От Лорен Кернаро
Аутизмът е съвкупност от модели на поведение и характеристики, както и езикови и комуникативни способности. Част от аутистите използват минимален или никакъв вербален език, а други използват дълги заучени фрази, взети от филми или заобикалящата ги среда.
Рядко, но част от тях имитират вербалния език, в случай че го използват като начин на комуникация. В много отношения работата с деца от аутистичния спектър е изпълнена с много предизвикателства. Въпреки че, на тези деца може да се гледа като на комуникативни, те не използват словесния език спонтанно и смислено за общуване.
Протоколът ПЕКС (Система за комуникация чрез обмен на картинни символи) е средство за подпомагане на индивиди с минимални или никакви комуникационни способности да общуват чрез картинки. Основната идея на тази система е да обучи учителите да изчакват инициацията от детето, с което работят. Това означава, че учителят представя даден предмет на ученика и чака той да предприеме инициатива, може би като посегне към предмета.
Този протокол е полезен за всички ученици с аутизъм, независимо от това дали комуникират вербално, или използват алтернативна форма на общуване. Чрез включване на концепцията за изчакване на инициатива, учениците се научават да „започват първи“ и да общуват спонтанно, вместо само да отговарят на зададени от другите въпроси, независимо от техния начин на общуване.
Стратегиите, изброени по-долу, според мен са най-полезните, когато става дума за работа върху увеличаване на спонтанна вербална комуникация при ученици с аутизъм:
Следвайте посоката на детето
Въпреки че, учениците с аутизъм не винаги могат да ни кажат какво искат, те почти винаги ни показват. Оставете детето да води и му дайте няколко минути да разучи вашата стая. Проследете от какво се впечатлява и какво му се струва интересно. Намирането на силно мотивиращи предмети и занимания, действа като отлична първа стъпка в нарастването на значимата и спонтанна комуникация. Ако детето не покаже открояващ се интерес, може да му покажете няколко предмета и да прецените отговора му. Смее ли се, посяга ли към предмета, или се опитва да привлече вниманието ви? Ако е така, започнете да работите с този конкретен предмет. Опитайте с навиващи се играчки, които издават звук, мехурчета, музикални играчки и пъзели.
Моделирайте езика
Моделирайте името на предмета или заниманието, и изчакайте детето да избере. Ако детето е привлечено от правене на мехурчета, просто кажете думата „мехурчета“ всеки път преди да ги издухате. По този начин детето ще знае какво се очаква от него и ще вложи значение към думата „мехурчета“.
Останете в очакване
След като покажете очакванията си, просто изчакайте за момент детето да инициира действие. Проследявайки интереса на детето и вълнуващите го предмети, системата обикновено работи. Например направете мехурчета няколко пъти, върнете горната част в бутилката и изчакайте ученикът ви да инициира действие, понечвайки към мехурчетата. Няма нужда да питате: „Какво искаш?“. Както е споменато по-горе, детето най-вероятно ще ви покаже какво иска.
Осигурете сигнали – подсказки и след това ги потулете
Веднъж след като детето предприеме инициатива, осигурете сигнали – подсказки като тези, изброени по долу, или опитайте комбинация от знаци, които да предизвикат цялостно изказване.
- Фонемна – първоначален звук на целева дума
- Постурално – устата е позиционирана да произвежда звук, без всъщност да го прави
- Жестова – сочи към устата
Например след като демонстрирате и изчакате детето да инициира действие, като посегне към мехурчетата, осигурете фонематичен сигнал като „мех“ за „мехурчета“, за да извлечете „мехурчета“ от детето. Целта е детето да възпроизведе спонтанен език, така че намалете сигналите си, като преминете от текущото ниво на реплики към друго, предоставящо по-малко информация – преминете от фонематичен към жестов, например – докато сигналите ви вече не са необходими.
Може да изглежда по следния начин:
- Възрастен: Вербализирайте „мехурчета“ и издухайте мехурчета. Повторете го няколко пъти, като се уверите, че детето остава ангажирано.
- Възрастен: Върнете в тубичката горната част на мехурчетата и демонстрирайте, че чакате детето да покаже инициатива.
- Дете: Предприема инициатива, посягайки към мехурчетата.
- Възрастен: Задайте фонематичната реплика „мех“, за да предизвикате „мехурчета“.
- Дете: Вербализира „мехурчета“.
- Възрастен: Обозначете „мехурчета“ и издухайте мехурчетата.
Повторете и потулете сигналите според ситуацията.
Както споменах в началото на тази статия, учениците с аутизъм показват различни езикови и комуникативни способности. Тези съвети най-добре служат за ученици, които имитират словесен език, но които използват малко или никаква спонтанна комуникация. Всички деца са различни, така че променете подхода, ако е необходимо, но не забравяйте ключовите концепции за следване на детето и позволяването то да взема инициатива!
Лорен Кернаро, MS, CCC-SLP, работи в училищна обстановка във Вирджиния, занимавайки се предимно с ученици с аутизъм и с тези, които използват увеличаваща се и алтернативна комуникация. Тя е помощник на ASHA Special Interest Group 1, Language Learning and Education.
Източник: https://leader.pubs.asha.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Александра Димитрова
Редактор: Валентина Кърчева