделят тези творения със семейството и приятелите си.

7. Физическа дейност

Фитнес зали, лични треньори, груповите практики намират начини да поддържат физическа дистанция, без да губят социалния контакт.
Говорете с децата, които имат езикови нарушения за онлайн уроци по фитнес. Използвайте ги като теми за разговор.

Пример: Разговори/практика за различни видове упражнения, здравословно хранене, връзката между физическата активност и добрият начин на живот

8. Хумор

Много от нас споделят или получават забавни публикации, свързани с коронавируса, като така се облекчава напрежението се поддържа връзка с другите. Децата с езикови разстройства може да не могат да се възползват от хумористичния аспект за справяне, защото пропускат нюансите на хумора.

Можете да им помогнете като им ги обясните, за да разберат по-добре хумористичните анекдоти или шеги. Друга възможност е да намерите алтернативни забавни истории или визуален хумор, който е по-лесен за разбиране.

9. Ежедневни уроци по език

Повече време вкъщи може да означава време за разхвърляне и организиране. Опитайте да превърнете тези задачи в уроци по език.

Пример: Кои предмети са част от други предмети? Помните ли кога носехте това облекло? Ще играете ли още с тази играчка?

10. Увеличаваща и алтернативна комуникация /AAC/
Използването на помощни комуникационни устройства за учене на думи и действия стават все по-популярни и могат да бъдат ангажиращ елемент по време на оставането у дома. Те не са предназначени само за класните стаи и могат да се използват по всяко време.


Източник:https://leader.pubs.asha.org/do/10.1044/10-ways-children-with-language-disorders-can-maintain-both-physical-distance-and-social-connection/full/

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Миленова

Редакция: Инес Георгиева – Илиева